Решение № 37 от 02.04.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. гр.Несебър, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря РадостИ. Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно наказателно дело № 20242150200052 по описа за 2024 годИ.

Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „БМ Х.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. А., общ. П., обл. Б., м-ст „Б.“, хотелски комплекс „Л.“, представлявано от управителя П.П.Т., срещу наказателно постановление № 022300393/08.11.2023 г. на директора на дирекция „Инспекция на труда“ – гр. Б., с което на жалбоподателя, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/, за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл.1, ал. 2 от КТ, е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

С жалбата не се оспорват фактическите констатации, удостоверени с АУАН и възпроизведени в наказателното постановление, нито материалната законосъобразност на постановлението, но се правят оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание. Завява се, че дружеството-жалбоподател няма други нарушения във времето на трудовото законодателство, не дължи осигурителни вноски и трудови възнаграждения на работниците си, предвид което се моли за намаляване на наложената санкция до законовия минимум от 1500 лева.

Насрещната страна по жалба – директора на дирекция „Инспекция на труда“ – гр. Б., не изразява становище по оплакванията на жалбоподателя.

В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от законния си представител – управителя П.Т., който поддържа жалбата и прави искане за провеждане по делото на съкратено съдебно следствие по реда на чл.

63б, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обжалваното постановление. Моли, наказателното постановление да бъде изменено, като размера на наложеното наказание „Имуществена санкция“ бъде намален до законовия минимум от 1500 лева.

В съдебно заседание, наказващият орган се представлява от упълномощен 1 юрисконсулт, който моли за потвърждаване на наказателното постановление, включително досежно размера на наложената с него имуществена санкция. Твърди, че мотивите на наказващия орган за определяне размера на санкцията са били свързани с броя на еднаквите по вид нарушения, констатирани при процесната проверка, а именно – общо три лица били установени да полагат труд без трудов договор. Претендира присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Със свое протоколно определение № 171/19.03.2024 г. съдът на основание чл.

63б, ал. 4 от ЗАНН и във вр. с искането на жалбоподателя е обявил, че при постановяване на решението ще приеме за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление, като се позовава на доказателства, които го подкрепят, и е разгледал делото по реда на чл. 63б, ал. 1, т. 1 от ЗАНН – съкратено съдебно следствие.

Процесната жалба е депозирана в рамките на четирИ.десетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

На 22.08.2023 г., около 15,50 часа, била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство на място в обект: хотел и ресторант „А.“, находящ се в общ.

***, стопанисван от „БМ Х.“ ЕООД, ЕИК ***, като било установено, че лицето Я.М.М., ЕГН **********, предоставя работна сила, извършвайки дейност като „сервитьор“ – почиства прибори и зарежда масите с чинии. Лицето самостоятелно и собственоръчно попълнило справка-декларация на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която декларирало, че работи в „БМ Х.“ ЕООД, обект: ресторант „А.“ гр. О. от 21.08.2023 г. на длъжност „сервитьор“, с работно време от 14,00 часа до 22,00 часа, 30 мин почивка в работния ден, с уговорено трудово възнаграждение 35 лева на ден.

Лицето било декларирало, че няма сключен трудов договор, както и че не е подписвало „граждански“ договор.

При проверката по документи на 30.08.2023 г. и 19.09.2023 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище в гр. Б. от страна на „БМ Х.“ ЕООД не били представени документи, касаещи трудовото правоотношение с лицето Я.М.М., ЕГН ********** /включително не бил представен сключен писмен трудов договор/ към 22.08.2023 г., когато лицето било установено да полага труд. При извършена справка в Информационната система на ИА „ГИТ“, регистър на трудовите договори към НАП по ЕГН на лицето не се установили данни за подадено уведомление за сключен трудов договор между „БМ Х.“ и Я.М.М. към 22.08.2023 г.

За нарушението бил съставен АУАН № 02-2300393/19.09.2023 г., а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед протичане на производството по реда на чл. 63б, ал. 1, т. 1 от ЗАНН – съкратено съдебно следствие и въз основа на направеното от жалбоподателя признание, което се подкрепя и от цялата доказателствена съвкупност по делото - АУАН № 02-2300393/19.09.2023 г.; протокол от извършена проверка от 22.08.2023 г. № ПР2331834/19.09.2023 г.; постановление за отказ от образуване на наказателно производство на РП Б., ТОН с вх.

№ 23121101/10.11.2023 г. по описа на ДИТ Б.; идентификационна карта на „БМ Х.“ ЕООД; справка-декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 вр. чл. 402, ал. 2 от КТ; касов бон от 22.08.2023 г.; обяснение на управителя на дружеството-жалбоподател вх. № 23106548/19.09.2023 г. по описа на ДИТ Б..

2

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена служебна проверка за законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган /оправомощен да издава НП със заповед № З-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“/, в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Отделно от това, от доказателствата по делото се установи компетентност за актосъставителя И. Д. да съставя актове на територията на ДИТ – гр. Б. /по реда на чл. 37, ал. 1, б. „б” ЗАНН и въз основа на длъжностна характеристика от 29.05.2020 г./.

При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени и императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения в хода административнонаказателното производство, които да влекат отмяна на постановлението.

Не се констатират и нарушения на материалния закон, които да водят до извод за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В процесния случай се касае до извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, съгласно които разпоредби трудовият договор се сключва в писмена форма и урежда отношенията по предоставяне на работна сила. В наказателното постановление и АУАН изрично е записано, че санкционираното дружество, в качеството си на работодател, не е сключило писмен трудов договор с Я.М.М., като не е уредил отношенията по предоставянето на работна сила от нея, с функции на сервитьор, като трудово правоотношение. Тези факти напълно съответстват на съставомерните елементи на деянието по чл. 414, ал. 3, предл. второ, вр. с чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. По делото безспорно се установи, че на 22.08.2023 г., в обект на контрол – ресторант „А.“ – гр. О., стопанисвано от жалбоподателя, М. е установена да полага труд, изпълнявайки трудовите функции на сервитьор. В рамките на производството по издаване на НП не се е установил сключен трудов договор между работодателя и служителя и такъв не е представен от санкционираното дружество. С това си действие жалбоподателят безспорно е осъществил нарушение на визираното в наказателното постановление правило на чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

За извършеното нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ законодателят, с разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ, предвижда наказание „имуществена санкция“ в размер от 1500 лева до 15 000 лева, като в случая и с обжалваното постановление наказващият орган е определил размера на наказанието към законовия минимум – в размер на 3000 лева.

Наказващият директор е приел, че процесният случай се характеризира с по-висока степен на обществена опасност от обичайните случаи на административни нарушения, доколкото се касае за непълнолетно лице, чиято специална закрила е въздигната от законодателя и отсъстват доказателства за последващо законосъобразно уреждане на трудовото правоотношение с лицето.

Във връзка с оплакванията за несправедливост на наложеното от наказващия орган наказание, съдът намира същите за основателни. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че справедливата санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя-нарушител е имуществена санкция в размер на 1500 лева, тъй като при липсата на отегчаващи вИ.та обстоятелства налагане на наказание над предвидения в закона минимум се явява необосновано и несправедливо.

Следва да се отбележи, че неправилно наказващият орган е отчел случая като такъв с повишена обществена опасност, сравнявайки го с всички останали нарушения 3 на трудовото законодателство и неотчитайки релевантните обстоятелства и дадените от нарушителя обяснения. Преценката за тежестта на нарушението следва да е индивидуална и да обхваща съпоставка със сходни или идентични нарушения на КТ, отчитайки подбудите за извършването му и всички смекчаващи и отегчаващи вИ.та на нарушителя обстоятелства, както и имотното му състояние. В случая и доколкото се касае до ангажиране обективната отговорност на юридическо лице не може да се обсъждат смекчаващи и отегчаващи вИ.та обстоятелства, но следва да се изведат тези, характеризиращи нарушението като по-леко или по-тежко. В този ред на мисли, съдът намира, че процесното нарушение, противно на извода на наказващия орган, разкрива характеристиките на такова по-леко в сравнение с общия случай на нарушение от този вид. Това е така, доколкото приетото на работа непълнолетно лице, съгласно декларираните от него обстоятелства, е полагало труд в обекта на работодателя едва за втори ден. Действително, утежняващ се явява фактът, че Я. М. е била непълнолетна към датата на процесната проверка, но от друга страна същата е била на навършени 17 години и 2 месеца, непосредствено преди навършване на пълнолетие, а извършваната от нея дейност е била сравнително не сложна и трудоемка. На следващо място, видно от обясненията, дадени от работодателя, последният заявява, че се касае до инцидентен случай във връзка с моментна свръх натовареност на обекта по повод футболен турнир в гр. О. за периода 21-25.08.2023 г., като е поет ангажимент да не се допускат подобни нарушения за вбъдеще. Всичко изложено, мотивира съда да приеме, че нарушението се явява инцидентно, характеризира се като сравнително леко и не може да обоснове определяне на санкция в размер по-висок от законоустановения минимум. Очевидно и с оглед дадените от жалбоподателя в хода на административното производство обяснения, необходимостта от работна ръка е била моментна, предвид което не може да се приеме за утежняващо случая обстоятелството, че отношенията във връзка с предоставения от М. труд в рамките на два работни дни не са били уредени впоследствие с писмен трудов договор.

Във връзка със становището на процесуалния представител на наказващия орган в смисъл, че размерът на наложената санкция е определен при съобразяване на броя на констатираните нарушение от процесния вид при проверката от 22.08.2024 г., съдът намира същото за несъстоятелно. Съгласно изложените в обжалваното постановление мотиви отсъства обсъждане досежно броя на констатираните нарушение на чл. 62, ал.

Разпечатката съдържа 33 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a68ccc69-346f-419f-ac11-cd928410d5e9