Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 19.06.2019, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
275/2019
Подписан
19.06.2019
В сила
12.08.2019

Цитирани разпоредби

О П Р Е

Д Е Л Е Н И Е № гр.Сливен

, 19.06.2019 година

Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, в закрито заседание проведено на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ при секретаря …………………………………………… и в присъствието на прокурора …………………………………………………, като разгледа докладваното от съдията М.Данчев чн дело № 275 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.243 ал.4 и следващите от НПК т.е. за проверка на постановление за прекратяване на наказателно производство.

Образувано е по жалба от адв. П.К. ***, пълномощник на С.В.С. – баща на пострадалата Д. С. В. и настойник на наследниците й – децата Б.Д.С. и Б.Д.С., против постановление на Окръжна прокуратура гр.Сливен от 12.04.2019г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебното производство – сл.дело № 17/2013г. на ОСО при Окръжна прокуратура гр.Сливен, вх.№ 763/2013г. и пор.№ 97/2013г. на Окръжна прокуратура гр.Сливен, водено за престъпление по чл.123 ал.1 от НК.

С посоченото постановление на

Окръжна прокуратура гр.Сливен е прекратено досъдебното производство започнато против неизвестен извършител и водено за престъпление по чл.123 ал.1 от НК, като в постановлението е посочено правното основание по чл.243 ал.1 т.1 във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК т.е. поради липса на извършено престъпление.

В жалбата, която е допустима, тъй като произхожда от пълномощник на лице имащо качеството на пострадал по смисъла на чл.243 ал.4 от НПК /респ. настойник на такива лица/ и е депозирана в установения от закона срок, се изразява несъгласие с постановлението за прекратяване на наказателното производство и посочените в него основания за това.

Независимо от обстоятелството, че в материалите от досъдебното производство не се намери писменото пълномощно, настоящият съд не поставя под съмнение факта на упълномощаването на адв. П.К. от страна на С.В.С. – баща на пострадалата Д. С. В. и настойник на наследниците й – децата Б.Д.С. и Б.Д.С.. Това е така, тъй като именно по жалби на адв. К. Сливенския окръжен съд вече четири пъти се е произнасял /с определение № 360/21.11.2013г. по чнд № 541/2013г.; определение № 137/05.04.2016г. по чнд № 168/2016г.; определение № 237/16.05.2017г. по чнд № 267/2017г. и определение № 142/16.04.2018г. по чнд № 144/2018г./ като е отменял съответно постановленията на Окръжна прокуратура гр.Сливен за прекратяване на наказателното производство.

Последните три съдебни акта са били атакувани от прокурора, като съответно с определение № 32/02.06.2016г. по вчнд № 99/2016г.; определение № 45/16.06.2017г. по вчнд № 151/2017г. и определение № 41/18.06.2018г. по вчнд № 106/2018г. на Апелативен съд гр.Бургас са били потвърдени. По някои от въззивните производства /напр. последното/ са били депозирани възражения от адв. К., които също са били обсъждани от апелативния съд. В самото досъдебно производство адв.

К. е участвала при предявяване на разследването, депозирала писмени молби, правила е искания са събиране на доказателства, изисквала е копия от материали, по които има произнасяне от страна на наблюдаващия прокурор. Била е уведомявана и за хода на разследването именно в качеството си на пълномощник на С.В.С.. В материалите по делото се намериха и два бр. пълномощни, с които адв. К. преупълномощава други адвокати да извършат определени действия – с пълномощно от 12.02.2014г. /л.257 от т.2/ е преупълномощила адв. Н.Н. от АК гр.Сливен да участва при предявяване на разследване и да се снабди с копия от документи и с пълномощно от 07.04.2017г. /л.234 от т.3/ е преупълномощила адв. А.Б. от САК да участва при предявяване на разследването на 07.04.2017г. При това положение следва да се приеме, че действително адв. П.К. е разполагала и разполага със съответната представителна власт вкл. да атакува от името на пострадалия С.В.С., лично и като настойник на децата /наследниците/ на починалата си дъщеря постановлението на Окръжна прокуратура гр.Сливен за прекратяване на наказателното производство.

В самата жалба се твърди, че атакуваното постановление е необосновано и незаконосъобразно, че не разкрива обективната истина по делото т.е. постановено е при неизяснена фактическа обстановка. Приетата в постановлението на прокурора фактическа обстановка се определя като неправилна и необоснована. Оспорва се извода, че липсва извършено престъпление.

Заявява се, че не са изпълнени дадените задължителни указания в отменителното определение на СлОС, както и в определението на БАС. В частност се сочи, че въпреки проведеното допълнително разследване не е даден отговор на някои от основните въпроси, имащи значение за правилното решаване на делото: 1/Организацията на работа в МБАЛ „Хаджи Димитър" - Сливен давала ли е възможност да се извършат КТ на малък таз с контрастна материя и флебография - апаратурна и персонална, с които според вещите лица може да се констатира усложнението, довело до настъпване на смъртта; 2/ Ако диагнозата беше поставена правилно, още при първоначално проявление на симптомите, какви действия е следвало да се предприемат за започване на животоспасяващо лечение и съответно, с тези действия можеше ли да се предотврати настъпване на смъртта; 3/ До кой момент е съществувала реална и обективна възможност за адекватно лечение на Д. В. и неизбежна ли е била смъртта й към първоначалното проявление на симптомите.

Твърди се, че последното допълнително заключение на вещите лица е отговорено, че не могат да кажат дали в болницата могат да се проведат посочените по-горе изследвания, при положение, че това е въпрос изискващ обикновена справка, поради което няма причина за липса на отговор. В тази връзка се сочи, че след като е прието, че тези изследвания са необходими, съответно не е отговорено дали при своевременно констатиране на довелото до смъртта увреждане - дълбока венозна тромбоза и съответно от кой момент това би било своевременно, били могло да се стигне до избягване на смъртния изход. В жалбата се съдържа и упрек по отношение на вещите лице, че те повтарят едни и същи неща - припокриване на симптомите на диагнозите дистаза на симфизата и ДВТ в първоначалния момент и обосновават правилно определяне на първата диагноза, която обаче не е причина за смъртта и твърдението за правилно предприето лечение по отношение на тази първа диагноза и профилактика по отношение на втората. Заявява се, че в последното заключение липсва отговор на основния и при това изрично поставен въпрос - ако беше започнато обективно лечение още при проявление на симптомите на довелата до смъртта диагноза - ДВТ, сутринта на 11.03.2013г. можеше ли да се предотврати смъртния изход. Настоява се, че въпреки дадените от съдилищата задължителни указания да се отговори именно на този основен въпрос, за да проведе обективно и пълно разследване, прокурорът отново е прекратил производството. По отношение на фактите в жалбата се твърди, че починалото момиче е имало нормално протичаща втора бременност, без никакви усложнения, не е имала и никакви здравословни проблеми, а в ранните часове на ***г. е приета в АГО на МБАЛ „Хаджи Димитар" ООД гр.Сливен и след напълно нормално протекло раждане, в 08.50 часа, ражда живо и здраво дете. Сочи се, че 24 часа след момичето започнало да изпитва болки в двата глутеуса и затруднение при движение на долните крайници т.е. още сутринта на 11.03.2013г. родилката се е чувствала зле, имала е болки и явни признаци за настъпило усложнение, а единственото лечение, което е било предприето е предписване и поставяне на пристягащ колан, като липсват данни за направени изследвания и отчетени резултати, което показва, че не са извършени задължителните действия, които лекуващите лекари е следвало да предприемат. Оспорва се констатацията за настъпило „рязко влошаване“ на състоянието на родилката, доколкото протеклото усложнение и влошаване на състоянието за период от около 40 часа в никакъв случай не може да се определи като "рязко". Обосновава се извод, че според заключението на последната експертиза, родилката през цялото време е била лекувана с грешна диагноза, като в тази връзка дори се твърди, че стягането с колан и профилактиката с хепарин трудно би могло да се нарече лечение, а действителното животозастрашаващо състояние, довело до смъртта на родилката – дълбока венозна тромбоза, лечение въобще не е било провеждано, доколкото такава диагноза въобще не е била поставяна. В жалбата се мотивира и извод, че е от съществено значение за правилното решаване на делото да се отговори категорично и ясно на въпроса дали ако е била поставена своевременна и правилна диагноза и съответно е било предприето лечение в тази насока, би могло да се предотврати смъртния изход. Заявява се, че след като по делото не е даден отговор на коментираните по-горе въпроси, фактите по делото не са изяснени напълно. Настоява се за отмяна на постановлението на Окръжна прокуратура гр.Сливен за прекратяване на наказателното производство и за връщане на делото на прокурора с указания за извършване на съответните процесуални действия за да бъде даден отговор на поставените въпроси от значение за правилно изясняване на случая. Настоява се за отвод на Окръжна прокуратура гр.Сливен, както и делото да бъде изпратено на Върховна касационна прокуратура, за вземане на специален отчет.

Сливенският окръжен съд, след като се запозна с доказателствата съдържащи се в материалите по представеното досъдебно производство, като провери правилността на атакувания прокурорски акт и като прецени и обсъди изтъкнатите доводи и съображения в жалбата, намира същата за допустима, тъй като подадена в срок и от лице имащо качеството на пострадал в наказателното производство. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по отношение на оплакването за незаконосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство, както и по отношение на искането за неговата отмяна.

Що се отнася до искането за отвод на Окръжна прокуратура гр.Сливен и за изпращане на делото на Върховна касационна прокуратура, за вземане на специален отчет, съдът намира, че не е компетентен да се произнесе в тази насока.

Досъдебното производство – сл.дело

№ 17/2013г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура гр.Сливен, вх.№ 763/2013г., пор.№ 97/2013г. по описа на Окръжна прокуратура гр.Сливен е започнато на 13.03.2013г. срещу неизвестен извършител за това, че в периода ***г***, причинил на Д. С. *** смърт, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – престъпление по чл.123 ал.1 от НК.

С постановление на Окръжна прокуратура гр.Сливен от 25.10.2013г. е било прекратено наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.123 ал.1 предл.2 от НК, като в постановлението е прието, че липсват доказателства за извършено престъпление.

С определение № 360/21.11.2013г. по

ЧНД № 541/2013г. по описа на СлОС, образувано по жалба на адв. П.К. като пълномощник на пострадалия С.В.С., постановлението е отменено като незаконосъобразно, и делото е върнато на прокурора с подробни указания. Направена е констатация, че експертните заключения не са достатъчни, за да обосноват извод за несъставомерност на деяние по чл.123 ал.1 от НК. Отчетена е необходимостта от изясняване на важни обстоятелства, свързани с предмета да делото като са дадени подробни указания, едно от които е назначаването на нова комплексна съдебно-медицинска експертиза с посочени в състава й специалисти: акушер-гинеколог, съдебен лекар, патоанатом и реаниматор.

При проведеното допълнително разследване са разпитани лекари, медицински сестри и санитари, които в периода от време от ***г. до 13.03.2013г. са били на работа в акушеро-гинекологичното отделение, както и специалистите по ортопедия и травматология и по неврология.

Назначена е била и указаната от съда експертиза.

С постановление на Окръжна прокуратура гр.Сливен от 15.02.2016г. отново е било прекратено наказателното производство, с мотив, че смъртта на Д. В. не е настъпила в резултат на проявена от медицинските лица професионална непредпазливост по смисъла на чл.123 ал.1 от НК, а е вследствие на полиорганна недостатъчност, дължаща се на прогресиращо разстройство на хемокоагулацията /ДИК синдром/.