Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1057 от 17.09.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5884/2024
Вид
Решение № 1057
Подписан
17.09.2025
В сила
18.10.2025
Състав
Методи Неделчев Антонов

Цитирани разпоредби

  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.165, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182 ал.1 т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 ал.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1057 гр. Пловдив, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Г.ева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20245330205884 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 7135918 на ОДМВР гр. Пловдив, с който на Г. Ц. Ц. ЕГН:********** с адрес *** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал.1 т.5 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 1200 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят Г. Ц. Ц. , не се явява в съдебно заседание, редовно призован. Не се явява и упълномощения процесуален представител адв. Д. . В депозираната жалба, моли за отмяна на НП, поради допуснати процесуални нарушения при издаване на ЕФ. Претендират се разноски.

Административнонаказващия орган – ОД на МВР - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител, взема отношение по подадената жалба с писмено становище. Претендират се разноски.

С Решение по КАНД№ 1079/2024 г. на 24 състав на Административен съд – Пловдив било отменено Решение № 511 от 09.04.2024 г. по АНД № 5283/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, поради не изясняване на спора от фактическа страна, касационна пречка за изясняване в пълен обем правилността на съдебния акт.

1

Пловдивският районен съд – VІІ н.с. , като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

От ОД на МВР гр. Пловдив е издаден електронен фиш серия К № 7135918 за това, че на 08.02.2023г в 10:38 часа в Пловдив, Калояново село Долна Махала, ул. Първа до дом 36 посока на движение от село Долна Махала към село Черноземен при ограничение на скоростта 50 кв./ч, въведено с пътен знак В-26 и отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, МПС ХОНДА ОДИСЕЙ лек автомобил регистрационен номер *** е установено нарушение на скорост, заснето с автоматизирано техническо средство като моторното превозно средство се е движило с установена скорост 92 км./ч., при разрешена скорост – 50 км./ч. и превишил разрешената скорост с 42 км./ч. Нарушението било извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5560961. Нарушението било установено с АТСС TFR1-M 511.

Констатираното нарушение административно – наказващия орган квалифицирал по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата и с обжалвания електронен фиш, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.

182, ал. 4 вр., ал.1 т.5 от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в удвоен размер на 1200 лева.

По делото са изискани и приложени писмени доказателства: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив, удостоверение за одобрен тип техническо средство за измерване № 10.02.4835, с валидност до 24.02.2020г, протокол за използване на АТСС от 08.02.2023г, удостоверение от проверка на мобилна система за видеоконтрол от 02.06.2022г., снимков материал.

При така възприетата и изложена по - горе фактическа обстановка и след анализ на всички събрани в хода на производството доказателства, съдът намира, че са налице основания за отмяна на атакувания електронен фиш, изцяло като незаконосъобразен, по следните съображения:

Обжалваният електронен фиш не е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДП. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението /ОДМВР Пловдив/ , датата

08.02.2023г., точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, но не и коректно описание на нарушението според задължителния реквизит на нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП. Описаната фактическа обстановка в електронния фиш не отговаря на посочените - правната квалификация на нарушените норми на ЗДвП и санкция. В електронния фиш е дадена правна квалификация на нарушението, като извършено при условията на ПОВТОРНОСТ – чл.182 ал.4 от ЗДВП, такава е и конкретизираната санкция 2 спрямо водача - глоба в размер на 1200 лв. Обстоятелства, които да отговарят на възведеното юридическо правило и санкция, не се установяват при прочит на фактите в електронния фиш, макар и да е цитиран конкретен номер на ЕФ, не е ясно, кога същият е издаден, т.е. датата на извършване на нарушението по предходния ЕФ К/5560961, респ. дали същият е в законна сила и от коя дата, което е релевантно за приложението на правилото за повторност, по см. на пар. 6 т. 33 от ДР на ЗДвП. Само по тълкувателен път/ недопустим способ при условията на съдебен контрол в тази инстанция/, може да се стигне до извод, че извършеното нарушение при отразените факти – скорост, място, касае отклонение от правилото на чл.182 ал.1 т.5 от Закона за движение по пътищата. Очевидно наказващият орган е имал предвид, че е налице повторност на нарушението на водача, но това обстоятелство е заявено без да има ясна фактическа обосновка за това, която правно да съответства на приложената в ЕФ по-тежката правна квалификация на административното деяние.

От друга страна, при преглед на протокола за използване на АТСС от 08.02.2023г се установява, че автомобилът, в който следва да е ситуирана мобилната система за видеоконтрол АТСС TFR1-M 511, посочен с рег.№ ***, не е идентичен с регистрационния номер на полицейския автомобил № ****, за който по преписката е приложена снимка. Т.е. възниква съмнение относно употребата на цитираното АТСС и неговото местоположение на контрол в съответното МПС. В протоколът за използване на АТСС има отбелязване на знак В-26, с който се ограничава скоростта, но такъв няма отбелязан към снимковия материал. В протокола за проверка има начало на действие на радарната система от 10.30 часа, но няма край на работа, като в графа дигитална снимка ( само за временно монтирани АТСС) е отбелязано ,че има такава, но не е приложена към протокола.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че е налице разминаване в описанието на вида и характера на нарушението, както и неговата правна квалификация, с което е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по издаване на този правен акт. Същото така изрично в чл.165, ал.3 от ЗДвП е предвидено, че условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На основание тази разпоредба, от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.

(Наредбата), с която се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. За да бъде годно доказателство протоколът за използване на АТСС, той следва да бъде попълнен прецизно, без неясноти, разминавания и грешки и приложения към него снимков материал трябва да отговаря на отразените в протокола обстоятелства, което в случая не е така, както беше посочено по -горе. Съдът 3 не споделя възраженията на жалбоподателя, че системата за видеоконтрол е негодна. Напротив, налице е протокол за проверка с давност на редовна употреба и съответствие за одобрен тип до месец юни 2023г, като нарушението е фиксирано на 08.02.2023г. Налице е съществен порок при използване на годно АТСС към датата на нарушението, тъй като протоколът за използване на АТСС, в който следва да се обективира работата на системата за видеоконтрол, се явява негодно доказателство, което създава съмнение за мястото на разположение на уреда, времетраене на работата му и причастност на нарушението към неопределеното време на работа на АТСС.

Само на така посочените съществени нарушения на процесуалните правни норми, на неправилното приложение на материално-правната квалификация при издаване на процесния ЕФ и негодни доказателства за употреба на АТСС се дължи отмяна на същия, без да се разглежда спорът по същество, защото:

В тежест на издателя на електронния фиш е да установи всички белези и признаци от обективна страна на твърдяното нарушение чрез предвидените доказателства и доказателствени средства. В този смисъл ясното, точно и коректно посочване на всички обстоятелства, във връзка с извършеното е едно от ключовите обстоятелства, свързани с нарушения на превишаване на разрешената скорост по ЗДВП. Още повече, че обозначаването на местата за контрол по спазване на правилата за движение не е присъщо на преносимите системи за видеоконтрол, независимо, че поставянето на техническите средства, които автоматично записват административните нарушения следва да се извършва по определена процедура при спазване на определени изисквания. Тези изисквания са гаранция, от една страна, че фишът е законосъобразен, а от друга – че няма да бъдат засегнати правата и законните интереси на нарушителите.

В случая предмет на контрол е електронен фиш, приравнен по своите последици на наказателно постановление – по арг. от чл. 189, ал. 11 ЗДвП. Следователно същият има характер на правораздавателен акт на особена юрисдикция, издаден в опростено състезателно производство, след сезиране за решаване на конкретен административно наказателен правен спор, при самостоятелност и независимост на произнасящия се орган и отменимост, единствено по съдебен ред. Като акт от посоченото естество, издаването му се характеризира със своите специфики. Такива са изискванията за форма, включително посочването на правилната санкционна норма. Липсата или неправилното й отразяване опорочава издадения електронен фиш, тъй като съществено накърнява правото на защита на санкционираното лице и препятства осъществяване на контрол за законосъобразност от страна на съда, тъй като наказаното лице и съдът не могат да преценят дали правилно е определен размерът на наказанието, както и дали същото е съответно на извършеното нарушение, поради което само това процесуално нарушение се явява достатъчно основание за отмяна на ЕФ.

С оглед всичко изложено съдът намира, че обжалваният електронен фиш, като неправилен и незаконосъобразен, следва да бъде отменен.

4

Предвид императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото – отмяна на атакуваният Електронен фиш въззиваемата страна - ОДМВР гр. Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 420лв., адвокатско възнаграждение, за осъществена правна защита и съдействие в районната инстанция.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 7135918 на ОДМВР гр. Пловдив, с който на Г. Ц. Ц. ЕГН:********** с адрес *** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал.1 т.5 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 1200 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

ОСЪЖДА въззиваемата страна ОДМВР Пловдив да заплати на жалбоподателя Г. Ц. Ц. ЕГН:********** с адрес *** сумата от 420 лв. представляваща направени разноски пред районната инстанция за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5