Определение № 148 от 09.03.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 148 гр. Велико Търново, 09.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСТИН ПЕТРОВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500078 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Джеймс Баучер“ № 51, чрез пълномощник – юрисконсулт В. К., срещу Определение № 18/07.01.2026г., постановено по гр.д. № 855/2025г. на Окръжен съд – Русе в частта, в която е оставено без уважение направеното от дружеството възражение за местна неподсъдност на спора с искане за изпращането му за разглеждане от СГС на основание разпоредбата на чл.108 ал.1 вр. чл.105 от ГПК. Частният жалбоподател намира обжалвания акт за неправилен. Излага, че разпоредбата на чл.115 ал.2 от ГПК не се прилага по отношение на всички искове по Кодекса за застраховането, а само по тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане. Посочва, че в случая предявеният иск се основава на неизпълнение на договорно задължение по застраховка „Злополука“, а не на непозволено увреждане. Изложен е довод, че ищцата не може да се ползва и от изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК отново с оглед на това, че искът е предявен на договорно основание, както и от тази по чл.114 от ГПК, тъй като не се касае за трудов спор. Поддържа възражението си за приложимост на общата подсъдност по чл.108 ал.1 вр. чл.105 от ГПК. Прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно, вместо това за уважаване на направеното от дружеството възражение за местна неподсъдност и изпращане на делото на надлежния съд, в случая Софийски градски съд.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна А. А. Г. и не е взето становище по нея.

1

Съдът, след като съобрази доводите в частната жалба и данните по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ал.1 от ГПК и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Производството по гр.д. № 855/2025г. по описа на Окръжен съд-Русе е образувано по искова молба на А. А. Г. срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“ с искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за смъртта на съпруга й Р. М.

А., настъпила на 07.05.2025г. в град Русе вследствие на трудово злополука, дължимо по застраховка „Трудова злополука“, сключена под формата на застрахователна полица № 109Е0000011416/25.04.2025г. между „Строител“ ООД и ЗАД „АРМЕЕЦ“ в размер на 42 кратния размер на месечната брутна заплата на Р. М. А., ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЗАД „АРМЕЕЦ“, чрез своя пълномощник, е подал писмен отговор на исковата молба, в който е направил възражение за местна неподсъдност на спора, аргументирайки се с това, че седалището и адресът на управление на дружеството се намират в град София и поради това е приложимо правилото на чл.108 ал.1 вр. чл.105 от ГПК, съгласно което исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. Изложени са съображения за неприложимост в конкретния случай на разпоредбите на чл.113, чл.114 и чл.115 от ГПК.

Поискано е прекратяване на производството пред Окръжен съд – Русе и изпращането му за разглеждане от Софийски градски съд.

С обжалваното определение съдът е приел, че в случая следва да намери приложение правилото на специалната местна подсъдност по чл.115 ал.2 от ГПК, тъй като се касае за спор, свързан със застраховането и законът дава възможност на ищеца – потребител да защити правата си по най-благоприятния за него начин, включително като избере пред кой съд да предяви претенцията си.

Атакуваното определение е валидно и допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл.115 ал.2 от ГПК, искове за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционен фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намират постоянния или настоящия адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. От систематичното място на цитираната норма и от нейното съдържание следва, че същата не се прилага по отношение на всички искове по КЗ, а само по тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане, активно процесуално легитимиран по които е увреденото лице. Или специалната местна подсъдност по чл.115 ал.2 от КЗ е приложима при иск, предявен от увреденото лице срещу застрахователя на деликвента за обезщетяване на вредите от непозволеното увреждане. Съответно, тя не е 2 приложима, когато се претендира застрахователно обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор, тъй като дължимостта на застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане, а от поетите от страните задължения и тяхното изпълнение, независимо, че застрахователното събитие може да бъде реализирано и като деликт.

В настоящия случай ищцата основава претенцията си по предявения иск на твърдения за настъпило застрахователно събитие по сключен между „Строител“ ООД и ЗАД „АРМЕЕЦ“ договор за застраховка „Трудова злополука“, по силата на който последното се е задължило да обезщети застрахованите лица – работници и служители в трудово правоотношение със застраховащия, при настъпване на застрахователно събитие „трудова злополука“, както и на твърдения за неизпълнение от страна на ответника на произтичащо от договора задължение за изплащане на такова обезщетение във връзка с настъпилото застрахователно събитие – смърт на съпруга на ищцата в резултат от злополука, призната за трудова с Разпореждане № 5104-17-54/14.05.2025г. на ТП на НОИ-Русе. Следователно, специалната местна подсъдност по чл.115 ал.2 от КЗ се явява неприложима.

С оглед на това обжалваното определение, мотивирано с приложимост на особената местна подсъдност е неправилно като мотиви, но като краен резултат следва да бъде потвърдено, тъй като независимо, че не се прилага по отношение на предявения от А. А. Г. иск за заплащане на застрахователно обезщетение по застрахователен договор „Трудова злополука“ разпоредбата на чл.115 ал.2 от ГПК, то приложение намира чл.113 ГПК. С последната е предвидена особена местна подсъдност по искове на и срещу потребители.

Ищцата – частна жалбоподателка, като ползвател на застрахователна услуга по смисъла на чл.2 ал.2 от КЗ, следва да се ползва от тази подсъдност. Относно приложимостта на чл.113 от ГПК по отношение на потребителите на застрахователни услуги по §1 т.1 от ДР на КЗ /отм./ е дадено задължително за съдилищата тълкуване в т.6 на ТР № 1/2014г. на ОСТК на ВКС, което е актуално и при действието на новия КЗ, независимо от използваното понятие „ползвател на застрахователна услуга“, доколкото относимите норми на отменения КЗ не са претърпели съществени изменение в приложимия към спора закон.

Ето защо, определената изрично и императивно подсъдност на потребител съвпада с възприетата от Окръжен съд-Русе с оглед на извода му, че същата е по настоящ адрес на ищцата. Поради това обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 18/07.01.2026г., постановено по гр.д. № 855/2025г. на Окръжен съд – Русе в частта, в която е оставено без уважение направеното от дружеството възражение за местна неподсъдност на спора и изпращане на делото за разглеждане от СГС на основание разпоредбата на чл.108 ал.1 вр. чл.105 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от 3 връчването му на страните пред Върховен касационен съд на Република България.

Препис от определението, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4