Решение № 475 от 16.07.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 475 гр. София, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20241001000393 по описа за 2024 година

, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 261364/13.12.2023 г., постановено по гр.д. № 11305/2019 г. по описа на СГС, ГO „Виваком България“ЕАД е осъдено да заплати на Р. Й. Р. сумата от 488 418,43 евро, представляваща допълнително възнаграждение при смяна на контрола върху „БТК“ЕАД, на осн.чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с Анекс № 1/16.06.2014 г. към Договор за управление от 01.07.2013 г., както и мораторна лихва в размер на 146 140 евро върху главницата за периода 15.09.2016 г. - 28.08.2019 г. до предявяване на иска, както и ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2019 г. до окончателното й изплащане и сторените по делото разноски.

Искът за главницата е отхвърлен за разликата над уважения размер до претендираната сума от 490 312 евро. В тази му част решението не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на настоящето производство.

Решението е обжалвано само в уважителната му част от „Виваком България“ЕАД с искане да бъде отменено, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - необсъждане на всички събрани по делото доказателства, както и на възраженията и аргументите на ответника, както и поради постановяването му в нарушение на материалния закон - ТЗ и ЗЗД, а от там - и поради неговата необоснованост.

Поддържа се съдът да не е обсъдил приетото по делото заключение на в.л. С. в частта, с която е извършена пазарна оценка на всички дружества от корпоративната група на Виваком /БТК/ и резултатите от нея, както и възражението на въззивника, че постигнатата тръжна цена от принудителната продан не може да се счита като реална пазарна цена, постигната при спазване принципите на свободното търсене и предлагане. Последното, т.к. с постигнатата цена се заплаща дълг, който новия собственик на дружествата от корпоративната група не поема обратно, а при доброволната продажба този дълг също е щял 1 да бъде прехвърлен към новия собственик, което би имало пряко отношение към продажната цена. Така в резултат на публичната продан инвеститорите получават по-малко от първоначалната инвестиция - т.е. са на загуба. При доказана загуба за инвеститорите е напълно нелогично да се твърди, че управителният съвет е постигнал положителни резултати от управлението на инвестицията на същите инвеститори.

Отделно първоинстанционният съд не се произнесъл по наведеното с отговора по исковата молба възражение за нищожност на клаузата на чл.12, ал.2 от договора за управление и Анекса към него от 16.06.2014 г., поради договаряне извън предоставените правомощия и липсата на компетентност. Като се позовава на нормите на чл.221, т.5 ТЗ и чл.241, ал.2 ТЗ въззивникът поддържа при определяне възнаграждението на членовете на Управителния съвет /УС/, Надзорният съвет /НС/ да не може да договаря и възможност за получаване на част от положителната доходност, която инвеститорите биха реализирали, под формата на допълнителни бонуси, базирани на евентуални печалби за инвеститорите.

Поддържа се определяне възнаграждението на УС да е в правомощието на Общото събрание на акционерите и дори теоретичен извод в обратната насока не можел да обоснове компетентността на НС да определя допълнителни бонуси на членовете на УС, базирани на евентуални печалби, които инвеститорите биха реализирали в следствие на своята инвестиция.

Оспорва се изводът на първоинстанционния съд Анекса към договора за управление да не е нищожен, поради липса на компетентност и се излагат подробни доводи в подкрепа на това правоизключващо възражение, направено с отговора по исковата молба.

Поддържа се предвиденото в бонусната схема допълнително възнаграждение да е периодично такова - годишно, на петата година от преструктурирането, ако преди това инвеститорите не продадат своето участие.

Освен това не е изследвано основанието на приетото от СГС като бъдещо несигурно събитие на еднократно платимото допълнително възнаграждение - наличие на положителна разлика и най-вече при кого следва да е реализирана тя.

Същата била предвидена като разлика между оценката, на която инвеститорите прехвърлят участието си в корпоративната група или оценката на Капитала на петата година от преструктурирането /ако няма прехвърляне преди това/ и размера на инвестицията със заложена доходност.

Дори при тълкуване, че „целта на споразумението е да стимулира управлението за постигане на просперитет, увеличаване на неговите приходи, издигането на неговата репутация“ /на дружеството/, то тази реализиране цена/оценка, няма никакво отражение за самото дружество, т.к. това не са пари, които под някаква форма да влизат в дружеството.

Затова НС е излязъл извън своите компетенции при определяне на бонусното допълнително възнаграждение, т.к. дружеството се задължава да поеме един дълг за реализирана от трети лице потенциална печалба.

Поддържа се, че НС не би могъл самостоятелно да реши да предостави резултатни възнаграждения определени на база постигнат определен финансов резултат, защото последното е в пряко противоречие с чл.221, т.7 ТЗ - изземват се функциите на ОСА и се осуетява възможността на акционерите да защитят правата си в случай на злоупотреба, се оспорва като неправилен извод.

Твърди се и че резултатните възнаграждения, каквото е процесното, са такива, зависещи от постигане на определен финансов резултат за определен период, но той винаги следва да е положителен за дружеството, защото в противен случай няма да има върху какво да се определи допълнителното възнаграждение, а положителния финансов резултат представлява единствено и само реализирана печалба за определен финансов период. Такава може да разпределя единствено ОСА, чрез своите решения.

Въведено е оплакване и за неправилност на извода на първоинстанционния съд по отношение възражението за нищожност на бонусната схема, поради липса на основание осъществено нарушение на чл.20 ЗЗД при тълкуване от съда на договорни клаузи и поради нарушение приложението на чл.40 ЗЗД - договаряне във вреда на представлявания.

Сочи се, че в мотивите си СГС е посочил общо „Договора за управление“ без да 2 отчита, че в договора и Анекса към него /Бонус схемата/ са определени различни по вид и начин на определяне възнаграждения. Освен това преписал мотивите на решение на САС по идентичен казус, без да отчита, че капиталовите дружества се учредяват с цел реализиране на печалба за своите съдружници/акционери и няма как интересите на дружеството да не съвпадат с тези на акционерите, които са инвестирали паричните си средства.

Непосредствената цел на дружеството за развитие, просперитет и реализиране на печалба бил защитен в самия договор за управление, а не в бонус схемата, т.к. всеки член на УС следва да упражнява своята дейност „с грижата на добрия търговец“ и винаги да се стреми към по-високи финансови резултати за дружеството. Така ако се приеме логиката на съда, че това именно е целта на бонус-схемата, то срещу това допълнително финансово стимулиране от страна на дружеството не стои нищо повече от съдържанието на задълженията на всеки член на УС и за което се плаща месечно възнаграждение и допълнителни социални придобивки, предвидени в Договора за управление.

В този смисъл и била налице пълна липса на основание за поемане от страна на дружеството на допълнително задължение за изплащане на възнаграждение по бонусната схема и осъществяване състава на чл.40 ЗЗД - договаряне във вреда на представлявания.

На отделно основание се поддържа в чл.4 от бонус схемата страните да са заложили принципа за стимулиране на ръководството за постигане на възможно по-високи резултати и за съобразяване на интересите на ръководството с интересите на акционерите, чрез схема за стимулиране, базирана на дялове. Предвидено е компанията да разпредели и плати на отговарящите на изискванията мениджъри 10% от положителната разлика между оценката на капитала при изход и общата стойност на инвестицията на акционерите. Дадена е и дефиниция на инвестиция.

Според въззивника анализът на тези разпоредби сочел, че допълнителното резултатно възнаграждение цели да защити интересите имено на инвеститорите за възвръщане на инвестицията и реализиране на доходност - да се възвърне първоначалната инвестиция от 200 000 милиона евро и да се реализира доходност от поне 10% на година от тази инвестиция - по този начин е формулиран и механизмът за изчисляване на бонусите.

Поради грешното тълкуване на конкретните клаузи в бонусната схема по смисъла на чл.20 ЗЗД съдът изцяло е подменил волята на страните, защото бонусната схема не е сключена в интерес на дружеството, а интерес и защита на инвеститорите, и реализирането на доходност от последните е поставено като предпоставка за изплащане на допълнително бонусно възнаграждение. Затова постановеното решение е неправилно, т.к. в случая предпоставките на бонусната схема не са налице - инвеститорите не реализират доходност, а губят 62 млн. евро от първоначално направената инвестиция.

Поддържа се още наличие на вътрешни противоречия в мотивите на първоинстанционния съд, който, позовавайки се на мотивите на САС, извършил тълкуване на понятието „смяна на контрола“ в две направления - че промяната може да стане и косвено и че принудителната продажба не е изключена от начините, по които може да бъде извършена смяната на контрола.

По този начин се извършвало тълкуване на понятието „смяна на контрола“, което не съответства на целта на договора, изложена по-горе в мотивите на самия съд, а именно дружеството да излезе на печалба.

Извършването на принудителна продажба не предполагало дружеството да е на печалба или в добро финансово състояние, а точно обратното.

Затова включвайки принудителната продан в обсъжданото определение съдът е дал тълкуване извън целите и волята на страните.

Основанието за поемането на задължението по бонус схемата може да се открие само ако смяната на контрола изхожда по инициатива на инвеститорите, а не се осъществява принудително. Така голосволен, необоснован и противоречащ на доказателствата по делото се явявал изводът на съда, че принудителната продан е равнозначна на доброволна и че при принудителната продан са спазени принципите на свободното търсене и предлагане.

Отделно обстоятелството, че дружеството, а не акционерите, е страна по анекса, не означава, че интересите на акционерите са без значение, както и че печалбата на същите не е 3 въздигната като предпоставка за плащането. Съдът допуснал логическа грешка да смесва обстоятелството коя е страната по договора с условието за възникване на вземането.

Поддържа се необоснованост на обуславящите изводи на първоинстанционния съд и поради необсъждане във връзка с изложените до тук оплаквания на заключението на вещото лице по извършената оценка на цялата холдингова група, показваща реалната стойност на всяко от дружествата. Според нея оценката на БТК е на дружествата над него са под 200 000 евро - т.е. дори не покриват направената инвестиция.

Не било съобразено от съда още, че в бонус схемата „Дефиниции“ не случайно е записано, че оценка на капитала при изход е оценката, при която се извършва промяната на контрола на компанията. Дефиницията не използва понятието „цена“, а „оценка“, защото цената би била равна на оценката, когато проданта е доброволна - тогава се прехвърлят всички права и задължения и оценката ще определи цената - чистата сума, която ще получат продавачите. При принудителната продан купувачите получават собствеността върху компанията без дълга, заради който проданта е инициирана, а бившите собственици получават разликата между тръжната цена и сумата, отишла за погасяване на дълга.

В случая при осъществената принудителна продан от тръжната цена от 330 млн. евро, 192 млн. са изплатени на ВТБ Кепитал като кредитор, като само разликата от 138 млн. евро е останала за разпределение към инвеститорите.