Определение № 785 от 13.08.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 785 гр. Габрово, 13.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Димова

Членове:

Кремена Големанова

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500534 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

С Определение №218/22.05.2025г. постановено по гр.д. №54/2025г. по описа на РС Дряново е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за освобождаване от внасяне на такси и разноски по делото.

В законния срок против така постановеното определение е подадена въззивна частна жалба от ищцата по делото.

В частната жалба се твърди, че жалбоподателката била уверила процесуалния си представител, че не отговаряло на истината, че е получила необлагаем доход в размер на 327008лв. за 2024г. Твърди, че декларирания изплатен от „Т.б.“ ООД доход не отговарял на реално получения от нея. при изискана справка то посоченото дружество на жалбоподателката било отговорено, че тази сума е формирана от всички временни печалби на сайта на дружеството, като сумите не били реално получени от нея. Прави доказателствено искане за изискване на справка от „Т.б.“ ООД относно размера на реално получените от жалбоподателката доходи за 2024г.

Твърди ,че дори ида се установи, че имало изплатени необлагаеми доходи за 2024г., то това не означавало, че жалбоподателката ги е спестила и разполага с тях. към момента разполагаемите от нея доходи били в размера посочен от нея в справката –декларация. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да уважи молбата за освобождаване на ищцата от внасяне на такси и разноски по делото.

Въззивният съд, счита че въззивната частна жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок, поради което същата е процесуално допустима.

Производството по гр.д. №54/2025г. по описа на РС Дряново е образувано по подадена от жалбоподателката искова молба с правно осн. чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожност на два договора – договор за паричен заем и прогласяване на нищожност на договор за предоставяне на поръчителство.

Първоинстанционният съд приел, че от представената от ищцата декларация за семейно и материално положение и имотно състояние е видно, че същата има малолетна дъщеря, родена 2017г. Ищцата е декларирала месечно възнаграждение в размер на 1500лв. и 0 лв. други доходи. Притежава лек автомобил Форд. Посочила е, че общият размер на задължението към банки и бързи кредити е в размер около 100 000лв.

Съдът служебно изискал справки от Агенцията по вписванията и ТД на НАП Габрово относно притежавани недвижими имоти и реализирани доходи. Видно от писмо № 028-97/ 08.05.2025г. по описа на Агенция по вписванията след направена справка е установено, че за ищцата няма вписвания, отбелязвания и заличавания относно недвижими имоти от 2002г. до 08.05.2025г.

1

По делото е постъпило писмо изх. № ЕО-32-07-52#1/ 13.05.2025г. на ТД на НАП В.

Търново, с което е предоставена информация относно декларирани трудови и други доходи от ищцата. От същото се установява, че за периода 2024г. до 07.05.2025г. ищцата е декларирала доходи от трудови правоотношения в общ размер на 15 596 лв., както и годишен размер на изплатени печалби от Т.б. на стойност 327 008 лв.

Първоинстанционният съд приел, че молбата за освобождаване от държавна такса е подадена в изискуемата се писмена форма пред съда, пред който делото е висящо. В настоящия случай дължимата държавна такса с оглед посочената цена н исковете е общо в размер на 609,80лв. за двата иска.

Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, на които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като по молбата за освобождаване се вземат предвид: доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.

Ищцата е на 33 години, в трудоспособна възраст, няма данни за здравословни проблеми, като същата осигурява издръжка на едно малолетно дете. Същата притежава моторно превозно средство, работи и реализира доходи по трудово правоотношение в размер на около 1250 лв. месечно. Получила е печалби от Т.б. на стойност 327 008 лв. за 2024г.

Във връзка с декларираните данни от ищцата, както и допълнително събраната информация посредством служебно изисканите справки според първоинстанционият съд приел, че за изминалата година същата е реализирала доходи от парични печалби в Т.б., които многократно надвишават средните трудови възнаграждения в страната. Поради което приел, че ищцата има достатъчно финансови средства, с които може без затруднения да поеме дължимата държавната такса за воденото съдебно производство.

Съдът отбелязал, че служебно му е известно, че в Районен съд Дряново са на производство 21 граждански дела, образувани по искови молби на ищцата против различни небанкови финансови институции по предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД по сключени с тези институции договори за потребителски кредити. Дори да се приеме, че ищцата е длъжник по множество кредити на обща стойност 100 000 лв. (както е посочено в декларацията), това обстоятелство само по себе си не можело да бъде аргумент нито за възможността, нито за липсата на възможност за заплащане на държавна такса, тъй като по делото не е установено кои кредитни задължения са изискуеми, както и какви са дължимите от ищцата вноски по тях, за да се направи обоснована преценка, каква част от доходите, които тя получава, се изразходват за погасяване на така твърдените кредитни задължения.

Въззивният съд намира следното :

Жалбоподателката е подала пред РС Дряново искова молба, с която претендира да бъде прогласен за нищожен спрямо ответника за прогласяване нищожност на два договора – договор за паричен заем и прогласяване на нищожност на договор за предоставяне на поръчителство. Цената на първия иск е 6000лв., а на втория 5320,99лв.

Въз основа на подадената искова молба е образувано гр.д. №54/2025г. по описа на РС Дряново

Депозирана е молба по чл.83, ал.2 ГПК, към която е приложена декларация за семейно и материално положение и имотно състояние. В декларацията си ищцата е посочила, че получава трудово възнаграждение в размер на 1500лв., не притежава недвижими имоти, МПС, не притежава акции, облигации. Декларирала е, общия размер на задълженията й за бързи кредити и банки възлизал на 100000лв., като и че не е семейна и има една малолетна дъщеря.

Трайно установена е практиката на Съда на Европейския съюз по приложение на Директива 93/13, въвеждаща засилена потребителска защита, съгласно която националното право и съдилищата следва да предоставят на потребителите адекватни правни средства за защита на техните права срещу неравноправни клаузи, като пред възможността клаузите по потребителски договор да бъдат обявени за неравноправни не следва да се създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да получи ефективна защита на правото – в този смисъл е решение от 16.07.2020г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз, което разглежда въпросът за разпределението на тежестта за 2 разноски по потребителски спорове, както и Определение №1911/08.07.2024г. по ч.т.д.

№870/2024г. Іт.о. на ВКС, Определение №814/18.10.2023г. по т.д.№1627/2023г. ІІт.о. на ВКС, Определение №202/31.01.2024г. по т.д.№166/2024г. Іт.о. на ВКС и др.

При така декларираните данни за имущественото състояние на ищцата се установява, че предвид получените от ищцата доходи същата разполага с достатъчно средства да заплати дължимата за производството по гр.д. №54/2025г. по описа на РС Дряново държавна такса по двата евентуално съединени иска, предвид декларирания месечен доход и задълженията към кредитни институции като месечни вноски, съотношението между които показва, че доходите и са достатъчни за покриване както на месечните разходи, така и на дължимите такси и разноски по делото.

Възражението на жалбоподателката, че сумата с платец Т.б. ООД не е реално получената, а била формирана от всички временни печалби на сайта на дружеството е неоснователно. Всички т.нар. от жалбоподателката временни печалби съставляват стойността на получените от нея суми от това дружество, които същото е декларирало пред НАП на осн. чл.47 Е от ЗХазарта и формират крайния сбор на изплатените й суми. Как лицето е разходвало същите (дали ги е изтеглило от сметката или с тях е направило нови залози и т.н.) е без значение при формиране на крайния размер на получените от нея суми.

С оглед на това молбата по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на ищцата от внасяне на държавна такса по делото е неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Следва да се посочи и че съдът е основал преценката си относно получените от жалбоподателката доходи на данни от държавен орган – НАП.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №218/22.05.2025г. постановено по гр.д. №54/2025г. по описа на РС Дряново, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателката за освобождаването й от заплащане на такси и разноски в производството по гр.д. №43/2025г. по описа на РС Дряново, на осн. чл.83, ал.2 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.274, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 785 гр. Габрово, 13.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Димова

Членове:

Кремена Големанова

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500534 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

С Определение №218/22.05.2025г. постановено по гр.д. №54/2025г. по описа на РС Дряново е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за освобождаване от внасяне на такси и разноски по делото.

В законния срок против така постановеното определение е подадена въззивна частна жалба от ищцата по делото.

В частната жалба се твърди, че жалбоподателката била уверила процесуалния си представител, че не отговаряло на истината, че е получила необлагаем доход в размер на 327008лв. за 2024г. Твърди, че декларирания изплатен от „Т.б.“ ООД доход не отговарял на реално получения от нея. при изискана справка то посоченото дружество на жалбоподателката било отговорено, че тази сума е формирана от всички временни печалби на сайта на дружеството, като сумите не били реално получени от нея. Прави доказателствено искане за изискване на справка от „Т.б.“ ООД относно размера на реално получените от жалбоподателката доходи за 2024г.

Твърди ,че дори ида се установи, че имало изплатени необлагаеми доходи за 2024г., то това не означавало, че жалбоподателката ги е спестила и разполага с тях. към момента разполагаемите от нея доходи били в размера посочен от нея в справката –декларация. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да уважи молбата за освобождаване на ищцата от внасяне на такси и разноски по делото.

Въззивният съд, счита че въззивната частна жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок, поради което същата е процесуално допустима.

Производството по гр.д. №54/2025г. по описа на РС Дряново е образувано по подадена от жалбоподателката искова молба с правно осн. чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожност на два договора – договор за паричен заем и прогласяване на нищожност на договор за предоставяне на поръчителство.

Първоинстанционният съд приел, че от представената от ищцата декларация за семейно и материално положение и имотно състояние е видно, че същата има малолетна дъщеря, родена 2017г. Ищцата е декларирала месечно възнаграждение в размер на 1500лв. и 0 лв. други доходи. Притежава лек автомобил Форд. Посочила е, че общият размер на задължението към банки и бързи кредити е в размер около 100 000лв.