Решение № 537 от 16.06.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 904/2026
- Вид
- Решение № 537
- Подписан
- 16.06.2026
- В сила
- 16.06.2026
- Състав
- МАЯ НИКОЛОВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 153, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 178б, ал.5, т.3, буква "в" · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 537 гр. Б., 16.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20262120200904 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63д ЗАНН и е образувано по повод жалбата на П. Х. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Б., чрез адв. З. М. – БАК, срещу наказателно постановление № 22-0000073/17.02.2026 г., издадено от и. д. Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Б., с което за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 24а, ал.2, т.3, буква „в“, във вр. с т. 8.1.7 от учебна документация за кат. В от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобИ.е на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, му е наложено наказание глоба от 255,65 евро, превалутирани 500 лева, на основание чл.
178б, ал.5, т.3, буква „в“ от ЗДвП.
С жалбата се оспорва НП като се твърди, че съществува неяснота относно датата на извършване на нарушението, както и че няма извършено нарушение. Счита, че доколкото има извършено административно нарушение, то следва да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. С тези мотиви моли НП да бъде отменено. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се 1 явява. За него се явява адв. З. М. – БАК, надлежно упълномощена.
За Административнонаказващия орган – Главен инспектор към ОО „Автомобилна администрация“ – град Б., редовно призовани, представител не се явява.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, видно от приложената разписка (л.10 от съдебното дело) НП е било връчено на 26.02.2026г., като жалбата е подадена на 11.03.2026 г. от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което съдът, приема, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 23.01.2026г. в 11.25 часа в учебен кабинет на УЦ „М.“ ООД, находящ се в гр. Б., свидетелите А. и Ч., инспектори при ОО „Автомобилна администрация“ – град Б., извършили проверка, при която установили, че относно обучението на група № 315774 по тема 4.3 за 23.01.2026г. от 10.40 часа до 12.10 часа в графика в информационната система било отразено присъствието на двама кандидати, които обаче заедно с преподавателя не били на място при извършената проверка. Свидетелят А. счел, че жалбоподателят М., в качеството си на ръководител на учебната дейност, не е осигурил спазването на графика за провеждане на теоретично обучение и спазването на изискванията на т. 8.1.7, изречение 1 от учебната документация, утвърдена със Заповед № РД09-3444/05.11.2025 г. за обучение на кандидати за управление на МПС за категория В по чл. 153, т. 1 от ЗДвП. За констатираното нарушение на 28.01.2026 г. в присъствието на жалбоподателя бил съставен АУАН, в който като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 24а, ал. 2, т. 2, буква „в“, вр. с т. 8.1.7 от учебната документация за категория В от Наредба№ 37/02.08.2002 г.
Актът бил подписан от актосъставителя и от свидетеля по него и бил предявен на нарушителя за запознаване и подпис. Жалбоподателят се запознал с акта и го подписал без възражения.
В предоставения му срок по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят не депозирал писмени възражения.
Административнонаказващият орган, като взел предвид съставения акт, 2 издал атакуваното наказателно постановление на 17.02.2026 г., в съответствие с приетата от актосъставителя фактическа обстановка, но за нарушена приел правната норма на чл. 24а, ал. 2, т. 3, буква „в“, във вр. с т. 8.1.7 от учебна документация за кат. В от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. и на основание чл.
178б, ал. 5, т. 3, буква „в“ от ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание „глоба“ в размер на 255,65 евро, превалутирани 500 лева.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителят А. и свидетелят по акта Ч.. Съдът кредитира техните показания като ги намира за последователни, логични и непротиворечащи по отношение на предмета на доказване. От свидетелските показания и от писмените доказателства се потвърждава описаната в акта и в наказателното постановление фактическа обстановка.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – и.д. Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Б. ( № РД08-107/29.02.2024 г. на Министъра на транспорта и съобщенията на л. 21 от делото), а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – старши инспектор към Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Б..
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Б.кият районен съд счита, че при издаването на АУАН и НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Наличието в наказателното постановление на две различни дати не съставлява процесуално нарушение, доколкото същите се отнасят до различни факти – извършване на нарушението и съставяне на АУАН. От съдържанието на постановлението ясно се установява, че нарушението е извършено на 23.01.2026 г., поради което не е налице неяснота относно датата на извършването му и не е накърнено правото на защита на санкционираното лице.
С оглед изложената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Според съдържанието на посочената като нарушена разпоредба на Наредба № 37 от 02.08.2002г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобИ.е на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение:
„Ръководителят на учебната дейност в учебните центрове за обучение на кандидатите за придобИ.е на правоспособност за управление на МПС е длъжен при организиране на обучението да осигури спазването на графика за провеждане на теоретичното обучение“.
Съгласно санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, наказва се с глоба 500 лв. ръководителят на учебната дейност в учебните центрове за обучение на кандидатите за придобИ.е на правоспособност за управление на моторно превозно средство, който при организиране на обучението разпореди или допусне нарушение на графика за провеждане на теоретичното обучение.
При тълкуване на посочените разпоредби се налага извода, че задълженията на ръководителите на учебната дейност, се свеждат до организацията на обучението в учебните центрове, в частност и осъществяване на дейността по подготовката и спазването на графиците за теоретично обучение. Осигуряване на спазването на графиците е вменено в 3 отговорност на ръководителя, доколкото същия следва да осъществи онези организационни действия, обезпечаващи преподаватели по теоретично обучение, материална база, където обучението да се провежда и самите графици да бъдат изготвени по начин, позволяващ изпълнението им.
От събраните по делото доказателства няма спор, че жалбоподателят е осъществявал дейност като ръководител на учебната дейност и в това си качество е носил задължение да осигурява спазването на утвърдения график за провеждане на обучението и изискванията на учебната документация.
Задължението на ръководителя на учебната дейност не се изчерпва единствено с изготвянето на график за провеждане на обучението, а включва и осигуряването на неговото реално изпълнение. В случая по делото се установява, че за времевия интервал от 10.40 часа до 12.10 часа на 23.01.2026 г. в информационната система е било отразено провеждането на теоретично обучение по тема 4.3, но вместо първоначално обявения краен час, обучението е приключило в 11:35 часа. При извършената в този часови диапазон проверка контролните органи не са установили нито посочените курсисти, нито преподавателя в определения за провеждане на занятието учебен кабинет.
Обстоятелството дали обучението впоследствие е било проведено, респективно дали курсистите са усвоили предвидения учебен материал, е ирелевантно за съставомерността на деянието. Нарушението е формално и е осъществено с неизпълнението на задължението за осигуряване провеждането на обучението съобразно предварително обявения график и изискванията на учебната документация. За съставомерността му не е необходимо да са настъпили вредни последици.
При тези данни съдът приема, че жалбоподателят, в качеството си на ръководител на учебната дейност, не е изпълнил вмененото му нормативно задължение да осигури спазването на графика за провеждане на теоретичното обучение, с което е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение, за което е санкциониран. Деянието е извършено виновно, тъй като жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да организира и контролира учебния процес по начин, гарантиращ спазването на нормативните изисквания.
Налице са елементите от състава на нарушението и отговорността на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно. Извършеното нарушение се доказва по несъмнен начин от събраните писмени доказателства.
Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид - касае се за типично по вид нарушение, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН се явява неоправдано.
С оглед изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай НП е потвърдено, но с оглед обстоятелството, че АНО не е направил искане за разноски, съдът не дължи произнасяне и те остават както са направени от страните.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 63, ал. 2 т.5 от ЗАНН, Б.ки районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Наказателно
4 постановление
№
22-
0000073/17.02.2026 г., издадено от и. д. Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Б., с което за извършено от П. Х. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Б., нарушение на чл. 24а, ал. 2, т. 3, буква „в“, във вр. с т. 8.1.7 от учебна документация за кат. В от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобИ.е на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, му е наложено наказание „глоба“ в размер от 255,65 евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/ превалутирани 500 лева, на основание чл. 178б, ал. 5, т. 3, буква „в“ от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административния съд-Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5