Решение № 371 от 05.08.2022, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Дупница, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Б. Димитров при участието на секретаря Ива Д. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №

20221510100817 по описа за 2022 година

ЕВГ. АНГ. СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес с. ***, чрез адв. ***, със съдебен адрес за призоваване гр. ***, е предявил срещу „Кредит Инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес сграда „Люлин-6“, ет.2, представлявано от Зорница Димитрова, иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.439, ал.1 от ГПК. Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи поради погасяване по давност сума в общ размер на 19 252, 99 лева по изпълнително дело № 20227430400191 по описа на ЧСИ ***, peг. № 743, с район на действие ОС Кюстендил, включваща: 7 405, 25 лева - главница, ведно със законната лихва до окончателното погасяване на вземането; 8 662, 61 лева - законна лихва за периода 29.09.2010 г. до 24.03.2022 г.; 1 050, 80 лева - неолихвяеми вземания; 2 134, 33 лева - разноски. Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден от PC - Дупница по ч.гр.д. № 2503/2010 г. в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, срещу него било образувано изпълнително дело № 20117430400041 по описа на ЧСИ ***, peг. № 743, с район на действие ОС Кюстендил. След неговото образуване с договор от 15.05.2015 г. за прехвърляне на вземания взискателят е продал вземането си на „Кредит Инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД.

В продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия и с постановление, съобщено на ищеца на 06.03.2020 г., ЧСИ *** е прекратила изпълнително дело № 20117430400041 на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Въз основа на същия изпълнителен лист дружеството - взискател по делото /ответник в настоящото производство/ е образувало на 10.02.2022 г. ново изпълнително дело № 20227430400191 по описа на ЧСИ ***. По него ищецът получил покана за доброволно изпълнение, от която е видно, че задължението му към взискателя е в размер, както следва: 7 405, 25 лева главница, ведно със законната лихва до окончателното погасяване на вземането; 8 662, 61 лева законна лихва за периода 29.09.2010 г. до 24.03.2022 г.; 1 050, 80 лева - неолихвяеми вземания; 2 134, 33 лева - разноски, общо 19 252, 99 лева, дължими към 24.03.2022 г.

Ищецът счита, че не дължи описаните суми поради изтекла погасителна давност по чл.110 1

ЗЗД, тъй като по изпълнително дело № 20227430400191 по описа на ЧСИ *** след 26.05.2015 г. няма предприемани изпълнителни действия, прекъсващи давността.

В постъпилия писмен отговор се твърди, че описаните вземания произтичат от договор за кредит № PLUS-01285466 от 29.10.2008 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, и ЕВГ. АНГ. СТ..

С молбата за образуване на изпълнително дело № 20117430400041 по описа на ЧСИ *** е направено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ; на 16.02.2011 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника; на 25.03.2011 г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника; на 05.08.2015 г. е изпратено запорно съобщение до трето задължено лице - работодателя на длъжника; на 28.08.2015 г. е последвало и изпращането на молба за конституиране на нов взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, с която на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 отЗЧСИ.

На 02.12.2016 г. взискателят е депозирал молба в кантората на ЧСИ ***, с която е поискал предприемането на изпълнителни действия.

На 09.12.2016 г. до длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение относно насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника.

На 17.05.2017 г. взискателят отново е депозирал молба в кантората на ЧСИ, с която е поискал предприемане на изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело.

На 19.05.2017 г. са изпратени запорни съобщения до ЦКБ АД и Алианц Банк.

На 01.11.2019 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е депозирал молба, с която е посочил изпълнителен способ, който да бъде предприет по изпълнителното дело.

На 05.02.2020 г. са изпратени запорни съобщения до Инвест Банк и Интернешънъл Асет Банк.

С молбата за образуване на изпълнително дело № 20227430400191 по описа на ЧСИ *** е направено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ.

Поради това ответникът счита, че петгодишната погасителна давност не е изтекла.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

С доклада по делото е прието за безспорно между страните, че въз основа на изпълнителен лист, издаден от PC - Дупница по ч.гр.д. № 2503/2010 г. в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 20117430400041 по описа на ЧСИ ***, прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК; въз основа на същия изпълнителен лист на 10.02.2022 г. е образувано ново изпълнително дело № 20227430400191 по описа на ЧСИ ***.

Не е спорно и се установява от доказателствата, че вземането, за което е издаден изпълнителния лист по ч.гр.д. № 2503/2010 г. по описа на ДнРС, произтича от договор за кредит № PLUS-01285466 от 29.10.2008 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и ЕВГ.

АНГ. СТ. /л.28/, придобито от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД с договор за цесия от 15.05.2015 г. /л.24-26/.

От изпълнително дело № 20117430400041 по описа на ЧСИ *** се установява, че е образувано въз основа на описания изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2503/2010 г. по описа на ДнРС /издаден на 04.11.2010 г./, по молба от 17.01.2011 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД; с молбата е извършено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ. На 25.03.2011 г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника; с молба от 28.08.2015 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е поискало конституирането като взискател въз основа на описаната цесия, като е извършило и възлагане по реда на чл.18 от ЗЧСИ.

На 04.01.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от «Томсънс 2004» ООД.

На 02.12.2016 г. взискателят е поискал предприемането на изпълнителни действия – опис, 2 оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника. Съдебният изпълнител на 09.12.2016 г. е изпратил до длъжника призовка за принудително изпълнение с насрочен опис на движими вещи на 11.01.2017 г.

На 29.05.2017 г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в „Алианц Банк България“, а на 06.06.2017 г. - върху банковата сметка на длъжника в „ЦКБ“ АД.

С молба от 01.11.2019 г. взискателят е поискал предприемането на изпълнителни действия – опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника.

На 24.02.2020 г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в „Инвест Банк“ АД, а на 12.03.2020 г. - върху банковата сметка на длъжника в „Интернешънъл Асет Банк“ АД.

С постановление от 23.03.2020 г. изпълнително дело № 20117430400041 по описа на ЧСИ *** е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК

Въз основа на гореописания изпълнителен лист по молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД на 10.02.2022 г. е образувано изпълнително дело № 20227430400191 по описа на ЧСИ ***; с молбата е направено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ. На 30.03.2022 г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в „Алианц Банк България“, на 31.03.2022 г. - запор върху банковата сметка на длъжника в „ЦКБ“ АД, на 28.04.2022 г. - запор върху банковата сметка на длъжника в „Интернешънъл Асет Банк“ АД.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. с чл.439, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.439, ал.1 от ГПК длъжникът разполага с възможност да оспорва изпълнението с иск, в случай на новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, какъвто факт е погасителната давност. Предвид изложените в исковата молба обстоятелства - насоченото принудително изпълнение към имущество на ищеца, за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск за съдебно установяване недължимостта на вземането на ответната страна, поради което искът е допустим.

При отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, а в тежест на ищеца е да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.

От представените писмени доказателства се установи, че ответното дружество е придобило с договор за цесия от 15.05.2015 г. вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД срещу ЕВГ. АНГ. СТ. по договор за кредит от 29.10.2008 г., включващо понастоящем: 7 405, 25 лева главница, ведно със законната лихва до окончателното погасяване на вземането; 8 662, 61 лева законна лихва за периода 29.09.2010 г. до 24.03.2022 г.; 1 050, 80 лева - неолихвяеми вземания; 2 134, 33 лева – разноски.

При договора за заем /кредит/ е налице неделимо плащане. Договореното връщане на заема /кредита/ на погасителни вноски /включително анюитетни/ на определени дати представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части. Това обаче не превръща договора в такъв за периодични платежи по смисъла на чл.111, б. «в» ЗЗД. Следователно приложима е 5-годишната давност съгласно чл.110 ЗЗД.

Съгласно чл.114 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Предвид датата на сключване на договора за кредит - 29.10.2008 г., до датата на издаване на изпълнителния лист по ч.гр.д. № 2503/2010 г. по описа на РС – Дупница – 04.11.2010 г., погасителната давност не е изтекла. С издаването на изпълнителен лист на 04.11.2010 г. за вземането давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност.

С образуването на 17.01.2011 г. на изп. дело № 20117430400041 по описа на ЧСИ *** давността е прекъсната и е спряла да тече по време на изпълнителното производство, съгласно ППВС №3/1980 г. Съгласно решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, ІV гр. о., извършената с т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.

3 д. № 2/2013 г., ОСГТК, с което ППВС №3/1980 г. е обявено за изгубило сила, отмяна на постановлението поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното решение – 26.06.2015 г.; до тази дата приложимо е предходното тълкуване, т.е. по време на изпълнителното производство давността не тече. Следователно от 17.01.2011 г. до 26.06.2015 г. погасителната давност е спряла да тече.

След 26.06.2015 г. е приложимо новото тълкуване, дадено от ВКС - съгласно чл.116, б. «в» ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като в хода на изпълнителното производство давността не спира, а се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ /т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК/.

Прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 от ЗЧСИ): налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан.

Съгласно цитираното тълкувателно решение, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ и такава молба подлежи на връщане; ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността.