Решение № 3285 от 13.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3285 гр. Пловдив, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330106601 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Д. Й. Т., ЕГН ********** против „Сити кеш” ООД, ЕИК 202531869, с която са предявени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем № ..... от 16.04.2018 г., по силата на който получил 500 лева, платими на вноски, при лихвен процент 40,08 % и ГПР – 47,79 %, който бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Излага съображения за нарушаване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11; чл. 19 ЗПК и за нарушаване на добрите нрави.

Поради недействителност на договора получените суми по клаузите за лихва и неустойка били без правно основание. Моли за присъждане на 30 лева – получена без основание за възнаградителна лихва и 280,25 лева /вж. изм. по чл. 214 ГПК в посл. о.с.з./ – за неустойка, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенциите.

Твърди, че нямало нарушения на ЗПК. Бил посочен фиксиран ГЛП.

Изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК били спазени – в договора били посочени ГПР, както и общо дължимата сума от потребителя, а в погасителния план - задължението за 1 плащане на главница и лихва по всяка вноска, с падеж. Редът за определяне на ГПР бил спазен. Оспорва твърдението за нищожност на неустойката, поради противоречие с добрите нрави. Тя не излизала извън присъщите й функции. Била задължение, което възниквало условно, само в случай, че кредитополучателят не изпълни задължението за предоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора. Оспорва твърденията за извършени плащания от 30 лева за възнаградителна лихва и 50 лева за неустойка. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан договор за паричен заем № .... от 16.04.2018 г., по който предоставената парична сума от 500 лева е усвоена /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 8498/05.08.2022 г. – л.32-33/.

От същия се установява предоставена сума от 500 лева, при ГЛП 40,08 %, ГПР 47,79 %, обща дължима сума 628,10, неустойка при липса на обезпечение 614,90 лева, платима разсрочено /чл.8/.

Относно възнаградителната лихва, искът е неоснователен. Такава принципно не е дължима от потребителя, предвид уговорения в договора процент, надвишаващ с повече от три пъти законната такава /за обезпечени – два пъти, в този смисъл Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 на второ г.о. Решение № 906/30,12,2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18,05,2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09,01,2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10,07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о., както и практиката на ПОС: Решение № 526 от 2.05.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 393/2017 г. Решение № 1210 от 12.10.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1426/2018 г.Решение № 943 от 5.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2018 г.;

Решение № 85 от 16.01.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2272/2018 г./. Клаузата накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена и такова задължение не е възникнало за ищеца.

Въпреки изложеното, по делото не са ангажирани доказателства за плащане на търсената сума за погасяване на задължение за възн. лихва – в този смисъл е и заключението на ССЕ, което се кредитира изцяло като ясно и компетентно изготвено, 2 неоспорено. Данни за плащане няма, тежестта е за ищеца, съобр. правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК – искът следва да бъде отхвърлен.

Относно неустойката:

Клаузата за дължимостта й е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи и служебно.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая, страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключване на договора – поръчителство на ФЛ или банкова гаранция, като при неизпълнение са предвидили неустойка. Размерът й представлява 122,98 % спрямо заетата сума.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума. Размерът на неустойката представлява над 100 % от предоставения заем. Предвидено е предварително, че ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска.

Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение. Т.е. и санкционната функция е вън от предмета 3 на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума с двоен размер, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението /в т. см. Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК/.

При изготвянето на доклада по делото, съдът е указал на ответника, че е негова доказателствената тежест да установи валидността на клаузата за неустойка. У него лежат и неблагоприятните последици от непровеждането на доказване относно този факт.

Тъй като противоречието между неустойката и добрите нрави е налице още при сключване на договора, не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част договорът не е пораждал правно действие. Нищожността е пречка за възникване на задължение.

Ето защо, искът е доказан. Относно размера – съобразно заключението на ССЕ, платената сума за неустойка възлиза на претендираната в процеса, която подлежи на връщане, т.к. е недължимо платена, ведно със законната лихва като последица.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете страни по съразмерност, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил искане, представил списък и док. за платени: 100 лева – ДТ; 250 лева – деп.

ССЕ. По съразмерност се дължат 316,16 лева.

Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Предвид направеното искане в представения списък по чл. 80 ГПК, като съобрази и чл. 7, ал.2, т.1, вр. с ал. 9 НМРАВ /явяване в повече от 2осз/, възн. е дължимо в размер на 600 лева, от което по съразмерност лично на пълномощника ще се присъдят 541,98 лева.

Ответникът също има право на разноски в размер само на юрк. възн., което съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от НЗПП, съдът определя на минимума от 100 лева, от които по съразмерност – 9,67 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на 4 управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 да плати на Д. Й. Т., ЕГН **********, с адрес:......, следните суми: 280,25 лева /двеста и осемдесет лева и двадесет и пет стотинки/ - получена без основание за неустойка по договор за паричен заем № .... от 16.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 09.05.2022 г. до окончателното погасяване, както и общо 316,16 лева /триста и шестнадесет лева и шестнадесет стотинки/ - разноски за настоящото производство по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на 30 лева – получена без основание за възнаградителна лихва по договора, като неоснователен.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на а. К. Й. К., с личен номер ...., сумата от 541,98 лева /петстотин четиридесет и един лева и деветдесет и осем стотинки/ - разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност за процесуално представителство на ищеца Д. Й. Т. в производството по настоящото дело.

ОСЪЖДА Д. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: ..... да плати на „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, сумата от 9,67 лева /девет лева и шестдесет и седем стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.49/:

................................................ „Уникредит Булбанк“ АД Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5