Решение № 291 от 14.08.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Перник, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА Въззивно гражданско дело № 20261700500664 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435-438 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 23465/26.05.2026 г., подадена от А. И. А. от ***, с ЕГН:

********** чрез адв. К. С. от САК срещу изпълнително действие по изпълнително дело № 801/2026 г. по описа на ЧСИ С.Б., с рег. № *** и район на действие Окръжен съд - Перник, а именно: запор върху трудово възнаграждение, наложен със запорно съобщение с изх. № 24076/04.05.2026 г., изпратено до кмета на Община Костинброд, гр. Костинброд, както и запор върху банкови сметки в „Обединена Българска Банка“ АД и „Ти Би Ай Банк“ и неправилно определяне размера на дълга и определените такси и разноски.

Жалбоподателят прави оплаквания, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно. Основното възражение е, че трудовото възнаграждение, което получава е под минималната работна заплата като на осн. чл. 446 ГПК, същото е несеквестируем доход, поради което е недопустимо да бъде насочено принудително изпълнение. На следващо място посочва, че приходите по сметката в „Обединена Българска Банка“ са с произход- заплата, поради което също са несеквестируем доход, неподлежащ на принудително изпълнение.

В жалбата се излагат съображения и, че разноските по изпълнителното делото в размер на 919,22 евро, определени както следва 353, 65 евро- разноски по и.д. сумата 205,57 евро- такси по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, както и 360 евро- други суми не са дължими, тъй като са били неправилно начислени, а общият им размер е 1 прекомерен. Иска се отмяна на атакувания акт като незаконосъобразен.

В законовоустановения срок писмени възражения по чл. 436, ал. 3 ГПК от насрещната страна не са били подадени.

Съобразно чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК частният съдебен изпълнител С.Б. е депозирал мотиви, в които взима становище за неоснователност на жалбата, като описва хронологично предприетите действия по изпълнителното производство и излага становище, че няма пречка запора върху трудовото възнаграждения на длъжника да бъде вдигнат, доколкото Община Костинброд е изпълнила вмененото й задължение по чл. 508 ГПК. По отношение на наложения запор върху банкова сметка в „Обединена Българска Банка“ АД счита, че не са налице основания за вдигането му.

Окръжен съд - Перник, в настоящият си съдебен състав, след като по реда на чл. 437 ГПК прецени доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения двуседмичен срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна (длъжника в изпълнителното производство), имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК (насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо), а разгледана по същество намира жалбата за частично основателна поради следните съображения:

От материалите по приложеното изпълнително дело № 801/2026 г. по описа на ЧСИ С.Б., с рег. № *** и район на действие Окръжен съд - Перник се установява, че същото е образувано на 03.04.2026 г. въз основа на изпълнителен лист от 07.11.2025 г., издаден въз основа на Решение №260029/21.12.2023 г. по гр. д. № 4849/20187 г., по описа на ПРС и Решение №231/28.06.2024 г., по в.гр.д. №244/2024 г., по описа на ПОС., по силата на който А. И. А. следва да заплати на при условията на солидарност с длъжниците Т.Е. и Р.Е. на взискателите по делото следните суми: 800 лв. , адвокатско възнаграждение, 550 лв. за вещо лице, 24 лв., за копие по изп. дело и 10 лв., за удостоверения. В изпълнителния лист е посочена и сумата от 1800 лв., представляваща адв. възнаграждение.

В хода на изпълнителното производство до длъжника А. А. е изпратена покана за доброволно изпълнение, лично връчена й на 15.05.2016 г., наложен е запор на трудовото й възнаграждение и запор върху банковите й сметки в „Обединена Българска Банка“ АД и „Ти Би Ай Банк“.

От взискателя е поискано пълно проучване на длъжниците за преценка за осъществяване на за различни изпълнителни способи, е изискано от ЧСИ да направи и справка за регистрирано валидно трудово правоотношение като при наличие на предпоставките същото да бъде запорирано.

След направени справки на дата 29.04.2026 г. за наличен трудов договор от длъжника е установено, че длъжникът има регистриран трудов договор в *** като „***“с осигурителен доход за месец март 2026 г. в размер на 641.65 евро.,

На 04.05.2026 г. до Кмета на Община Костинброд, гр. Костинброд е изпратено запорно 2 съобщение за налагане на запор върху получаваната от длъжника сума.

На 04.05.2026 г. до Обединена Българска Банка“ АД и „Ти Би Ай Банк“също са били изпратени запорни съобщения за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника А..

С писмо на Кмета на Община Костинброд изх. № 1103-450 от 14.05.2026 г., ЧСИ С.Б. е уведомен, че на основание чл. 508, ал. 2 ГПК върху трудовото възнаграждение на А. А. , което е в размер на 641.65 евро бруто, но след приспадане на дължимите осигурителни вноски и данък върху дохода, нетното възнаграждение за получаване е в размер на 497.91 евро, което е под размера на минималната работна заплата за страната (МРЗ- 01.01.2026 г. е 620.20 евро), липсва секвестируема част от трудовото възнаграждение, поради което Община Костинброд не може да извърши удържане или превод по сметка на ЧСИ.

С писмо от Обединена Българска Банка“ АД с ИЗХ-ЗАП-026519 от 08.05.2026 г., ЧСИ С.Б. е уведомен, че длъжникът А. А. няма достатъчна наличност по сметката за изплащане на вземането.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Несеквестируемостта защитава имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство. Несеквестируем доход по смисъла на чл. 446 ГПК, са възнагражденията за труд, както и пенсията, които са в размер под минималната работна заплата, т.е. паричното вземане за трудово възнаграждение или друго възнаграждение, както и върху пенсията, е частично несеквестируемо.

Процесуалната норма на чл. 446 ГПК предвижда изрично определени вземания на длъжника в производството (вземане по трудово правоотношение, по гражданско правоотношение, по което се престира трудов резултат, по осигурително правоотношение), срещу които при наличието на определени предпоставки възниква процесуална забрана за принудително изпълнение (пълна несеквестируемост), съответно процесуално задължение за осъществяване на изпълнение в предварително установени в чл. 446, ал. 1, т. 1-т. 4 ГПК граници (частична несеквестируемост). Съдебната практика е единна, че съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК (изм. ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, са частично секвестируеми, т.е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част. Когато нетното трудово възнаграждение е под размера на минималната работна заплата, удръжки не се извършват.От данните по делото се установява, че работодателят *** е уведомил съдебния изпълнител, че брутното възнаграждение на длъжника е 641.65 евро, а нетното възнаграждение е 497.91 евро, т.е. под минималната работна заплата за страната от 620.20 евро, поради което липсва секвестируема част и не може да бъде извършено удържане. При така установеното не може да се приеме, че е осъществено незаконосъобразно изпълнение върху несеквестируем доход. В съдебната практика последователно се приема, че самото изпращане на запорно съобщение до работодателя не е незаконосъобразно, когато към този момент съдебният изпълнител не разполага с данни за точния размер на нетното възнаграждение, а третото задължено лице е 3 длъжно да приложи ограниченията по чл. 446 ГПК. В този смисъл е Определение № 204 от 23.03.2018г. на ВКС по гр. д. № 4950/2017 г., III г.о., ГК, докладчик съдията Г.Н., в което е прието, че дори когато в запорното съобщение не е посочена конкретна сума за удържане, това не прави запора незаконосъобразен, щом работодателят съобрази правилото на чл. 446 ГПК и не накърни несеквестируемия минимум.

Същият подход е възприет и в Определение № 50002 от 14.07.2025 г. на ВКС по гр. д.

№ 874/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят М.Ф., където е посочено, че налагането на запор върху трудово възнаграждение е допустимо изпълнително действие, тъй като запорът обхваща само секвестируемата част. Ето защо в частта относно запора върху трудовото възнаграждение жалбата е неоснователна. Самото налагане на запора не е довело до засягане на несеквестируем доход, тъй като работодателят е изпълнил задължението си по чл. 508, ал. 2 ГПК и правилно е отказал удръжки.

По оплакването относно запора върху банковата сметка, по която се твърди, че постъпва заплата, настоящият състав прие, че съгласно чл. 446а ГПК несеквестируемостта на вземанията по чл. 446 ГПК се запазва и когато същите са постъпили по банкова сметка, ако са постъпили не по- рано от един месец преди налагането на запора. Когато от основанието на постъпленията е видно, че те представляват трудово възнаграждение, банката не следва да изпълнява запора до размера на минималната работна заплата. Трайната практика приема, че съдебният изпълнител не е длъжен предварително да знае произхода на всички постъпления по сметката на длъжника. Задължението му да зачете несеквестируемостта възниква от момента, в който бъде надлежно уведомен, че по сметката постъпват суми от трудово възнаграждение, пенсия, помощи или друг защитен доход. В този смисъл са Определение № 772 от 15.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1758/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ф.В., Определение № 912 от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2208/2023 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Ж.Д. и Определение № 3872 от 13.08.2024 г. на ВКС по гр. д.

№ 5223/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Д.Д..

От материалите по делото обаче не се установява по запорираната сметка в банката да са постъпили конкретни суми от трудово възнаграждение в релевантния едномесечен срок, нито да са били събрани или задържани суми, имащи несеквестируем характер. Напротив, банката е уведомила съдебния изпълнител единствено, че по сметката няма достатъчна наличност за изплащане на вземането. При липса на данни за реално засегната несеквестируема сума, съдът не може да приеме, че е осъществено незаконосъобразно изпълнение само въз основа на твърдението, че сметката е „заплата“.

Поради това и в тази част жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Незаконосъобразност би била налице, ако след установяване на произхода на средствата съдебният изпълнител беше задържал или превел несеквестируемата им част, какъвто случай по делото не е доказан.

На длъжника А. А. е изпратена ПДИ с изх. № 24073/04.05.2026 г., връчена редовно на 4

15.05.2026 г., лично , в която е посочено, че задължението й възлиза на 2572, 74 евро, от които 1653,52 евро – неолихвяема сума, 353,65 евро - разноски в изпълнителното производство и сумата от 205,57 евро - такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, както и други дължими суми – 360 евро /в т.ч. ДТ, адв. възнаграждение, за пазач и пр./.

Настоящият съдебен състав приема, че произнасянето на съдебния изпълнител относно разноските подлежи на съдебен контрол, независимо дали е обективирано в самостоятелно постановление, в сметка за разноски или в поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е и практиката на ВКС, според която на обжалване подлежи сметката за разноски, изготвена от съдебния изпълнител, както и актът, с който съдебният изпълнител се произнася по искане за намаляване на разноските поради прекомерност – Решение № 393 от 15.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5473/ 2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията З.А.. Същата линия е застъпена и в Определение № 714 от 22.10.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 3025/ 2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията К.Н., както и в Решение № 198 от 7.07.2016 г. на ВКС по гр. д.