Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 66 от 07.07.2026, Районен съд - Велики Преслав

Съд
Районен съд - Велики Преслав
Дело
Административно наказателно дело 58/2026
Вид
Решение № 66
Подписан
07.07.2026
Състав
Дияна Димова Петрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Велики Преслав, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно наказателно дело № 20263610200058 по описа за 2026 година

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на възизивна жалба от „АНДИВА“ЕООД, ЕИК 104687112, със седалище и адрес на управление гр.Горна Оряховица, обл.Велико Търново, пл.“Георги Измирлиев“№4, чрез пълномощник адв.Р. Т. от САК срещу Наказателно постановление №865502-F853313/04.12.2025 г., издадено от Изпълнителен директор на Национална агенция по приходите-София.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършване на нарушението. Твърди се че дори да има извършено такова, то същото е маловажен случай.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован се представлява редовно упълномощен защитник. В съдебно заседание поддържа жалбата, сочи гласни доказателства и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, както и да им бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание, в нарочна молба/писмени бележки/ чрез пълномощник юрисконсулт, които поддържа НП и моли същото да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, както и да бъдат присъдени в тяхна полза разноски за юрисконсулско възнаграждение.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

1

На 22.08.2025 г. в 00.30 часа била извършена проверка от служители на НАП – М. Д., И.

Т., В. С., А. С. и Л. Т./последния вписан в списъка на зависими лица от хазартни игри/ в игрална зала „Империал“, находяща се в гр.Велики Преслав, обл.Шумен, ул.“Христо Ботев“№2, стопанисвана от дружеството - жалбоподател. Дружеството притежава издаден лиценз съгласно Удостоверение №000030-1001/07.02.2025 г., издадено от ИД на НАП, на осн. чл. 34, ал. 1 от ЗХ .

В хода на проверката, в залата е установено лицето Ю. Ю. Ш., който изпълнявал функциите на управител на игралната зала съгласно Заповед за заместване на управител №299/05.08.2025 г. бил назначен на длъжност "крупие". В игралната зала отсъствал управителя С.

С.. На същата дата в 00.25 часа в посочената игрална зала е допуснато лицето Л. Т. СИП в отдел „Оперативни дейности“-Варна, ГД“Фискален контрол“при ЦУ на НАП – вписано служебно за целите на проверката в регистъра на уязвимите лица по чл.10г, ал.1 от ЗХ, воден от НАП, до игралните автомати и същото е направило залог от 10 лв. в игрален автомат, последвала е игра, и дори е получило печалба от 120 лв.

За извършената проверка М. Д. - на длъжност гл. инспектор по приходите в ЦУ на НАП съставил ПИП, сер. АА №0001117 от 22.08.2025 г.

Протокола е съставен в присъствието на Ю. Ш. в него е посочено, че на законния представител на дружеството следва да представи писмени документи във вр. с дейността на залата съгласно приложение №1 към протокола.

АУАН е съставен на 07.10.2025 г. за административно нарушение по чл.45, ал.2, т.7 от ЗХ, в присъствието на представител на дружеството, като АУАН е бил и надлежно връчен, видно от разписката, с отбелязване на това.

Въз основа на АУАН, ИД на НАП е издал атакуваното НП, с което на дружеството – жалбоподател за посоченото административно нарушение и на основание чл.110, ал.1 от Закона за хазарта е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000.00 лева или 2 562.79 евро.

Горната фактическа обстановка съдът, счита установена от показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства.

Показанията на разпитаните като свидетели служители на НАП, осъществили процесната проверка, са логични и безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото и писмените доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра. Показанията на свидетелите Д., Т. са последователни и взаимно допълващи се, не са налице противоречия между тях, поради което съдът ги възприема изцяло. Същите са незаинтересовани от изхода на делото.

Съдът кредитира показанията на св.Ш., в частта относно извършената проверка, предоставяне на лицето Т. възможност да направи залог в игрален автомат, да играе и да реализира печалба, съдът кредитира, тъй като кореспондират с останалия доказателствен материал. Частта от показанията му, в които твърди, че поради липса на време и стреса от проверяващите не е направил проверка в системата, с която дружеството разполага чрез личната карта на Т. дали е вписан в регистъра по чл.10г, ал.1 от ЗХ, съдът счита за изолирани и предвид местоработата му в дружеството жалбоподател ги приема за изцяло заинтересовани от изхода на делото.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

2

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона четиринадесетдневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила.

Същите са издадени от комепетентни органи, което не се и оспорва от жалбоподателя.

АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити, нарушението е описано пълно, посочени са нарушената и санкционната норма, индивидуализиран е нарушителя. Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя и същият е разбрал за какво точно нарушение е санкциониран още към момента на съставяне на АУАН, в който е изложил своите възражения, своевременно е организирал и защитата си срещу обжалваното НП.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 45, ал. 2, т. 7 от ЗХ в игралните зали и в игралните казина не се допуска присъствието на лица вписани в регистъра по чл. 10 г, ал. 1. В посочения регистър са вписани лицата по 10в, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗХ - поставени под пълно или ограничено запрещение; всяко лице, което смята, че има проблем с хазарта; лицата, чието социално положение и/или равнище на доходи може да ги направи по-податливи към участие в хазартни игри и развиване на хазартна зависимост. След като дадено лице бъде вписано в регистъра и по арг. от чл. 10д, ал. 3 от ЗХ организаторите на хазартни игри по ал. 1 са длъжни да не допускат вписаните в регистъра лица до участие в организираните от тях игри. В случая такова вписване е извършено по подадено от служителя на НАП Т. заявление и към датата на проверката, той е фигурирал в регистъра като вписано лице с посочените в чл. 10 г, ал. 2 от ЗХ данни (вкл. имена по документ за самоличност и ЕГН). За такова нарушение в разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от ЗХ е предвидена санкция за нарушение на чл. 45, ал. 2 от ЗХ – т. е. за допускане в игралните зали и игралните казина на лица, вписани в регистъра по чл. 10 г, ал. 1 от ЗХ . В случая безспорно посоченият служител на НАП за целите на проверката е бил вписан в този регистър, което се установява от приложените по делото доказателства. Същевременно той е влязъл в игралната зала, стопанисвана от жалбоподателя и без да бъде извършена нужната проверка в регистъра (до който в игралната зала е имало достъп чрез точно определена система) е допуснат до игрален автомат, в който е внесъл съответната сума от 10 лв. В представената от него лична карта е имало всички необходими данни, за да може да бъде установен при проверка в регистъра, но по делото се установява, че на 22.08.2025 г. изобщо не е правена такава проверка от профила на проверяваната игрална зала. Такава е направена едва след разпореждане на служителите на НАП извършващи проверката.

В случая се установява, че организаторът на хазартни игри е имал достъп до регистъра, воден от НАП като е разполагал с устройство, с което да извърши проверка, но това устройство не е било използвано преди допускане на лицето, вписано в регистъра в игралната зала. Свидетелят Ш. служител на жалбоподателя е имал достъп до регистъра съгласно чл. 10д, ал. 2 ЗХ, но не е извършил проверка на лицето, влизащо в залата дали не е вписано в регистъра по чл. 10 г, ал. 1 ЗХ.

Това обаче не е било сторено, поради което и по безспорен начин се установява, че жалбоподателя е 3 допуснал в игралната зала лице, вписано в регистъра по чл. 10 г, ал. 1 ЗХ.

Съдът в това производство не изследва въпросът поради какви причини служителя на НПА е вписан в регистъра по чл. 10 г от ЗХ и дали това е със служебна цел или се касае за хазартно зависимо лице, като от значение за настоящото е, че лицето е имало правомощия да извърши проверка. Следва да се посочи, че мерките срещу хазартната зависимост са предприети с изменение на ЗХ в ДВ, бр. 69 от 2020 г. и въвеждането на разпоредбите на чл. 10б и сл. от закона.

Целта на законодателя, съгласно мотивите по приемането на законопроекта, е създаването на мерки за самоограничаване и недопускане до участие в хазартни игри на уязвими лица, за да се противодейства на негативните икономически, социални и личностни последици за тях, тъй като не могат да контролират поведението си заради изградената зависимост. Една от мерките е възможността за доброволно самоограничаване от игра на хазарт от лица, които са преценили, че тази дейност им вреди. На тези лица е предоставена правна възможност да заявят пред НАП желание да не бъдат допускани до обекти, в които се организират хазартни игри. Въз основа на тяхно волеизявление, те подлежат на вписване в нарочен регистър, а организаторите на хазартни игри са длъжни да не ги допускат до съответните обекти, а в случая като е бил допуснато посоченото лице в игралната зала и не само е допуснат в нея, но и е участвал в организираните игри, дружеството жалбоподател е допуснало нарушение на разпоредбата на чл. 45, ал. 2, т. 7 вр. чл.

10д, ал. 3 ЗХ като санкционната норма на чл. 110, ал. 1 ЗХ предвижда, че за нарушение на чл. 9, ал.

11 или чл. 45, ал. 2 на организатора на хазартни игри се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.

Поради което съдът счита, че са доказани всички обективни признаци от състава на нарушението от обективна страна.

Нарушението е ясно, точно и конкретно описано, не е нарушено правото на защита на санкционираното лице, посочена е нарушената норма и санкцията е определена в предвидения от закона минимум като е съобразено, че дружеството притежава лиценз, няма данни за друго такова нарушение и като е определена санкцията в предвидения в закона минимум, тя не подлежи и на намаляване.

Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН като от данните по делото не може да се направи извод, че деянието е с пониска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид. Касае се за дружество, което стопанисва обект за хазартни игри, търговец, който трябва да подхожда отговорно към лицата, участващи в игри и допускани в игралните зали. В случая нарушените норми са насочени към защита на уязвими лица, цели се да се противодейства на негативните икономически, социални и личностни последици за тях, тъй като не могат да контролират поведението си заради изградената зависимост и доброволно са се самоограничили от игра на хазарт, поради което и по мнение на съда в конкретния случай не може да намери приложение институтът на маловажния случай.

С оглед горното съдът счита, че правилно АНО е преценил, че е извършено нарушение на данъчното законодателство и правилно е наложил визираната в закона санкция, чийто размер правилно е индивидуализиран на минимума.