Решение № 480 от 26.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. София, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Цветина Цолова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100503645 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Н. П. К. срещу решение от 27.09.2022 г. по гр.д. №15627/2021 г. по описа на СРС, 47 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу В. И. Д. и МБАЛББ „Св. София“ ЕАД искове с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД и чл.49 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 1000,00 лв., представляваща част от дължимо обезщетение за причинени неимуществени вреди в общ размер на 30 000,00 лв., настъпили в резултат на противоправни действия на ответника В. И. Д. по време на лечение на ищеца в МБАЛББ „Св. София“ ЕАД в периода 08.06.2019 г. – 11.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.06.2019 г., до окончателното изплащане, като ищецът е осъден да заплати на ответника В. И. Д. разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и съществени съдопроизводствени правила, и необосновано. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказано наличието на причинно-следствена връзка между действията на ответниците и настъпилото влошаване на здравословното съС.ие на ищеца. Поддържа, че по делото е установено, че е налице медицинска грижа в недостатъчен обем по време на болничния му престой и лошо проследяване на възстановяването – не е действано с дължимата грижа и по този начин неправомерно е повишен медицинският риск, респ. възможността да настъпят неблагоприятни постоперативни последици, нарушени са принципите за качество и 1 достатъчност на медицинската помощ и правото на пациента да получи в пълен обем медицински грижи /чл.81 ал.2 ЗЗ/ в съответствие с медицинските стандарти и практики.

Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна В. И. Д. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна УМБАЛ „*******“ ЕАД /правоприемник на първоначалния ответника МБАЛББ „Св. София“ ЕАД, конституиран с разпореждане от 01.12.2022 г./ в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата. Не претендира разноски.

Третото лице-помагач ЗК „Л.И.” АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба, в о.с.з. – оспорва същата.

Предмет на настоящото въззивно производство е и определение на СРС, постановено на 01.12.2022 г., с което е оставена без уважение молбата на ищеца от 28.10.2022 г. за изменение на решението в частта за разноските. Това определение е обжалвано от ищеца с частна жалба, в която е посочено, че неправилно съдът не е уважил възражението му за прекомерност на заплатеното от ответника В. И. Д. адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят моли определението на СРС да бъде отменено, като присъденото на ответника В. И. Д. адвокатско възнаграждение бъде намалено до минималния размер по Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответната страна В. И. Д. в законоустановения срок не взема становище по частната жалба, в о.с.з. – оспорва същата.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По въззивната жалба:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:

СРС, 47 състав, е сезиран с искова молба от Н. П. К., с която срещу В. И. Д. и МБАЛББ „Св. София“ ЕАД е предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 1000,00 лв., представляваща част от дължимо обезщетение за причинени неимуществени вреди в общ размер на 30 000,00 лв., настъпили в 2 резултат на увреждане, причинено във връзка с проведено лечение през периода 08.06.2019 г. – 11.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.06.2019 г., до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че лечебното заведение не му е оказало помощ в достатъчен обем – не му е извършена посочената в издадената епикриза медицинска манипулация – торакоцентеза; нарушени са правилата за добросъвестно, качествено и навременно оказване на медицинска помощ, допусната е грешка при диагностицирането и лечението; не е проследен следоперативния период – дори и да се приеме, че е извършена посочената в издадената епикриза медицинска манипулация – торакоцентеза, то незабавно след това е изписан от болничното заведение, налице е лошо проследяване и възстановяване, не е положена достатъчно грижа.

Ответникът МБАЛББ „Св. София“ ЕАД в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск, като твърди, че не са налице неправилни действия при лечението на ищеца.

Ответникът В. И. Д. в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск, като твърди, че не са налице нарушения при лечението на ищеца.

По делото не е спорно, че на 08.06.2019 г. ищецът е претърпял инцидент в м.

„Леденика“, Област Враца, като е паднал от кон. От представения по делото лист за преглед на пациент в КДБ/СО №6276/08.06.2017 г., издаден от МБАЛ „Христо Ботев“ – гр. Враца, се установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на посочената дата и е изписан на същата дата, като основната диагноза е: Травматичен хепопневмоторакс, без открита рана в гръдната кухина, извършени са изследвания, а като терапия е посочено, че е уговорено с д-р Вл. Д. необходимост от продължаване на лечението в друго лечебно заведение. Представен е резултат от рентгенологично изследване, извършен в същото лечебно заведение, за рентгенография на ребра – едностранно, в който е посочено като резултат: Ро данни за фрактура на VІ, VІІ, VІІІ, ІХ, Х-то леви ребра по задна аксиларна линия. Хиповентилирана лява белодробна основа с липсващ белодробен рисунък, латерално-суспектен парциален пневмоторакс и зона на ателектаза.

По делото са представени ИЗ №60474 и епикриза, издадени от ответното болнично заведение, от които се установява, че ищецът е постъпил на 08.06.2019 г. и е изписан на 11.06.2019 г. с диагноза: Травматичен хемоторакс ляво. Фрактури на ребра в ляво.

Проведено му е консервативно и оперативно лечение – на 11.06.2019 г. при торакоцентеза в ляво се намери оскъдно хеморагична течност, като следоперативният период е неусложнен.

Контролна рентгенография и изследвания – без остатъчна плеврална кухина/колекция.

Фрактурите на ребрата в ляво са без дислокация. Дадени са: препоръки за дихателна рехабилитация и рецепта, вкл. антитромботична профилактика; отпуск по болест за престоя и 30 дни след изписването; насочва се за сведение и наблюдение към личен лекар и специалист-пневмолог. В ИЗ се съдържат още предоперативна анамнеза на ищеца, изготвена от ответника В. Д., в която е посочено, че пациентът се предлага за торакоцентеза в ляво, предоперативна анестезиологична консултация и преценка, информация на пациента във връзка с предстояща анастезия, декларация за информирано съгласие, лист за анестезия, извадка от оперативен журнал за извършената на 11.06.2019 г. на ищеца манипулация, 3 оперативен протокол №352/2019 г. за извършена на ищеца торакоцентеза в ляво.

По делото не е спорно и се установява от събраните доказателства /заповед №2964/22.07.1981 г. и допълнително споразумение №126/22.01.2016 г./, че между двамата ответниците е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ответникът В. И. Д. е заемал в ответната болница длъжността „Лекар, гръдна хирургия в Трета КЛНББ“.

От представената по делото епикриза ИЗ №7166, издадена от МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД – гр. Смолян, се установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 12.06.2019 г. и е изписан на 05.07.2019 г., като окончателната диагноза е: Контузио торацис.

Контузио пулмонум син. Пневхемоторакс тоталис. Ателектазис пулмонум син. Фрактура косте ІV-V-VІ-VІІ-VІІІ-ІХ-Х-ХІ син. От епикризата се установява още, че ищецът е постъпил в болничното заведение по спешност и тежко общо съС.ие, като му е проведено консервативно и оперативно лечение – торакоцентеза под местна анестезия с поставен гръден дрен и включена активна аспирация.

По делото е представен също констативен протокол за извършена проверка №ИАМНКП-13-637/03.12.2019 г. на ИА „Медицински надзор“ в ответното лечебно заведение по повод извършени диагностика и лечение на ищеца, при която проверка не са открити нарушения.

От приетото по делото заключение на СМЕ се установява, че при процесния инцидент ищецът е получил следните травми: закрита гръдна травма, изразяваща се в подкожен емфизем, травматичен хемопневмоторакс /комбинация от пневмоторакс – свит бял дроб и въздух извън белия дроб в пространството между белия дроб и гръдната кухина, и хемоторакс – кръв в същото пространство/ в ляво /излив на кръв и натрупване на въздух в лява половина на плевралната кухина/ и счупвания на левите ребра от VІ-то до Х-то по задна мишнична линия. Вещото лице сочи още, че хемопневмотораксът изисква спешна медицинска помощ, симптомите му включват: внезапна болка в гърдите, която се влошава след кашлица или дълбоко вдишване, затруднено или учестено дишане, недостиг на въздух, стягане в гърдите, тахикардия /учестен пулс/, бледа или синя кожа, причинена от липса на кислород, като от данните при ищеца при постъпването в ответната болница не се установени данни за промени в дишането и правилно е прието, че се касае за малък, клинично незначим хемоторакс без пневмоторакс, и е предприето медикаментозно лечение, а на 11.06.2019 г. е предприета торакоцентеза – събралата се плеврална кръв е отстранена.

Лечението при хемоторакс по принцип започва със спиране на кървенето – при леко кървене се прилагат кръвоспиращи средства, а при тежко – отваряне на гръдния кош /торакотомия/, като трябва да се изтегли кръвта от гръдната кухина и задължително да се лекува първоначалното увреждане. В случая травмата на гръдния кош със счупени ребра е изисквала имобилизация и тъй като ищецът е имал серийни неразместени счупвания, следва да се препоръча обездвижване и режим с избягване на рязкост и натоварване в неизбежните ежедневни движения, предписват се и обезболяващи, антибиотици и противовъзпалителни лекарства. Торакоцентезата е инвазивна медицинска манипулация, при която след 4 диагностициране на течен излив в плевралната кухина се прави плеврална пункция чрез специална игла, с която се аспирира течността, и се използва за премахване на дихателната недостатъчност, причинена от масивен плеврален излив, ако е необходимо, се извършва и дрениране на плевралната кухина – в нея се монтират пластмасови тръби за прилагане на лекарства и за саниране – измиване и поС.но изтичане на патологичното съдържание, като процедурата се извършва под местна анестезия, и няма абсолютни противопоказания за тази процедура. Вещото лице сочи още, че в процесния случай в медицинската документация липсва отразяване на съС.ието на ищеца след проведената торакоцентеза, налице са данни за проведена контролна рентгенография – не е отчетено налична колекция в плевралната кухина. От заключението се установява също, че при постъпването на ищеца в болницата в гр. Смолян са налице данни за изявена остра дихателна недостатъчност – животозастрашаващо съС.ие, както и контузия на бял дроб, пневмохемоторакс, разместени счупвания на ребрата от VІ-то до Х—то, и неразместени счупвания на VІ-то, V-то ребра в ляво, и следва да се приеме, че при ищеца на фона на незарастналите счупвания на ребра е настъпило вторично разместване на счупени фрагменти с наранявания и травмиране на бял дроб, и от това е последвало натрупване на въздух и излив на кръв в плевралната кухина, като не е възможно да се прецени какво и кога след изписването от ответното болнично заведение е предизвикало настъпилото разместване на счупени ребра, но това следва да се отдаде на вторично травмиране с най-голяма вероятност при неспазване на необходимия следстационарен режим с щадене и имобилизация на гръдния кош. В о.с.з. вещото лице сочи още, че при престоя в ответната болница ищецът е бил без клинично изразени данни за дихателна недостатъчност и без данни за много голям излив, като след торакоцентезата пациентът е необходимо да остане под наблюдение, а преценката за какъв период е на хирурга, и, ако няма оплаквания или индикации, наблюдението е сравнително кратко, като в случая е действано правилно.