Определение № 3262 от 09.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3262 гр. София, 09.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503276 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

С редовна и процесуално допустима частна въззивна жалба с вх. Рег. № 16810 от 11.02.2025г. от регистратурата на СГС, Д. С. П. – ответник в исковото производство, приключило с Решение № 6776 постановено по гр.д. № 2263 по описа на СГС за 2024 година, е обжалвала определение № 2134 от 03.2025г. постановено по същото дело, с което по реда на чл. 248 от ГПК е осъдена да заплати на Р. С. С. разноски в размер на 1000 лева.

В частната жалба се поддържат съображения за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на материлания закон и необосновананост. Излагат се твърдения, че Р. С. С. е конституирана като ищец в исковото производство по заместване след смъртта на нейният наследодател Х. С.. Не се спори, че исковете предявени от Х. С. са изцяло уважени, но се оспорва, че Р. С. С. е извършила разход за разноски в производството.

Поддържа се тезата, застъпена и в отговора на молбата за присъждане на разноски, че липсват доказателства за действително извършен разход, което да е било представено в преклузивния срок едновременно с предявяването на списък по чл. 80 от ГПК. Поддържа се твърдението, че договорът е представен едва с молбата за допълване на решението в частта за разноските. Оспорва се и материално правната легитимация на Р. С. С., по съображения, че не е страна по представения договор, от който се извежда претенцията и за разноски.

Сочи се, че плащането е извършено от Е. С.. Поставя се и въпроса за процесуалното поведение на заместилата ищеца страна, която е изразявала становище за неоснователност на предявения от наследодателя ѝ иск. Възоснова на подробно изложени съображения и доводи частната жалоподателка иска от настоящата инстанция, да отмени обжалваното определение и да отхвърли молбата за допълване на решението в частта за разноските.

Насрещната страна Р. С. С., в писмен отговор с вх. Рег. № 23276 от 25.02.2025г. подаден чрез - адв. Т. С. А. – С., оспорва частната жалба като неоснователна и моли са бъде оставена без уважение. Сочи, че не споделя мотивите в обжалваното определение, но иска потвърждаване на обжалвания дисопозитив. Поддържа фактическо твърдение, че договорът, който удостоверява плащане на разноски е представен в хода на първоинстнационното производство преди постановяване на решението и оспорва твърдението на частната жалбаподателка, че е представен едва с молбата по реда на чл. 248 1 от ГПК. Счита, че е без значение кое лице е осъществило плащане в полза на страната, която претендира разноски и съдът не се интересува от вътрешните отношения между действителни платец и представляваната страна.

Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе по така очертания в частната жалба и отговора към нея частно правен спор, настоящият въззивен състав на САС съобрази следните факти:

Исковото производство е образувано на 26.02.2024 г. по предявени в условията на пасивно субективно съединяване от Х. М. С., починал в хода на процеса и заместен от наследниците му Н. С., Р. С. С. и Е. Х., кумулативно съединени искове за оспорване на бащинството на С. В. П., срещу неговата майка Д. С. П. и вписания като баща В. Л. П., и за установяване на произход от бащата по отношение на С. В. П., като този иск е предявен срещу него и неговата майка Д. С. П.. Исковете са уважени.

При предявяване на иска Х. М. С. е бил представляван от адв. Е. Д.. След неговата смърт, Н. С. е представляван от адв. Г. Д., а останалите двама наследници, а именно Р. С. С. и Е. Х. С. са представлявани от адв. Т. С. Я. – С., на която са предоставили пълномощно – л.

105 от гр.д № 2263/2024г. Изразено е становище за недопустимост на производството, по съображения за липса на представителна власт за адв. Е. Д.. Ответниците в исковото производство, а именно: В. Л. П., С. В. и Д. С. П. са признали предявените искове. В хода на съдебното производство е представен списък на разноските, изготвен от адв. Т. С. Я. за направени разноски от Е. Х. С. - 231 от гр.д № 2263/2024г. и още един списък, приложен на стр. 232 от делото за направени разноски от Р. С. С.. Ответницата Д. С. П. – сега частен жалбаподател, не е присъствала в заседанието и не е оспорила списъка. И към двата списъка липсват доказателства за действително извършен разход. Такова доказателството представлява договор за правна помощ, сключен между Е. С. и адв. Т. С. Я. – С.. То е представено адв. Т. С. Я. – С. с молба вх. Рег. № 5595 от 17.01.2025г. л. 281 От неговото съдържание се установява, че Е. С. е заплатил на адв. Т. С. Я. – С. адвокатско възнаграждение, за да осъществи пр. представителство за него и за Р. С. С., по 2 500 лева, за всеки от двамата.

За да уважи претенцията на Р. С. С., съдът в обжалваното определение е приел, че ответницата Д. С. П. е отговорна за разноските затова, защото отнапред е знаела, че произхода на роденото е различен от презумпцията за бащинство и е бездействала да го установи. Осъждането се свързва с поведение, което е дало повод за предявяване на иска, поради което и съдът е игнорирал признанието на иска, като едно от фактическите основания за освобождаване от задължението за разноски, на основание чл. 78, ал.2 ГПК.

От правна страна, настоящият състав на САС приема, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон.

Основен принцип при присъждане на разноски в исковите производство (вкл. и при предявени конститутивни искове) е съразмерността с уважаваната част от исковата претенция, когато се присъждат разноски в полза на ищеца и съразмерността с отхвърлената част от исковата претенция, когато се присъждат разноски в полза на ответника. Така чл. 78, ал.1 от ГПК сочи, че ответникът е задължен за разноски съразмерно уважената част от иска. В съответствие с принципът за равенство на страните (чл.9 от ГПК) е и правилото на чл. 78, ал.3 от ГПК, което предвижда, че ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

С решение Решение № 6776 постановено по гр.д. № 2263 по описа на СГС за 2024 година са уважени всички кумулативно, субективно съединени лични искове предявени от починал в хода на съдебното производство ищец, които искове са били признати от всички ответници. Конституирането на наследниците на ищеца като страни в производството по 2 строго лични установителни искове (чието уважаване има конститутивно действие), не им дава правото да се разпореждат с правото на иск, поради което те могат да изразяват различни становища от волята на ищеца, като по същество и да оспорване на исковете.

Уважаването на исковете, въпреки предприетата процесуална и материално правна защита предприета от Р. С. С. като оспорваща допустимост и основателност на искове, не може да произведе отговорност за разноски спрямо ответник, който признава иска, независимо какво е било извънпроцесуалното му поведение преди образуване на делото.

Отделно от това, Р. С. С. е представлявана от адвокат, представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, но не представил доказателство за платено адвокатско възнаграждение като приложение към този списък. Договорът за правна помощ, който в съдържанието си обективира разписка за платено в полза на Р. С. С. адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева. Договорът е представен едва с молбата за изменение и допълване на разноските по реда на чл. 238, ал.1 от ГПК. Действително съдът не се интересува от вътрешните отношения между страната, в чиято полза е извършено плащането (ако плащането се отнася до разноски в производството) и лицето, което действително извършва плащането. Но за да присъди разноски в производството е необходимо, разходният документ да е представен едновременно със списъка на разноските.

Съгласно т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Ч. и А. Б., претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. След като не се приема за допустимо, претенцията за разноски да бъде заявена с писмената защита, то още по-малко е допустимо, да бъде заявена след постановяване на решението. Валидното заявяване на претенция за разноски, означава да се представи както списък така и документ за извършен разход, защото по отделно тези два документа не могат да произведат уважаване на осъдителната претенция за разноски. Неправило е да се приеме, че в срока по чл. 80 от ГПК, страната може да заяви претенцията си, а по късно в срока по чл. 248, ал.1 ГПК до представи документ за действително извършен разход. Част от списъка за и разходните документи. Те могат да бъдат предоставени преди това, но не и след приключване на устните състезания.

Последното заседание в съответната инстанция е приключило на 29.11.2024 г., а договорът за правна помощ обективиращ разписка е представен на 17.01.2025 г.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на САС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2134 от 03.02.2025г. постановено по гр.д. № 2263 по опис на СГС, с което е допълнено решение № 6776 от 09.12.2024г., постановено по гр.д. № 2263/2024г. по опис на СГС, ГО, 8-ми брачен състав в частта му за разноските, чрез осъждане на Д. С. П. с ЕГН **********, да заплати на Р. С. С. с ЕГН **********, сумата от 1000 лева, представляващи част от разноски претендирани в размер на 2500 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. Рег. № 5595 от 17.01.2025г., с която Р. С. С. е поискала по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК да бъдат присъдени разноски за извършен разход по договор за правна помощ № 124312 от 28.11.2024г., представен с молба с вх. Рег. № 5595 от 17.01.2025г. , след приключване на последното заседание по гр.д. № 2263/2024г. по опис на СГС, ГО, 8-ми брачен състав.

3

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчване на съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3262 гр. София, 09.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503276 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

С редовна и процесуално допустима частна въззивна жалба с вх. Рег. № 16810 от 11.02.2025г. от регистратурата на СГС, Д. С. П. – ответник в исковото производство, приключило с Решение № 6776 постановено по гр.д. № 2263 по описа на СГС за 2024 година, е обжалвала определение № 2134 от 03.2025г. постановено по същото дело, с което по реда на чл. 248 от ГПК е осъдена да заплати на Р. С. С. разноски в размер на 1000 лева.

В частната жалба се поддържат съображения за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на материлания закон и необосновананост. Излагат се твърдения, че Р. С. С. е конституирана като ищец в исковото производство по заместване след смъртта на нейният наследодател Х. С.. Не се спори, че исковете предявени от Х. С. са изцяло уважени, но се оспорва, че Р. С. С. е извършила разход за разноски в производството.

Поддържа се тезата, застъпена и в отговора на молбата за присъждане на разноски, че липсват доказателства за действително извършен разход, което да е било представено в преклузивния срок едновременно с предявяването на списък по чл. 80 от ГПК. Поддържа се твърдението, че договорът е представен едва с молбата за допълване на решението в частта за разноските. Оспорва се и материално правната легитимация на Р. С. С., по съображения, че не е страна по представения договор, от който се извежда претенцията и за разноски.