Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1932 от 05.12.2023, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 1118/2023
Вид
Протокол № 1932
Подписан
05.12.2023
В сила
05.12.2023
Състав
Ненка Цветанкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1932 гр. П., 30.11.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20235220101118 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:45 часа се явиха:

Ищецът С. П. Я. - редовно призован чрез процесуалния си предстаВ.ел, не се явява. За него се явява адв. А. Д. от САК - надлежно упълномощена с ИМ.

Ответникът ГД „Изпълнение на наказанията“- София - редовно призовани, се представлява от юрк. Р. Р. - надлежно упълномощен с ОИМ.

АДВ. Д.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

ЮРК. Р.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. Д.: Поддържам исковата молба. Оспорвам отговора на ответника.

И бих искала да взема становище по същия. Противопоставям се на твърденията на ответника, че при 24-часоВ.е смени се осигуряват на служителите три почивки за хранене от по 30 минути. Съгласно ДР от Заповедите за разпределяне на работното време на държавните служители в 1 затвора, почивка за хранене и обедна почивка, което е едно и също, е период от време, през който служителят не изпълнява служебните си задължения. На надзирателите, какъвто е и ищецът към настоящия момент, не се осигурява такава почивка, а се осигурява време за хранене, което е съвсем различно и през което не се прекъсват изпълняваните задължения, и това време следва да се зачита като отработено време. Съгласно разпоредбата на чл. 16е, ал. 5 ППЗИНЗС, когато по време на (цитира), „се осигуряват 90 минути почивка при 24 часов режим на работа и респективно 60 минути почивка при 12 часа”.

Видно от разпоредба на чл. 16е, ал. 1, т. 6 ППЗИНЗ (цитира), а съобразно чл.

16, ал. 2 ППЗИНЗС (цитира), същото се отнася и за 24-часовия график на дежурството.

За процесния период ищецът е ползвал единствено и само осигуреното му време за хранене. Останалите почивки в заповедта са останали неизползвани от него.

На второ място, оспорвам твърденията на ответната страна, че подписите на ищеца в постоВ.е книги, от тях може да се направи ясна преценка за края на работната смяна на служителя. Неверни са твърденията на ответната страна, че със сдаване на поста в края на смяната за служителя няма повече никакви задължения. Това далеч не е така. Със сдаване на поста не приключва работното време на служителя, тъй като същият трябва да се придвижи до място за отвод и по време на него всеки един служител изяснява как е преминало дежурството, какви нередности са възникнали и какви мерки са взети за отстраняването им. Имайте предвид, госпожо съдия, че отводът започва едва когато се съберат всички постови служители, а те са около 20 човека, които сдават постовете си всеки един за различно време, в зависимост от характера на самия пост. Едва след него приключва и работната смяна на надзирателите, какъвто е и ищецът. Поради това считам, че тези твърдения, че подписите са годно доказателство, не биха могли да служат като такова.

Относно представения протокол № ВД/М3-48/12.02.2019 г. по категоричен начин се установява, че реалният период от време, с който се удължава работната смяна на ищеца е с 1 час, а не 30 минути, както се твърди.

Неверни са твърденията на ответника, че засеченото от Комисията време на удължаване на работата в затвора е 30 минути, напротив точно същата комисия с участието на цитирания председател на синдиката на служителите 2 в Затвора Е. М. Б. е отчела след направено измерване, че времето на удължаване на работата е 1 час. От тогава до днес повторно измерване и засичане на необходимото време за удължаване на работните смени не е правено, а единствено и само са издавани нови заповеди, които отменят тогава действащата Заповед № 155/12.11.2018 г. Тя е действала едва 6 месеца, може би поради финансовата неизгодност на ръководството. Представям Ви копие от нея и моля да бъде приложена като доказателство по делото.

Не поддържам искането си по чл. 190 от ГПК за представяне на писмени документи от ответника.

ЮРК. Р.: Уважаема госпожо председател, поддържам ОИМ и оспорвам ИМ. Относно оспорването на колегата, времето за почивка, че не се зачита за работно време 30-те минути и двете почивки по 15 и общо 90 минути при 24 часа, правя уточнение, че съгласно ППЗИНЗС, ЗИНЗС и всички Заповеди за работното време, този период от време е зачетен за работно време – момента, в който се хранят, в който имат почивки за физиологични нужди. Посочено е във всяка Заповед, отчетено е, има препратка ППЗИНЗС. Така е, това е зачетено в работното време на 12 часа – 12 часа и 30 минути.

По отношение на протокол № ВД/М3-48/12.02.2019 г., моля да се зачете като допусната техническа грешка и да се чете 1 час, а не 30 минути, защото през 2019 г. надзирателите са работили на различен режим. Оспорвам представената заповед на колегата от 2018 г., тъй като не е относима за исковия период.

Моля да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на довеждане, който водим и моля да бъде разпитан днес. Това е инспектор по охраната Г. Ф..

АДВ. Д.: Относно искането за разпит на свидетеля Ф., не възразявам да бъде разпитан днес. Ние също водим нашия свидетел. Моля да ми се даде възможност да представя нарочна молба с въпроси към вещото лице във връзка с искането ни за ССчЕ, тъй като не подозирах, че днес ще бъдат разпитани всички свидетели.

СЪДЪТ приканва страните към спогодба.

ЮРК. Р.: Нямам правомощия за сключване на спогодба.

СПОГОДБА НЕ СЕ ПОСТИГНА.

3

СЪДЪТ докладва делото съгласно мотивирания с определение № 1942/21.07.2023 г. проекто-доклад.

АДВ. Д.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.

ЮРК. Р.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.

СЪДЪТ, с оглед изявлението на страните счита, че изготвения по делото проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА изготвения с определение № 1942/21.07.2023 г. проектодоклад за окончателен доклад по делото.

СТРАНИТЕ /по отделно/: Да се приемат представените преписи с ИМ, ОИМ и допълнителна молба от ответника като писмени доказателства по делото.

Настоящия съдебен състав намира, че представените преписи на писмени документи с ИМ, ОИМ и допълнителна молба от ответника са допустими и относими, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените преписи на писмени документи с ИМ, ОИМ и допълнителна молба от ответника.

По отношение на представеното от адв. Д. писмено доказателство Заповед № 155/12.11.2018 г., съдът счита същото за допустимо, а доказателствена му стойност съдът ще прецени с крайния си съдебен акт, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като писмено доказателство по делото в препис заповед 155/12.11.2018 г..

СЪДЪТ счита доказателственото искане на ответника за допускане на един свидетел при режим на довеждане за относимо и допустимо, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел при режим на довеждане от ответната страна инсп. Г. Ф..

4

СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим към разпит на свидетелите.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

Е. М. Б. – роден на 30.05.1981 г. в гр. П., живущ в гр. П., ул. „В. ІІ“ № 13, ет. 8, ап. 46, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство с ищеца и в служебни правоотношения с ответника.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

СВ. Б.: Работя като надзирател в Затвора П. от 21 години. В същото време съм председател на Синдикалното дружество в Затвора. Познавам ищеца С. Я.. Той работи като командир на отделение в Затвора. Заедно застъпваме и заедно отстъпваме наряд. Той е този, който ни проверява.

Сутрин в 08:00 ч. влизаме в Затвора, минаваме през КПП 1, влизаме в стаята за инструктаж. В тази стая за инструктаж командир на отделение ни разпределя по постовете. Този инструктаж е различен като време, зависи какво имат да ни кажат инструктиращите, но продължава около 15 минути, ако предният наряд е преминал в рамките на нормалното. Има камери в целия Затвор и мисля, че няма мъртва точка. От входа на Затвора – бариерата и навсякъде има камери. Ако в 07:55 часа преминем през бариерата, в 08:00 часа сме на КПП 1. В ежедневната ведомост се разписваме, където са ни попълнени имената на служителите, поста на който ще служи съответният колега, начало и край на работното време. Ищецът Я. също се разписва в тази ежедневна ведомост. Само сутрин се разписваме в тази ежедневна ведомост, въпреки, че не знаем дали ще приключим работа в 20:45 часа. След като сме положили веднъж подпис в ежедневната ведомост, доколкото знам, след това в нея се дописват само почивките. Това е задължение на дежурния главен надзирател да следи кой кога си ползва почивката и да се попълва коректно.

Ние тази книга я виждаме само сутрин. Самите почивки се нанасят от служител на централен пост. Какво нанасят ние не виждаме. Това е разпоредено явно от дежурния главен надзирател или от началника, не знам.

Г. Ф. работи редовна смяна. Той си има стая, която е между корпуса на Затвора и администрацията. Той в кабинета си има монитор за следене на 5 камерите и не може да проследи целия процес, тъй като има постове, на които камерите са отвън, а не на самия пост. Продължителността на всяка моя смяна по Заповед на Началника на Затвора е 12 часа и 30 минути, а когато бяхме на 24 часа - 24 часа и 30 минути. Тези 30 минути не ни ги заплащат като извънреден труд, а ги отчитат като обикновен труд. Това пресмятане по този начин на работното време, което аз смятам за неправилно, води до допълнителни дежурства от 30 минути, които се трупат. Примерно отивам 12 часа допълнително наряд, а се налага да стоя 12 часа и 30 минути, тъй като не ми отчитат времето за обяд и поради тази причина полагаме извънреден труд върху установените 12 часа. Ние по това време сме наряд, непрекъсваем процес на работа. Тези допълнителни дежурства са от 6, 7, 8, 9, 11 и 12 часа.