Решение № 89 от 09.07.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Враца, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Н. Христов при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Търговско дело № 20251400900115 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл.

439 ГПК.

Постъпила е искова молба от Е. Ц. М., с ЕГН **********, от *** срещу „Алианц Банк България” АД, с ЕИК 128001319, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от всеки двама от изпълнителните директори - Г.К.З., Х.М.М. и Л.Г.П., както и заедно от всеки един от изпълнителните директори и прокуриста - Е.А.А..

В исковата молба се твърди, че на 22.06.2016 г. в полза на „Алианц Банк България” АД, бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 736/2016 г. на PC - Козлодуй срещу С.Р.М. и А.И.М. за сумите, както следва: 37 876,26 лева - главница по договор за потребителски кредит, 2 224,77 лева - наказателна лихва за просрочена главница, 2 473,42 лева - неустойка и 2 614,20 лева - просрочени лихви, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, както и за присъдени разноски в общ размер на 2 570,06 лв.. Въз основа на изпълнителния лист и подадена на 16.03.2023 г. молба от „Алианц Банк България” АД било образувано изпълнително дело № 235 по описа за 2023 г. на ЧСИ Г.Б., с район на действие – района на ОС - Враца срещу длъжниците. С молбата за образуване, взискателя на основание чл. 18 ЗЧСИ възложил на съдебния изпълнител цялостно проучване на имущественото състояние на длъжниците с право да определя и предприема способи за изпълнение. В изпълнение на задълженията си, съдебния изпълнител извършил справки и наложил запор на банковите сметки на длъжниците. От извършената справка „ЕСГРАОН“ било установено, че длъжника С.Р.М. е починал на 05.12.2021 г., т.е. преди образуване на изпълнително дело, поради което с молба от 23.09.2025 г. взискателя поискал наследниците му да бъдат конституирани като длъжници. Искането било уважено от съдебния изпълнител, 1 който с разпореждане от 26.09.2025 г. конституирал наследниците му в качеството на длъжници, след което изпратил ПДИ до всеки от тях. С молба от 21.10.2025 г. част от тях — И.С.Х., Д.С.Р. и И.С.Р. приложили удостоверения за отказ от наследство и по отношение на тях производството по делото било прекратено. С оглед гореизложеното, вземането на ответника по процесния изпълнителен лист било погасено по давност. Вземането на ответника произтичало от неизпълнено задължение по договор за кредит и се погасявало с изтичането на петгодишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. По отношение вземането по изпълнителния лист, предмет на иска, започналата да тече от падежа на вземането погасителна давност била прекъсната с влизане в сила на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.

№ 736/2016 г. на PC – Козлодуй, като най - късната възможна дата била тази на издаване на изпълнителния лист - 22.06.2016 г.. Впоследствие, на 16.03.2023 г. било образувано изпълнително дело № 235/2023 г. на ЧСИ Г.Б., по което давността била прекъсвана многократно - с подаването на молби за налагане запор на банкови сметки на длъжниците, извършването на опис на движими вещи и конституиране на длъжниците като наследници на починалия С.Р.М.. Следователно, започналата да тече от 22.06.2016 г. погасителна давност за вземането изтекла на 22.06.2021 г., до която дата не били предприемани никакви действия, които да я прекъснат. Изпълнителното дело било образувано след настъпване на давността, като това било единственото изпълнително дело за вземането. Този факт се установявал от липсата на отбелязване на гърба на оригинала на изпълнителния лист за предходни изпълнителни дела. Отделно, при направена справка в канторите на всички ЧСИ в град Враца, не се установили данни за предходни изпълнителни дела между страните.

Изпълнително дело не било образувано и при ДСИ при PC - Козлодуй, където била адресната регистрация на длъжниците. Следователно до изтичане на давността за вземането на 22.06.2021 г., а и след това до 16.03.2023 г. не са били образувани изпълнителни дела, поради което и не били извършвани действия на принудително изпълнение, които да прекъснат давността. Предвид гореизложеното неотносими към спора били подаваните от взискателя на 16.03.2023 г., 18.10.2024 г. и 23.09.2025 г. молби по изп. дело № 235/2023 г. на ЧСИ Г.Б. въз основа на които били предприемани изпълнителни действия, тъй като всички те били поискани и извършени след настъпилото погасяване на вземането по давност. С погасяване на главницата на задължението се погасявали и акцесорните задължения за лихви по силата на чл. 119 от ЗЗД. Погасявали се и разноските, направени в заповедните производства и в изпълнителния процес. Предвид гореизложеното ищцата предявява отрицателни установителни искове, за признаване за установено, че Е. Ц. М. не дължи на ”Алианц Банк България” АД, сумата от 37 876,26 лева - главница по договор за потребителски кредит, сумата от 2 224,77 лева - наказателна лихва за просрочена главница, сумата от 2 473,42 лева - неустойка и сумата от 2 614,20 лева - просрочени лихви, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, сумата от 903,78 лева - държавна такса и сумата от 1666,28 лева - юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 22.06.2016 г. по ч. гр. дело № 736/2016 г. на PC - Козлодуй и е образувано изпълнително дело № 235/2023 г. по описа на ЧСИ Г.Б., с район на действие – района на ОС - Враца, поради погасяване на вземанията по давност.

2

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Неправилно се твърдяло в исковата молба, че заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ЧГД № 736/2016 г. на PC Козлодуй е влязла в сила на 22.06.2016г.. Съгласно чл.

418, ал. 6 ГПК препис от заповед за изпълнение, издадена по реда на чл. 417 ГПК се връчва на длъжника от съдебния изпълнител и влиза в сила при неподадено възражение в едномесечен срок от връчването. Видно от приложените с исковата молба доказателства, ПДИ заедно със заповедта за изпълнение, е връчена лично на 09.10.2025 г. В срока за възражение ищцата подава искова молба вх. 7431/28.10.2025 г., следователно по отношение на Е. Ц. М. заповедта за изпълнение не е влязла в сила. Неоснователно се твърдяло в исковата молба, че вземането по изпълнителен лист от 22.06.2026 г. на Районен съд Козлодуй, издаден по ЧГД № 736/2016 г. по описа на същия съд е погасено по давност. След издаването на изпълнителния лист на 22.06.2016 г. в банката са постъпили доброволни плащания за погасяване на вземанията по процесния договор за кредит, предмет на изпълнителния лист, както следва: На 13.11.2017 г.-34.58 лева; На 13.12.2017г.-100.00 лева;На 10.01.2018г.-100 лева; На 07.03.2018 г. - 100 лева; На 05.06.2018 г. -100 лева;На 07.08.2028-100лева;На 12.09.2018 г- 100 лева;На 27.11.2018 г - 34.58 лева;На 28.11.2018 г 65.42 лева;На 11.04.2019г-100 лева. Случаите, в които се прекъсва давността, са посочени в чл. 116 ЗЗД. Постоянната и непротиворечива съдебна практика, например Решение № 200/23.12.2019 г. на ВКС по гр.д. № 3779/2018 г., четвърто г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, дава отговор на материалноправния въпрос с какви действия на длъжника може да бъде признато съществуването на дълга и да бъде прекъснато течението на погасителната давност съгласно чл. 116., б, «а» ГПК. По така поставения материалноправен въпрос в цитираното решение, ВКС намира, че признанието на вземането по смисъла на чл. 116, б., «а» ГПК по своето естество представлява едностранно волеизявление, с което се признава съществуването на правото на кредитора и съответстващото насрещно задължение.

Признанието трябва да е направено преди изтичането на предвидения за съответното вземане давностен срок, като по съществото си то не представлява сделка, нито пък предложение за сключване на такава. Затова то поражда действие от момента на извършването си, което следва и от обстоятелството, че разпоредбата на чл. 116, б., «а» ЗЗД свързва прекъсването на давността със самото признание, а не с приемането му от страна на кредитора. Законът не е установил форма за действителност или за доказване на признанието на вземането. Поради това същото може да бъде материализирано чрез всички допустими от закона начини - може да бъде обективирано в официален или частен документ, както и да бъде изразено устно или чрез конклудентни действия, които манифестират в достатъчна степен воля да се потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитора.

Постъпващите сравнително редовно доброволни плащания по процесния дълг след издаването на изпълнителния лист, за периода от 13.11.2017 г. до 11.04.2019 г. включително, са именно такива конклудентни действия, които водят, всяко едно от тях, до прекъсване на давността и начало на нова давност. Съгласно трайната съдебна практика, плащането на цялото или на част от задължението представлява признаване на съответното вземане на кредитора. Доброволните плащания, всяко едно на собствено основание, прекъсват 3 давността в хипотезата на чл. 116, б., «а» ЗЗД и не позволяват погасяването на дълга в хипотезата на чл. 110 ЗЗД. В този смисъл са Решение № 984/04.07.2022 г. на САС по възз. гр. д. № 658/2022 г., влязло в сила като недопуснато до касационно обжалване с Определение № 689/11.04.2023 г. на ВКС по гр.д. № 3756/2022 г., четвърто г.о.; Решение № 1444/05.12.2019 г. на ОС Пловдив по възз. гр. д. № 1901/2019 г., влязло в сила като недопуснато до касационно обжалване с Определение № 310/19.04.2021 г. на ВКС по гр.д. № 241/2021 г., трето г. о. и др.

Институтът на давността е правна последица и санкция за бездействието на правоимащия кредитор, когато има възможност да действа, за да упражни правото си. Докато получава ефективно доброволно изпълнение обаче, кредиторът няма причина и основание да иска принудително изпълнение, с което неоправдано допълнително да затормозява правната сфера на длъжниците с разноски за принудително изпълнение, както и да причинява небезобидните допълнителен стрес и неблагоприятни изживявания вследствие налагане на запори, възбрани, посещения от ЧСИ и др. принудителни действия, респ. обезпечителни мерки, предприемани спрямо имущества или права на длъжника. С оглед на това, не може да се приеме, че е налице изтекла погасителна давност на вземанията по изпълнителен лист от 22.06.2016 г. до подаването на молба вх. № 5184/16.03.2023 г. за образуване на изпълнително дело № 235/2023 г. по описа на ЧСИ Г.Б., рег. № 722, район на действие ОС Враца. Подадената искова молба от Е. Ц. М. следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. С оглед на всичко гореизложено, ответника претендира оставяне исковете без уважение, като неоснователни.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове, по съображенията в исковата молба. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответника, чрез процесуалния си представител поддържа отговора. Претендира разноски. В писмена защита излага доводи в подкрепа на претенцията си.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от приложеният препис от ч. гр. д. № 736/2016 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, че на 16.02.2016 г. от „Алианц Банк България” АД е подадено заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу С.Р.М. и А.И.М. за суми, за които е обявена предсрочна изискуемост на 10.11.2015 г., както следва: 37 876,26 лева - главница по договор за потребителски кредит от 09.04.2012 г.; 2 224,77 лева - наказателна лихва за просрочена главница; 2 473,42 лева - неустойка и 2 614,20 лева - просрочени лихви, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, както и за разноските по делото. Със заповед № 452 за изпълнение по чл. 417 ГПК от 15.05.2016 г. по ч. гр. д. № 736/2016 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, е разпоредено длъжниците да заплатят солидарно на заявителя сумите, описани в заявлението от 16.02.2018 г., ведно с разноски в общ размер на 2 570,06 лв.. С разпореждане от 15.06.2016 г. е допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК от 15.05.2016 г..