Определение № 2658 от 27.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2658 гр. София, 27.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20248002103524 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение от 17.05.2024 г. по в. гр. д. № 8351/2024 г. на Софийски градски съд е отменено решението от 14.05.2020 г. по гр. д. № 56411/2014 г. на СРС, 31 с-в, и вместо него е постановено друго, с което е уважен предявеният от Г. А. Т. Г. и Т. И. Г. срещу „Палено“ ЕООД положителен установителен иск за собственост върху ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], (бивш имот с план. N ***, кв. ***, кадастрален лист ***), съставляващ реална част от УПИ ***, *** от кв. ***, м. „Ц.“ по регулационен план на [населено място], одобрен със заповед РД-50-1168/13.12.1995 г.

Решението е постановено при участие в производството на трети лицапомагачи – на ищците: Столична община, и на ответниците:

ДЗИ-„Животозастраховане“ ЕАД.

Въззивният съд е приел, че главните страни са частни правоприемници на третите лица помагачи и затова основният спор по делото се свежда до това на кое от двете трети лица-помагачи е принадлежал спорният имот към деня на придобиването му от ищците с договор от 2004 г., сключен със Столична община.

Прието е, че както главните страни, така и третите лица-помагачи основават правата си на акт за завземане на имот за държавен с пореден номер 637/07.08.1950 г. В този акт като бивш собственик на имота е посочен 1

„Държавен застрахователен институт“. Със същия акт на основание ПМС 2187/27.08.1950 г. имотът е иззет и е предоставен за стопанисване и управление на ССП „Софжилфонд“, поделение на СГНС, чийто правоприемник е Столична Община. След датата на този акт няма данни и твърдения имотът да е изземван от СГНС и да е предоставян на друго държавно ведомство или предприятие за стопанисване и управление.

Напротив от представените от Столична община договори за наем и настанителни заповеди за трети за делото лица, както и от представената от ищцата кореспонденция с общината по освобождаване на имота се установява, че имотът и намиращите се в него сгради (впоследствие съборени) е бил отдаван от общината на наематели за жилищни нужди до средата на 2005 г.

Прието е, че ДЗИ „Животозастраховане“ АД е правоприемник на „Държавния застрахователен институт-ДЗИ“ ЕАД, което е правоприемник на основание Разпореждане на Министерски съвет 95/24.10.1997 г. на бившия Държавен застрахователен институт.

От представения нотариален акт от 1942 г. се установява, че имотът е бил собственост на съществуваща тогава застрахователна компания Народноосигурително дружество „Балкан-Живот“, придобит на публична продан.

Прието е, че Държавен застрахователен институт /ДЗИ/ е създаден през 1946 г. с влизане в сила на ЗДЗИ (ДВ, бр. 143 от 27.06.1946 г., отменен през 1952 г.), с което имотът, предмет на спора, е станал собственост на държавата, тъй като с чл.6 от този нормативен акт е извършено одържавяване на имота от неговия собственик-посоченото народно осигурително дружество.

Прието е, че ДЗИ има белезите на държавно юридическо лице. Той е създаден със закон, в който е определено, че застраховането е монопол на държавата.

Същият закон определя организационната му структура, управление и дейност, както и неговото имущество. Процесният имот е част от средствата, предоставени от държавата, направо с нормативния акт, с който е създадено и юридическото лице с посочения предмет на действие. Съгласно този закон то не може да извършва с имотите други действия, освен на управление и стопанисване – чл.5 от ЗДЗИ от 1946 г.

Със Закона за самоиздръжката на държавните и държавно-автономните стопански предприятия (ДВ, бр. 131 от 1946 г.) държавата предоставя в разпореждане на всяко предприятие имущество, с което то до деня на 2 обособяването му на началата на самоиздръжка е работило и което имущество съставлява неговия капитал – чл.6. От анализа на този текст следва, че средствата на предприятието, с които то осъществява своята дейност, са държавна собственост; те се считат като предоставени му от държавата. Още повече, че съгласно самия ЗДЗИ неговия бюджет се утвърждава от Министерски съвет, т.е. средства са държавни.

Прието е, че Конституцията от 1947 г. установява единството на фонда на държавната собственост, като премахва и разликата между общинската и държавната собственост.

В ЗДИ (ДВ, бр. 300/1948 г.) е изяснено, че държавните имоти се управляват и стопанисват от министерства или подведомствени им учреждения и предприятия, на които са предадени, или от народните съвети.

Направен е извод, че с ПМС 2187 от 27.07.1950 г. държавата (въз основа на което е съставен акт 637 за завземане на имота), като собственик на имуществото, се е разпоредила за какви нужди да бъде използвано то и от кои държавни юридически лица да се стопанисва и управлява, като го е иззела от ДЗИ и го е предоставила на СГНС. С това постановление не е било извършено отчуждаване или одържавяване от ДЗИ и неговият правоприемник не може да се позовава на реституционните закони. Държавата първоначално, след одържавяване на спорния имот през 1946 г. по силата на ЗДЗИ от 1946 г., е упражнявала правото си на собственост чрез ДЗИ, а от 1950 г. - чрез СГНС – в този смисъл решение № 294 от 15.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 33/2009 г., IV г. о.

Съдът се е позовал на режима на държавната социалистическа собственост, регламентиран в Конституцията от 1971 г. и в Закона за собствеността в първоначалната му редакция. Посочено е, че съгласно чл.7 ЗС държавата предоставя на държавните учреждения и предприятия стопанисването на общонародните имоти съгласно законите, плана и предназначението им.

Прието е, че с действащата Конституция собствеността на държавата и общините отново е разделена на публична и частна, като реално разделяне е извършено с измененията в закона за собствеността, направени с § 6 и § 7 от ПР на ЗМСМА, като със Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост през 1996 г. е извършено разделянето на собствеността на държавата и общините на публична и частна.

Прието е, че по делото няма доказателства след 1950 г. процесният имот да е 3 бил иззет от СГНС и предаден на бившия ДЗИ по надлежния нормативен ред, съответно не е бил включен в неговите активи към момента на преобразуване му в ДЗИ-ЕАД и не е станал част от капитала на ДЗИ АД.

Направен е извод, че имотът е останал държавен, а след приемане на Закона за държавната собственост е придобил статут на частна държавна собственост, защото не е между обектите, посочени в чл. 2, ал. 2 от ЗДС. Този статут на имота се е запазил до 1999 г, когато е приет § 42 от ПЗР ЗИДЗОбС /ДВ бр.

96/1999/. По силата на цитираната императивна разпоредба преминават в собственост на общината застроените и незастроените парцели и имоти частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове.

Прието е, че според експертизите и писмените доказателства по делото имотът е отреден за жилищно строителство по плана от 1995 г. До 2005 г. безспорно е бил застроен с двуетажна масивна жилищна сграда. И двете СТЕ са проследили регулационния статут на имота още от 1929 г., когато е първият план за района, и са установили, че няма промени, освен в номерацията на имота. СТЕ във въззивното производство изрично посочва, че имотните и регулационните граници на имотите (пл. ***-процесен и пл. ***- съседния, бивши № *** и № *** по плана от 1929 г.) съвпадат от 1929 г. и при обединяването на двата имота в общо УПИ ***, *** с план от 1994 г.

Регулацията е приложена, не е имало основания за обезщетяване, като разликите в площта са няколко квадратни метра и са в рамките на допустимата грешка от страната на улицата. Според вещото лице още от първия план през 1929 г. е налице съвпадане на имотни и регулационни линии и регулацията е приложена. Въз основа на тези данни съдът е приел, че между общината и собствениците на съседния бивш имот пл. *** е възникнала съсобственост по регулация върху УПИ ***, ***.

Прието е, че според нотариален акт за дарение от 07.08.1995 г. ищцата е станала собственик на 1/3 от бивш имот пл. *** (който преди това е бил с пл. номер 4). Доводите на ответника, че нотариалният акт не бил вписан, не влияят върху неговата действителност и върху вещно-прехвърлителния ефект на договора, обективиран в него. Вписването в имотния регистър на акта за придобиване на недвижим имот не е елемент от фактическия състав на 4 придобиването на вещното право /с изключение на вписването на ипотеката съгласно чл. 166 ЗЗД/. Поради това придобилият имот на валидно правно основание от действителния собственик става собственик на имота, дори и да не е вписал акта си. Вписването има значение за правата на приобритателя само в конкуренция с друг приобритател, придобил по сделка със същия прехвърлител и в този случай поредността на вписванията е от значение. Тази хипотеза в случая не е налице.

Прието е, че ликвидацията на съсобствеността между ищцата и общината е извършена на основание чл.35, ал.5 и чл.36 ЗОС в приложимата редакция, действала до изменението ДВ бр. 101/2004 г. Предвид получената по дарение 1/3 ид. част от имот пл. ***, включен в съсобствения УПИ, то ищцата Г. е имала качеството на съсобственик в УПИ ***, *** и не е имало нормативна пречка частта на общината да й бъде продадена без търг. Към датата на сключване на договора за продажба между общината и ищцата и доколкото тя е била в брак с другия ищец, то ищците са придобили валидно и от собственик и самите те са станали собственици в режим СИО на процесния имот.

Неправилно имотът е бил актуван като частна държавна собственост и нотариалният акт на ответника не е породил права за него, тъй като прехвърлителят не е бил собственик.

Прието е за неоснователно възражението на ответника „Палено“ ЕООД, че е придобил собствеността на имота с кратката придобивна давност.

Стопанисването и управлението на имота от Столична община е поне до средата на 2005 г., което се доказва и от представените акт за завземане на имота и протокол-опис към него; договори за наем и настанителни заповеди и кореспонденцията между общината и ищцата. Затова няма как „ДЗИ“ АД да е владяло имота преди закупуването му от ответника през м. 12. 2007 г. С оглед на посочените доказателства съдът не е кредитирал представено конструктивно становище във връзка с твърдението на ответника, че то е изготвено по възлагане от ДЗИ за ажурна ограда на имота. Становището няма достоверна дата, за което има изрично възражение от ищците. В него има описана трасировъчна скица, но такава няма представена по делото.

Изложеното изключва възможността за присъединяване на владение и ответникът може да упражнява владение в хипотеза на чл.79, ал.1 ЗС най-рано от 20.12.2007 г., от която датата е неговият нотариален акт за покупка, а с оглед датата на исковата молба от 17.10.2014 г. не са изтекли 10 години от 5

20.12.2007 г., тъй като с иска давността е спряна и не тече до приключване на делото. Не е доказано и придобиването на фактическата власт върху имота и нейното упражняване спокойно и явно в продължение на 5 г. по смисъла на чл.79, ал.2 ЗС. Относимият период тук е 20.12.2007 г. - 20.12.2012 г.

Ответникът е твърдял с отговора на исковата молба, че е поставил ограда 2008 г., м. март; че е ползвал терена за паркинг; че е премахнал в началото на 2008 г. сградите; че е сключил договор за посредничество за продажба. Плащал данък по ЗМДТ. За доказване на твърденията си ответникът е представил; фактура с касов бон за закупуване на мрежа и тръби, договор за посредничество при продажба и приемо-предавателен протокол към него, сключени с трето за спора лице „Сердика пропъртис консулт“ ЕООД, платежни нареждания за данък по ЗМДТ и удостоверения относно премахване на сгради, изслушани са и свидетели. Показанията на свидетеля Б. С. са неотносими за релевантния за кратката давност период-касаят период от м. 10. 2014 г. Действията, които твърди лично да е извършвал в имота, са от м. 10. 2014 г. Същият работи от 2010 г. при ответника, а заявява, че от октомври 2014 г. е получил нареждане да наглежда имота. После заявява, че и преди това бил виждал коли на ответника в имота, но при отговорите на въпросите на ищцовия представител е заявил, че е чувал от негови колеги, че автомобилите са на ответника, но не знае откъде те са разбрали, че колите са на ответника. Не става ясно и по какъв повод твърди да е виждал в имота и служители на ответника преди 2014 г., след като сам сочи, че му е поставена задача, свързана с имота, от октомври 2014 г., още повече, че твърди, че не познава тези лица и не е ясно как знае тогава, че са служители на „Палено“ АД. От друга страна свидетелят сочи да е служител на „Сердика пропъртис консулт“ ЕООД, с което имало и договор за наем на имота, като от публично известните вписвания в търговския регистър се установява, че това дружество (понастоящем заличено 2022 г.) и ответното по делото дружество „Палено“ ЕООД в релевантния период (и до 2022 г.) са имали един и същи действителен собственик-физическо лице (В. О. К.-С.) и с оглед и на чл.172 ГПК показанията на свидетеля не са кредитирани от СГС.