Решение № 950 от 30.06.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 950 гр. Русе, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20254520101436 по описа за 2025 година

Производството е във втората фаза на съдебна делба по реда на чл. 341 и сл.

ГПК.

С Решение № 1747/03.12.2025 г., постановено по настоящото дело, влязло в сила на 14.01.2026 г., е допуснато извършването на съдебна делба между Й. Г. Х., ЕГН **********, и Т. Т. Г., ЕГН **********, при квоти по 1/2 идеална част за всеки от съделителите, на следните вещи:

Гараж № 24 /двадесет и четири/, находящ се в гр. *******, с площ от 19 кв.м., представляващ сграда с идентификатор *******, при граници: *******, ******* и *******, заедно със съответните идеални части от общите части на гаражната група и от отстъпеното право на строеж върху общинска земя;

Гаражна клетка в гаражна група в гр. *******, видно от договор за покупкопродажба, нотариално заверен под № ******* на нотариус А. Ф.;

Лек автомобил с рег. № *******, марка „Ауди 80“, бензинов двигател, година на производство 31.03.1993 г., цвят черен металик.

С решението по първата фаза е постановено още, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, считано от влизането му в сила до окончателното извършване на делбата, Й. Г.

Х. да ползва гараж № 24, а Т. Т. Г. да ползва гаражната клетка, като Й. Г. Х. е осъден да заплаща на Т. Т. Г. сумата от 18.50 лв. месечно, представляваща обезщетение за постановеното ползване на гараж № 24, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

1

Във втората фаза на делбата страните не постигнаха спогодба.

Ищцовата страна, чрез процесуалния си представител, моли процесните вещи да бъдат изнесени на публична продан. Излага, че процесният гараж е възбранен, а върху лекия автомобил е наложен запор. По отношение на претендираното обезщетение за ползване счита, че следва да се съобрази постановеното в решението по първата фаза, с което е определено обезщетение в размер на 18.50 лв. месечно, считано от влизане в сила на това решение до окончателното извършване на делбата.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител, също моли процесните вещи да бъдат изнесени на публична продан. Поддържа предявената по реда на чл. 346 ГПК претенция по сметки, с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, за осъждане на Й. Г. Х. да заплати на Т. Т. Г. сумата от 334.63 евро, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствените гараж № 24 и гаражна клетка за периода от 19.05.2025 г. до 14.01.2026 г. Претендира и разноски по тази претенция, както и разноски по компенсация в първата фаза на делбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, заключенията на вещите лица, свидетелските показания и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Влязлото в сила решение по първата фаза на делбата има сила на пресъдено нещо относно лицата, между които се извършва делбата, имуществото, което се дели, и квотите на съделителите. Поради това във втората фаза съдът е обвързан от постановеното допускане на делба на посочените вещи при равни квоти от по 1/2 идеална част за всеки съделител.

За нуждите на втората фаза на делбата е назначена комплексна съдебнотехническа и съдебно-оценителна експертиза.

От заключението на вещото лице инж. К. В. К. се установява, че пазарната стойност на гараж № 24, представляващ сграда с идентификатор *******, към момента на изготвяне на заключението е 19 335 евро. Пазарната стойност на гаражната клетка, находяща се в гр. *******, с площ 20 кв.м., е 19 300 евро.

Вещото лице е посочило още, че нито гараж № 24, нито гаражната клетка могат да бъдат реално разделени на две. Съдът кредитира заключението в тази част като компетентно, обосновано и съответстващо на естеството и предназначението на вещите.

От заключението на вещото лице инж. Я. Ж. Г. по назначената автотехническа експертиза се установява, че процесният лек автомобил марка „Ауди 80“, с рег. № *******, идентификационен номер *******, е в силно влошено техническо и визуално състояние, не е в движение, не притежава валиден технически преглед и не притежава валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Вещото лице е 2 определило пазарната му стойност към 01.04.2026 г. на 300 евро, като стойност, съответстваща на стойността му като скрап.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица като изготвени от компетентни специалисти, след извършени огледи, пазарни проучвания и анализ на наличните данни по делото. Заключенията са обосновани и не са разколебани от останалия доказателствен материал.

С оглед установената неподеляемост на гараж № 24 и гаражната клетка, както и предвид липсата на постигната спогодба между страните, делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на вещите на публична продан. Такова е и изричното искане на двете страни в последното съдебно заседание. Получената от публичната продан сума следва да бъде разпределена между съделителите съобразно квотите им от по 1/2 идеална част.

По претенцията по сметки:

С молба от 23.02.2026 г. ответницата Т. Т. Г., чрез процесуалния си представител, е предявила срещу съделителя Й. Г. Х. претенция по сметки по реда на чл. 346 ГПК, с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствените между страните гараж № 24 и гаражна клетка за периода от 19.05.2025 г., датата на получаване на писмената покана, до 14.01.2026 г., датата на влизане в сила на постановеното с решението по първата фаза разпределение на ползването по чл. 344, ал. 2 ГПК.

Претенцията е допустима, тъй като е заявена във втората фаза на делбеното производство и има характер на претенция по сметки между съделители, която следва да бъде разгледана именно в това производство.

Разгледана по същество, претенцията е основателна.

Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се ползва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са ги лишили, от деня на писменото поискване. Следователно за уважаване на претенцията следва да се установят наличието на съсобственост, лично ползване на общата вещ от единия съсобственик, лишаване на другия съсобственик от възможност да я ползва, както и отправено писмено искане.

В случая съсобствеността между страните, както и квотите им от по 1/2 идеална част, са установени със сила на пресъдено нещо с решението по първата фаза на делбата. По делото е представена писмена покана от Т. Т. Г. от 19.05.2025 г., получена от Й. Г. Х., с която е заявено искане във връзка с ползването на съсобствените вещи.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че през процесния период фактическата власт върху гараж № 24 и гаражната клетка е била упражнявана от ищеца Й. Г. Х., а ответницата Т. Т. Г. не е имала реален достъп до тях. Свидетелката 3

Р. А. Г. сочи, че след напускане на семейното жилище ответницата не е разполагала с ключове за гаражите, не е могла да ги ползва, а в тях са се намирали автомобил, вещи, дърва и строителни материали, държани от ищеца или от неговото семейство. Макар част от показанията да са възпроизведени по сведения от ответницата, те кореспондират с останалите данни по делото, включително с обстоятелството, че ключ за гаражната клетка е предаден едва в съдебното заседание на 04.11.2025 г.

Показанията на свидетеля Е. Й. Г. не опровергават извода за лишаване на ответницата от ползване през релевантния период. Свидетелят заявява, че не знае кога ключът е бил предаден на майка му, не е виждал лично дали гаражната клетка е освободена, а сведенията му относно възможността за ползване са придобити от разговори. Поради това съдът не може да приеме, че чрез тези показания е доказано реално осигуряване на достъп на ответницата до процесните вещи за периода от 19.05.2025 г. до 14.01.2026 г.

Съдът съобразява и факта, че с решението по първата фаза, влязло в сила на 14.01.2026 г., вече е извършено временно разпределение на ползването по чл. 344, ал. 2 ГПК. Именно поради това претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да бъде разгледана само за периода преди влизане в сила на това произнасяне, а именно от 19.05.2025 г. до 14.01.2026 г. Така не се допуска дублиране между обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС и постановеното занапред обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК.

От заключението на вещото лице К. К. се установява, че средномесечният пазарен наем на гараж № 24 за процесния период е 101.00 лв., или 51.64 евро, а средномесечният пазарен наем на гаражната клетка е 64.00 лв., или 32.72 евро. Общият размер на наема за двата обекта за периода от 19.05.2025 г. до 14.01.2026 г. възлиза на 669.26 евро, като съответстващата на притежаваната от ответницата 1/2 идеална част сума е 334.63 евро.

Ето защо предявената от Т. Т. Г. срещу Й. Г. Х. претенция по чл. 346 ГПК във връзка с чл. 31, ал. 2 ЗС следва да бъде уважена изцяло за сумата от 334.63 евро.

По разноските и държавните такси:

Съгласно чл. 355 ГПК страните заплащат разноските в делбеното производство съобразно стойността на дяловете си. При равни квоти от по 1/2 идеална част, разноските по делбата следва да се понесат от страните поравно, доколкото не се касае за разноски по присъединени претенции по сметки.

Общата стойност на допуснатите до делба вещи, съобразно приетите експертизи, е 38 935 евро, формирана от стойността на гараж № 24 в размер на 19 335 евро, стойността на гаражната клетка в размер на 19 300 евро и стойността на лекия автомобил в размер на 300 евро. Стойността на дела на всеки съделител е 19 467.50 евро. Дължимата държавна такса по делбата е 4% върху стойността на дела на всеки съделител, поради което всеки от съделителите следва да заплати по сметка на 4

Районен съд – Русе сумата от 778.70 евро.

Разноските за адвокатски хонорар се понасят от страните така както са ги направили.

По уважената претенция по сметки в размер на 334.63 евро дължимата държавна такса, изчислена като 4% върху уважения размер, е 13.39 евро, но доколкото същата е под минималния размер на държавната такса, следва да бъде събрана минималната държавна такса в размер на 25.56 евро, дължима от Й. Г. Х. като страна, срещу която претенцията е уважена.

Разноските, направени във връзка с претенцията по сметки, следва да се възложат върху Й. Г. Х. съобразно изхода на спора по тази претенция, доколкото са доказани по размер, съобразно представения по делото договор /л.66/. При това положение, с оглед уважаване на претенциите по сметки, на ответницата следва да бъде присъдена сумата от 250,00 евро за адвокатско възнаграждение. Тази сума следва да бъде заплатена от ищеца. Разноските по експертизите, относими към оценяване на делбената маса и начина на извършване на делбата, следва да останат в тежест на страните съобразно квотите им, тоест поравно. Разноските за внесения депозит за вещото лице от 150 евро по техническата експертиза за извършване на делбата, изплатен от ответницата, следва да се разпредели между страните съобразно стойността на дяловете им – по 1/2, или по 75.00 евро. Съдът намира, че по идентичен начин следва да разпредели между страните и разноските за изгответното заключение на СТЕ в първа фаза на делбата, или ищеца дължи на ответницта 89.48 евро от общо внесените 178.95 евро /350.00 лева/. По другите две изготвени експертизи страните са заплатили поравно.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба недвижим имот:

Гараж № 24 /двадесет и четири/, находящ се в гр. *******, с площ от 19 кв.м., представляващ сграда с идентификатор *******, при граници: *******, ******* и *******, заедно със съответните идеални части от общите части на гаражната група и от отстъпеното право на строеж върху общинска земя, при пазарна стойност 19 335 евро, като получената от публичната продан сума се разпредели между съделителите Й. Г. Х., ЕГН **********, и Т. Т. Г., ЕГН **********, при квоти по 1/2 идеална част за всеки.

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатата до съдебна делба гаражна клетка в гаражна група в гр. *******, видно от договор за покупко-продажба, нотариално заверен под № ******* на нотариус А. Ф., при пазарна стойност 19 300 5 евро, като получената от публичната продан сума се разпредели между съделителите Й. Г. Х., ЕГН **********, и Т. Т. Г., ЕГН **********, при квоти по 1/2 идеална част за всеки.