Определение № 1735 от 07.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1735 гр. Варна, 07.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20263100500632 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. К. А., подадена чрез адв. А. З. Д., срещу определение № 1854/03.02.2026 г., постановено по гр. д. № 14714/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С решение № 4608/17.12.2025 г., постановено по гр. д. № 14714/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, предявеният от ищцата главен иск е уважен, като в полза на адв. А. Д. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗА. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена молба за изменение на решението в частта за разноските, с искане за увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение молбата е оставена без уважение.

От данните по делото се установява, че ищцата е била представлявана от адв. А. Д. при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА, като още с исковата молба е отправено искане при уважаване на иска ответното дружество да бъде осъдено да заплати адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, а към исковата молба са приложени адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, когато адвокатът е предоставил безплатна правна помощ, съдът присъжда възнаграждението в негова полза от насрещната страна при уважаване на иска. Размерът на това възнаграждение следва да бъде определен съобразно минималните размери по Наредба № 1/2004 г., като се вземат предвид фактическата и правна сложност на делото и извършената процесуална дейност.

Не може да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че присъденият размер е адекватен на положения труд единствено с оглед обстоятелството, че процесуалният представител на ищцата е изготвил исковата молба и е осъществявал защита чрез писмени изявления. Самото дело е било с немалка правна сложност, доколкото е включвало спор по договор за потребителски кредит, възражения и доводи относно приложението на императивни норми на Закона за потребителския кредит, евентуално съединени искове и 1 позоваване на практика на СЕС, което изключва извод за формален и минимален по обем адвокатски труд.

Същевременно делото се отличава и с фактическа сложност, доколкото са релевирани множество самостоятелни основания за недействителност, включително при условията на евентуалност, което предполага по-голям обем процесуална работа, независимо от обстоятелството, че при уважаване на главния иск съдът не дължи произнасяне по евентуалния.

При тези данни въззивният съд намира, че присъденият от първоинстанционния съд размер от 360 лв. с включен ДДС не съответства на действителния обем и характер на извършената адвокатска дейност и не отразява в достатъчна степен сложността на делото.

Съдът намира, че справедлив и съответен на извършената работа размер на адвокатското възнаграждение, дължимо по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, е сумата от 360 евро, която съответства на минималните стандарти за възнаграждение при подобен вид дела и отчита както правната и фактическа сложност, така и значението на спора за страната.

Поради това молбата по чл. 248 ГПК се явява основателна, а обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови ново, с което решението бъде изменено в частта за разноските.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1854/03.02.2026 г., постановено по гр. д. № 14714/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молба с вх. № 106050/19.12.2025 г., подадена от Р. К. А. чрез адв. А. Д., за изменение на решение № 4608/17.12.2025 г. в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 4608/17.12.2025 г., постановено по гр. д. № 14714/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта за разноските, като УВЕЛИЧАВА присъденото в полза на адв. А. Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатско възнаграждение от 360,00 лева с ДДС (184,06 евро) на 360 (триста и шестдесет) евро.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2