Решение № 620 от 24.11.2021, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 620 гр. Шумен, 24.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20213630101628 по описа за 2021 година

Предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.

Искова молба от пълномощник на Р. Р. Р., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – гр. Шумен, пл. “***” № 1, срещу „***“ ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “***” № 19, ет. 2, без посочено правно основание и цена от 1250 лева, част от вземане за главница, в размер на 27925,32 лева.

Ищецът сочи, че срещу него, в производство по чл. 417 от ГПК, бил издаден изпълнителен лист, в полза на ответен цедент, въз основа на който, било образувано изпълнително дело № 20148070400227, по описа на ЧСИ Н.

Денчева, с район на действие този на Окръжен съд – Варна. Тъй като, не бил уведомяван за цесията, а и вземанията по договор за кредит от 14.12.2007г., били погасени с изтичане на предвидената в закона давност, иска да се признае за установено, че не дължи на ответника, сумата от 1250 лева, част от посочена като главница в изпълнителния лист от 23.03.2011г., по ЧГД № 1107/2011г., по описа на ШРС, сума в размер на 27925,32 лева.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, 1 подава отговор. Считат иска допустим и неоснователен, излагайки, че по пълномощно от цедента е уведомил длъжника за прехвърлянето на вземането и поради извършени множество изпълнителни действия по соченото ИД, прекъсващи всяко от тях теченето на давността, тя не е изтекла. Иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, не изпращат представители, който с писмени молби, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори от страните, а и приложените писмени доказателства установяват твърдените в исковата молба факти – издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ и изпълнителен лист, срещу ищеца от 23.03.2011г., в производство, по чл. 417 от ГПК; наличие на висящо изпълнително дело, образувано на 18.06.2014г. - № 227/2014г., по описа на ЧСИ № 807, с район на действие този на ОС – Варна. Според отбелязванията по приложения ИЛ, плащания са постъпвали в периода 28.08.2014г. – 18.08.2019г., като нито един от периодите, между тях, не надвишава посочения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, срок, или този на приложимата за вземането давност. Делото било образувано от ответника, като цесионер, по договор от 12.06.2012г., за покупко-продажба на вземания, с поискалата издаването на спомената заповед и ИЛ, „Банка ДСК“ ЕАД. На 06.08.2014г. била връчена ПДИ, заповед за изпълнение и ИЛ на ищеца. Според действащите в него момент разпоредби на ГПК/чл. 416, във вр. с чл. 414, ал.

2/ заповедта е влязла в сила на 21.08.2014г., поради липса на данни за постъпило възражение от ищеца.

Съгласно чл. 116, б. “в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия на принудително изпълнение. Изпълнителни действия /запор на длъжникови вземания за трудово възнаграждение/ са предприети преди изтичането на давността за вземанията посочени в изпълнителния лист – 5 години за главницата и 3 години за лихвите /които не са предмет на делото/.

Ищцовото твърдение, че вземанията за главница, в случая представляват 2 периодични плащания, не намира опора, нито в законови разпоредби, нито в изобилната съдебна практика. Вземанията на кредитора по банков кредит, за главницата, независимо от уговорката за погасяването му, с така наречените анюитетни вноски, не представляват периодични платежи, по смисъла на чл.

111, б. „в“ от ЗЗД. Налице е едно неделимо задължение, а съгласието на кредитора, да приема изпълнение на части, не води до изискуемост на главницата, по всяка вноска, съответно течене на отделна давност, за нея, от датата посочена, в погасителния план, на която се дължи вноската. Тъй като ЧГД № 1107/2011г., по описа на ШРС, е унищожено, няма възможност да се приеме, по ранна дата, за начало на погасителната давност от влизане в сила на издадената по него заповед, по реда на чл. 417 ГПК – 21.08.2014г., която съгласно посочената и от ответника съдебна практика има действието по чл.

117, ал. 2 ЗЗД. Дори и вземането да е станало изискуемо преди подаване заявлението по чл. 417 ГПК и то, да няма действието по чл. 116, б. „б“ ЗЗД, началната дата на погасителната давност, не е преди 29.11.2010г., от когато според заповедта са начислявани лихви за забава, а от нея до посочената дата през 2014г., приложимата 5 годишна давност не е изтекла. За периода 18.06.2014г., когато е образувано изпълнителното дело, до 26.06.2015г., когато е прието ТР № 2 от с.д. на ВКС, давност не е текла, съобразно чл. 115, б. „ж“ ЗЗД, в съответствие с постановките на ППВС № 3/1980г. – така и Р № 252/17.02.2020г. на ВКС по ГД № 1609/2019г., IIIг.о.. Течащата от 26.06.2015г. е прекъсвана с посочените изпълнителни действия, а срока на новата давност, по чл. 117, ал. 2 ЗЗД /5г./, до предявяване на настоящия частичен иск/15.06.2021г./, не е изтекла.

Само за пълнота, няма приложение в случая давността по чл. 112 ЗЗД, както с оглед датата на влизане в сила на ЗИДЗЗД – 02.06.2021г., така и предвид Решение № 4 от 20.04.2021г. на КС.

Така, предвидената давност за вземанията на ответника, посочени в процесния изпълнителен лист, не е изтекла и искът е неоснователен.

При този изход на спора ищецът следва да заплати на ответника сумата от 200 лева разноски в производството, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от пълномощник на Р. Р. Р., ЕГН :

**********, с адрес за призоваване – гр. Шумен, пл. “***” № 1, срещу „***“ ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “***” № 19, ет. 2, да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1250 лева, част от вземане за главница, в размер на 27925,32 лева посочена в изпълнителен лист от 23.03.2011г. по ЧГД № 1107/2011г., поради изтичане на предвидената давност за погасяване на вземането, като неоснователен.

ОСЪЖДА Р. Р. Р., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – гр.

Шумен, пл. “***” № 1, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “***” № 19, ет. 2, сумата от 200 лева разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 4