Решение № 30 от 11.03.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. К., 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно гражданско дело № 20235100500347 по описа за 2023 година С Решение № 284 от 06.11.2023 г., постановено по гр.д. № 202/2023 г. по описа на Районен съд - М. е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от М. Б. Х. и Х. А. Х., двамата от с. Б., общ. К. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответника И. М. Х., че са собственици на 1/2 идеална част на основание изтекла придобивна давност на недвижим имот, намиращ се в с. Б., кв. В. **, общ. К., обл. К., а именно: НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в урбанизираната територия на с. Б., мах. Г., ЕКАТТЕ *****, общ. К., обл. К., с площ 870 кв.м., ведно с построените в имота: ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 124 кв.м., МАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ 55 кв.м. и МАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ 23 кв.м., при граници и съседи на целия имот: север-имот на И. Х. Х. и земеделска територия; запад-имот на Ф. И.; изток-имот на Б. З. Х. и юг-път на Община К..

С решението М. Б. Х. и Х. А. Х. са осъдени да заплатят на И. М. Х. сумата в размер на 1 200 лв., представляващи разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от М. Б. Х. и Х. А. Х. чрез пълномощника адв. Б. М.. Решението на първоинстанционния съд се обжалва изцяло като неправилно, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Прави се оплакване, че мотивите на първоинстанционния съд са изключително оскъдни, взаимно изключващи се, противоречиви и несъобразени с доказателствата по делото, като съдът не положил

1 необходимите процесуални усилия за изясняване на фактическата обстановка .

Твърди се, че съдът е игнорирал и не е обсъдил представените писмени доказателства, от които било видно че ищците, а не ответникът през цялото време заплащали ток и вода, както че партидите се водили на тяхно име.

Твърди се, че съдът е нарушил принципите за равенство на страните и установяване на истината, заложени в чл. 9 и чл. 10 от ГПК, като придал тежест на показанията на свидетелите на ответната страна. От жалбодателите се сочи, че видно от протоколите от проведените съдебни заседания, ответникът помогнал за ремонтиране на оградата около спорния имот, но заплащането станало с пари, които му изпратили. Освен ремонта на оградата, друго не било извършено от страна на ответника, който факт се потвърждавал от страна на свидетелите от двете страни. Твърди се, че ответникът пребивавал инцидентно, от време на време в имота, като цялостната поддръжка се извършвала от жалбодателите, както и че преди снабдяване с нотариалния акт, ответникът не е демонстрирал действия по своене и владеене и не е предявявал претенции по отношение на процесния имот. Сочи се, че въпреки еднопосочните и непротиворечиви показания на свидетелите, първоинстанционният съд постановил решението си изцяло в противоположна посока. Обстоятелството, че ищците упражнявали фактическа власт върху имота през периода от построяването на къщата (1965 г.) до 2016 г. (датата на снабдяването с нотариалния акт), както и към момента на предявяване на иска, се подкрепяло изцяло от писмените и гласни доказателства по делото, които следвало да бъдат обстойно и подробно обсъдени и анализирани. Установената фактическа обстановка била неправилно интерпретирана и обсъдена от съда. Съвкупният анализ на доказателствата установявал, че имотът е въ в фактическа власт на ищците и те го владеят със съзнание, че са собственици, без владението да е прекъсвано от ответника И. М. Х. или някой друг, поради което именно те придобили правото на собственост по давност върху процесния недвижим имот в резултат на продължило повече от 50 години постоянно, спокойно, явно, доброволно установено, непрекъснато и несъмнено владение и намерение за своене. Заплащането на разходите за ток, вода, данъци няма ли случаен характер, а били израз на волята им да държат и да запазят имота.

Твърденията им за фактическата власт върху имота не опровергавали установеното по делото, че от 9-10-11 години били в чужбина, където пребивавали по няколко месеца , връщали в страната и после пак заминавали.

Счита се, че изискуемото постоянно владение не означава ло, че фактическата власт върху имота се упражнявала във всеки един момент, а било достатъчно периодичното ползване на имота без да прекъсвано от трети лица. Твърди се, че по делото не било установено ответникът да е собственик на имота по давност, както към 2016 г., когато бил съставен нотариален акт № **/**** г. по описа на нотариус А. У., с район на действие РС-М., така и към предявяването на иска. По изложените съображения жалбодателите молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи предявения иск. Претендират присъждане на разноски за двете инстанциите.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемия И. М. Х. чрез пълномощника си адв. Р. Х. е подаден писмен отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че първоинстационият съд е обсъдил доказателствата по делото в цялост и е постановил правилно и обосновано решение, което следва да бъде 2 потвърдено изцяло. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивниците М. Б. Х. и Х. А. Х., лично и чрез пълномощника си адв. Б. М. поддържат въззивната жалба по изложените в същата съображения.

В съдебно заседание въззиваемият чрез пълномощника си адв. Р. Х. оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да се потвърди, като правилно.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба, приема следното:

Жалбата е подадена в срок и от лица, имащи интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК на първоинстанционното решение, обжалвано изцяло, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо. По останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен за разглеждане е установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на И. М. Х., че М. Б. Х. и Х. А. Х. са собственици на основание изтекла придобивна давност на 1/2 ид.част на недвижим имоти, намиращ се в с. Б., кв. В. **, общ. К., обл.

К., а именно: НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в урбанизираната територия на с. Б., мах. Г., ЕКАТТЕ *****, общ. К., обл. К., с площ 870 кв.м., ведно с построените в имота: ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 124 кв.м., МАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ 55 кв.м. и МАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ 23 кв.м, при граници и съседи на целия имот: север-имот на И. Х. Х. и земеделска територия; запад-имот на Ф.

И.; изток- имот на Б. З. Х. и юг-път на Община К., в резултат на което на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК да бъде отменен издадения И. М. Х. нотариален акт за собственост № **, том **, рег. № ****, дело № *** от **** г. по описа на нотариус А. У. с район на действие РС-М. в частта до размера на притежаваните от същия 1/2 ид.ч. от описания недвижим имот.

Ищците претендират, че са собственици на процесния имот, в който през 1965 г. построили двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 124 кв. м., а в последствие направили пристройка към жилищната сграда, както и масивна стопанска сграда, със застроена площ от 55 кв.м. и масивна стопанска сграда от 23 кв. м. През 1991 г. заминали с децата си за Турция, като оставили ключа за къщата на техен съсед, който да наглежда и поддържа имота. Повече от 50 години владеели имота непрекъснато, необезпокоявано и несмущавано от никой, като през този период го поддържали и стопанисвали. Макар и с двойно гражданство - българско и турско, те се прибирали в България всяка година по два три пъти за по месец.

Плащали вода, ток, данъци и всички други разходи за имота, макар и да не притежавали документ за собственост. Претендират, че са осъществявали непрекъснато, явно, спокойно, несъмнено и постоянно владение на имота, дори и след снабдяване от страна на ответника с нотариален акт, като по този начин всеки един от тях придобил правото на собственост по давност, по 1/2 ид. част за всеки. През 2016 г. случайно разбрали, че синовете им И. М. Х. и 3

Х. М. Х. се легитимирали като собственици на по 1/2 идеална част от процесния имот, ведно с построените в него жилищна и стопански сгради.

Твърдят, че нотариалният акт е издаден в нарушение на закона, предвид факта, че ответникът И. М. Х. не е владял самостоятелно този имот не само в последните 10 години, но и преди това. Ответникът бил техен син и знаейки, че имотът е тяхна собственост, неоснователно и неправомерно влязъл във владението му, въпреки че не живеел в него, защото продължавал да работи и живее в Турция.

Ответникът е противопоставил правопрекратяващо възражение за придобиване на имота по давност, легитимирайки се с нотариален акт за собственост по давност № ** от **.**.**** г., с начало на давностното владение още от 2001 г., когато ищците, при разговор с него и брат му им казали, че не желаят да се занимават с имота и че го дават на синовете си.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Не е спорно по делото, че щците М. Б. Х. и Х. А. Х. са родители на ответника И. М. Х. и свидетелите Х. М. Х. и С. М. Ю..

Видно от приетото като доказателство заверено копие на нотариално дело № ***/**** г. по описа на нотариус А. У., с рег. № *** и с район на действие Районен съд – М., с предмет обстоятелствена проверка, същата е инициирана по молба декларация, подадена от ответника и брат му Х. Х..

Установява се, че във връзка с производството е извършено геодезическо заснемане на процесния поземлен имот и са изработени координатен регистър, скица проект и ръчна скица. Въз основа на разпита на трима свидетели, обективиран в протокол от 04.11.2016 г., от нотариуса е съставено постановление от с.д., с което заявителите са признати за собственици по давностно владение на 1/2 ид.част от процесния недвижим имот.

Производството е приключило с издаване на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност на основание чл. 587, ал. 2 ГПК № ** от **.**.**** г., с който братята И. М. Х. и Х. М. Х. са признати за собственици на 1/2 идеална част за всеки един от НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в урбанизираната територия на с. Б., мах. Г., ЕКАТТЕ *****, общ. К., обл. К., с площ 870 кв.м., ведно с построените в имота: ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 124 кв.м., МАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ 55 кв.м. и МАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ 23 кв.м, при граници и съседи на целия имот: север-имот на И. Х. Х. и земеделска територия; запад-имот на Ф. И.; изток- имот на Б. З. Х. и юг-път на Община К..

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том *, рег. № ****, дело № *** от **** г. по описа на нотариус А. У., с рег. № ***, с район на действие РС-М. Х. М. Х. и съпругата му А. С. М. са дарили на първия ищец М. Б. Х. собствената си 1/2 идеална част от имота, предмет на НА № **/**** г.

От приетото като доказателство по делото удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх. № 5903010804/06.04.2023 г., издадено от Община К. е видно, че за собственици/ползватели на процесния имот са посочени Х. М. Х. и И. М. Х., като данъчната оценка за целия имот е 10 272.40 лв. или 5 136.30 лв. за всеки от собствениците.

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства, като по искане на ищците са разпитани свидетелите Х. М. Х., Ю. Ю. Х. и М.