Решение № 260072 от 05.07.2022, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260072/5.7.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и осми юни две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева

Секретар: А.Тонева

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 3488 по описа на ШРС за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 178, ал.1, т.3, във връзка с чл.176, във връзка с чл.187, ал.6 от ЗМВР, във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 1885.81 лв. за периода от **/**/****. до **/**/****. и по чл.86 от ЗЗД за мораторна лихва върху главницата в размер на 250.09 лв. за периода от момента, когато лихвата е изискуема до датата на подаване на исковата молба в съда.

Настоящото дело е образувано по искова молба от Й.З.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. З.Б., със съдебен адрес *** срещу Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи – Шумен с адрес гр.Шумен, ул.“Сан Стефано“ № 2.

В исковата молба се излага, че ищецът полагал труд на длъжност „********- ООР“ при Районно управление на МВР – Велики Преслав, което било на подчинение на Областна Дирекция на МВР – Шумен, като имал статут на държавен служител. Разпоредбата на чл.176 от ЗМВР предвиждала, че заплатата на служителите на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. По силата на чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни – по дневно, а за работещите на смени – сумирано за тримесечен период, като работата извън работното работно време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.

Отработеният извънреден труд се заплащал като допълнително възнаграждение.

Редът и начина на организация на работата на държавните служители извън работното време, се определяло с Наредба, като през процесния период действали няколко такива – Наредба № 8121з – 407/11.08.2014г., Наредба № 8121з – 592/25.05.2015г., Наредба № 8121з – 776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з – 908/02.08.2018г., издадени от Министъра на вътрешните работи. Във всички тях се сочело, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за 24 часов период. Наредбата № 8121з – 592/25.05.2015г. била отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016г., обнародвано на 29.07.2016г. В периода от отмяната до влизане в сила на Наредба № 8121з – 776/29.07.2016г. е действала предходната Наредба № 8121з – 407/11.08.2014г., чийто чл.31, ал.2 предвиждал, че при сумираното отчитане на отработеното работно време общия брой часове положен нощен труд се умножавал по коефициент 0.143 и полученото число се сумирало с общия брой отработени часове за отчетения период. В последващите подзаконови нормативни актове липсвало разпоредба, която да съответства на правната норма на чл.31, ал.2 от Наредбата от 2014г. Липсата на такъв законов текст не означавало автоматична забрана да се заплаща труда положен от служителите, а представлявало празнота в подзаконовия нормативен акт. При липса на специална норма за приложение следва да се приложат общите правила, в случая Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн. ДВ 26.01.2007г., която в чл.9, ал.2 предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Сочи се също, че в чл.140 от КТ е дадено легално определение на понятието „нощен труд“, като следва да се приложи формулата 8:7 = 1.143. При това положение за ищеца възниквал правен интерес от водене на настоящото производство, тъй като за периода от **/**/****. до **/**/****. полагал труд и през нощта, който бил общо 1600 часа нощен труд, преизчислен с коефициент 1.143 възлизал на 1829 часа и водел до 229 часа извънреден труд, който следвало да му бъде заплатен в приблизителен размер на 1374 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането. Работодателят дължал и лихва в размер на 150 лв. за периода от изискуемостта на вземането до **/**/****.

– датата на депозиране на исковата молба в съда. Претендират се и разноските в производството за адвокатско възнаграждение.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна бил депозиран писмен отговор. В отговора не се оспорва обстоятелството, че ищецът е в служебни отношения с ответника, както и че е работил на 24 часови смени, при сумирано изчисляване на работното време и е полагал нощен труд, за който получавал допълнително възнаграждение, видно от представените платежни бележки. В отговора се сочи, че исковете са допустими, с изключение на претенцията за октомври 2019г., тъй като този труд ще бъде отчетен през месец януари 2020г., като по същество са неоснователни, като недоказани и погасени по давност. Основният довод за неоснователността на исковете бил, че в ЗМВР е установена по-голяма продължителност на работното време, както и еднаква продължителност през деня и нощта, като служителите се компенсират с редица благоприятни за тях мерки, като например установените в чл.183, ал.3, чл.187, ал.5-7 и чл.187а от ЗМВР обезщетения и компенсации. Този законодателен подход бил обосновен със спецификата на работата на тези служители. Тази фиксирана продължителност на труда била установен със закон, затова следвало да се прилага задължително. В настоящия случай приложима била Наредба № 8121з – 776/29.07.2016г., която била отменена в последствие от ВАС, но отмяната действала занапред. От друга страна извънреден труд е налице, когато се полага извън установеното за работника или служителя работно време, каквото в случая не е налице. Цитира се съдебна практика. В заключение се моли за отхвърляне на исковете, като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендират се разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява лично, за него се явява адв. З.Б. ***, като се поддържа исковата молба. В съдебно заседание от **/**/****г. (лист 208 от делото) се прави искане за изменение на главния и акцесорния искове, като главния е увеличен от 1374 лв. на 1885.81 лв., а акцесорната претенция от 150 лв. на 250.09 лв., като съдът е допуснал изменението на претенциите в съдебно заседание. В хода по същество се моли за уважаването на исковете в рамките на изменените в съдебно заседание размери, съобразно приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, като се излагат подробни доводи за това. Моли се за присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание за ответника се явява старши юрисконсулт И.С., като се поддържа писмения отговор и се оспорват исковете. В представените по делото писмени бележки се моли за отхвърляне на исковете, като се доразвиват доводите в писмения отговор.

С Протоколно определение № 260122 от **/**/****г., съдът е спрял производството по делото до произнасянето на СЕС по дело С 262/20 за тълкуване на Директива 2003/88/ЕО на

Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време. На **/**/****. е постановено решение по това дело и настоящото производство е възобновено служебно от съда.

От събраните доказателства по делото, съдът установява от фактическа страна следното: С доклада по делото, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото обстоятелството, че ищецът полагал труд на длъжност „********- ООР“ в Районно управление – гр.Велики Преслав, което е структурно подчинено на Областна Дирекция на МВР – Шумен.

Представена е кадрова справка (лист 16 от делото), платежни бележки, график на дежурствата за месеците октомври 2016г. – месец октомври 2019г., както и протоколи за положен труд, както и протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00 ч. и 6.00 ч., времето на разположение и положения труд през време на официалните празници, видно от които ищецът е полагал труд на посочената длъжност през процесния период от **/**/****. до **/**/****.

Приложени по делото като доказателство са Заповеди на

Министъра на вътрешните работи за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за нощен труд, според които допълнителното възнаграждение се заплащало в размер на 0.25 лв. на час.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е не е оспорено от страните и се кредитира от съда изцяло като обосновано и компетентно изготвено. От заключението става ясно, че за процесния период ищецът е положил общо 1 906 нощни часа. Преизчислен, положения нощен труд с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд в часове за целия период бил 2 179 часа. Общия извънреден и незаплатен труд за целия период бил 269 часа, като за това се дължало сума в размер на 1 885.81 лв.

Размерът на мораторната лихва за забава бил общо 250.09 лв. за периода от **/**/****. до **/**/****., видно от приложената справка за начислени лихви (лист 204 от делото).

При тази фактическа обстановка, която се възприема от съда на основание събраните по делото писмени доказателства, съдът прави следните правни изводи:

По основателността на главния иск: Безспорно ищецът има качеството на държавен служител – полицейски орган по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, които са изброени изчерпателно в чл.178, ал.1, т.1-6 от ЗМВР, едно от които е за извънреден труд. Разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР, действала през процесния период (изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.) сочи, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В алинея 3 на същата разпоредба е посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. С оглед термина „средно 8 часа“, съдът намира, че това са максимално допустимите часове на полаган труд, но не и че това е нормалната продължителност на работното време през нощта. В действащата редакция на ЗМВР към тогава не е фиксирана такава.

Аргумент в подкрепа на този извод е последващата промяна чл.187, ал.1 от ЗМВР (ДВ, бр.60 от 07.07.2020г.), с което вече е отстранена празнотата в закона и е въведено правилото, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. При липса на нормативно определена нормална продължителност на работното време през нощта, то следва да се приеме тази, посочена в чл.140, ал.1 от КТ, която предвижда 7 часа нощен труд при петдневна работна седмица. Поради това съдът намира възражението на ответника, че нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители в системата на МВР е 8 часа и е равна на нормалната продължителност на дневното работно време.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи. Издадените от министъра на вътрешните работи и действали през процесния период са Наредба № 8121з – 776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2019г., но следва да се анализират и Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. В чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. е посочено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В наредбите, действали през процесния период вече липсва изричното правило аналогично на чл.31, ал.2, като е предвидено само, че отработеното време между 22, 00 и 06, 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.