Решение № 669 от 12.12.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 669 гр. Велико Търново, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Ангелина Богданова

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20244100500789 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „Е.“ АД чрез адв. А. М. против Решение № 496/10.07.2024 г., постановено по гр. дело № 251/2024 г. по описа на ВТРС, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ срещу ответниците С. К. М. и А. К. М..

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Излага, че районният съд не е отчел обстоятелството, че в предявената искова молба е посочено, че претендираната сума за плащане е с правно основание чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ вр. чл.

56

ПИКЕЕ.

Пояснява, че носител на вземането е електроразпределителното дружество, което извършва мрежови услуги и се различава от продавача на електрическа енергия. По тази причина твърди, че не начислява цена за доставена електрическа енергия. Жалбоподателят изразява своето несъгласие относно позоваването на районния съд на ТР № 2/2017 г. и свързаната с него съдебна практика. Твърди, че не е отчетено и 1 обстоятелството, че партидата за процесния недвижим имот е разкрита на името на наследодателя на ответниците, като последните не са уведомили жалбоподателя за настъпилата смърт на техния наследодател. Сочи, че служители на електроразпределителното дружество са извършили проверка в съответствие с правилата на ПИКЕЕ на техническото състояние на средството за измерване на потребяваната от ответниците електрическа енергия, при която е констатирано, че в резултат на извършено въздействие върху схемата на свързване на електромера същата не се измерва от СТИ. По тези съображения моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново, с което да бъдат уважени предявените от „Е.“ АД искове. Претендира разноски.

Препис от жалбата е връчен на насрещните страни, които в срока по чл.

263, ал.1 ГПК не са депозирА. отговор.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е вА.дно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки доводите на страните, както и пределите на въззивната проверка, Великотърновският окръжен съд намира следното:

Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение, като районният съд е съобразил и анА.зирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Настоящият съд възприема изцяло фактическата обстановка такава, каквато е приета от районния съд и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново събраните пред първоинстанционния съд доказателства.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства, нито 2 са поддържани искания за събиране на такива.

Преценявайки гореизложеното, съдът приема от правна страна, следното:

С оглед доводите на въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, спорно по делото се явява обстоятелството дА. през процесния период страните са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия. Спорното правоотношение се урежда от правилата на Закона за енергетиката (ЗЕ), който го регламентира като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия.

Според действащата разпоредба на чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане /чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ/.

Процесното правоотношение се регламентира и от Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Е.” АД.

Нормата на чл. 98б, ал. 4 ЗЕ и чл. 98а, ал. 4 ЗЕ предвижда, че публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, без да е необходимо изрично приемане, като в чл. 98а, ал. 5 ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия, като ако същите се приемат, това се отразява в допълнително писмено споразумение.

От друга страна след измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г./, в сила от 17.07.2012 г., битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., изм. ДВ, бр. 35/2015 г., потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент, който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия.

3

Легалната дефиниция на понятието "битов клиент" е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ и се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител на ограничено вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за "собствени битови нужди" и друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект - онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот - в този смисъл напр. Решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г. по описа на ВКС, III ГО. Този извод следва и от клаузите на Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Е.” АД, като в чл. 4, ал. 2 от ОУ е дадено определение на понятието " К. на „Е.“ АД", а именно собственикът или титулярът на вещно право на ползване на обект, който е присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство и се снабдява с електрическа енергия за собствено ползване.

Според чл. 4, ал. 2 от ОУ „К. на „Е.“ АД“ по смисъла на тези ОУДПЕЕ може да бъде и друго лице – ползвател на обекта, при условие че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е представил писмено съгласие в нотариално заверена форма за това. В чл. 13 от ОУ е регламентирано, че към заявлението клиентът прилага документи, удостоверяващи самоличността му и правния му статут, описани в образците, приложени към Общите условия, и декларира основанието, на което ще ползва електрическа енергия в имота, като описва документа, удостоверяващ правата му върху имота и прилага декларация за съгласието на собственика, в случай, че не е собственик на имота.

В случая, както вече се посочи, ищецът следва да обоснове претенцията си на настъпило наследствено правоприемство, но доказателства в тази насока не са ангажирани. Макар и да няма спор, че ответниците са наследници на преходния титуляр на партидата, при наведените доводи и за други останА. негови наследници, ищецът е проявил процесуално бездействие, като не е ангажирал доказателства в подкрепа на тезата си, че ответниците са 4 единствени собственици или ползватели на процесния обект.

Действително безспорно е, че ищецът е открил партида с титуляр наследодателят на ответниците – К. М. А.ев, но този факт не е достатъчен да обоснове извод, че през периода 04.02.2023 г. – 04.05.2023 г. е съществувало твърдяното от ищеца облигационно правоотношение.

По делото не са представени от ищеца справки относно нА.чието на начислена електроенергия и заплатена такава от ответниците за период предхождащ процесния, от който да е видно, че С. А.ев и А. А.ев са потребители на електрическа енергия на обект, находящ се в с. В., ул. „П.” № ..

На следващо място, следва да се отбележи, че макар и нА.чието на облигационна връзка между страните да не бе установено със средствата на ГПК, самият ищец в представените по делото Общи условия е посочил кое или кои лица счита за потребители на електрическа енергия. Там именно, както се посочи и по-горе, се приема, че извън собствениците, съответно вещните ползватели или лица сключили индивидуално договори, други лица не могат да имат качеството потребител на електрическа енергия. И след като не са наведени доводи, респ. не са ангажирани и доказателства дА. ответниците са приели наследството, не може да се предполага, че са сторили това.

Изложеното обосновава извод, че в случая не е доказана първата материална предпоставка (правнорелевантен юридически факт) за възникване на спорното право, а именно нА.чието на вА.дно облигационно правоотношение между страните по делото, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а първоинстанционното решение потвърдено като правилно.

На ответниците не се дължат разноски за въззивното производство, предвид, че същите се представляват от особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 496/10.07.2024 г., постановено по гр. дело № 251/2024 г. по описа на ГОРС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6