Решение № 744 от 04.06.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 744 гр. Пловдив , 04.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330200826 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ВП Брандс Интернешънъл“ АД, ЕИК:

825399928, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И. Г.

П. - *** против Наказателно постановление № 6/13.01.2021 г., издадено от Д.Г.Д. – изпълняващ правомощията на ***, с което на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 10000 (десет хиляди) лева за нарушение по чл. 200, ал. 4 вр. с чл. 200, ал. 1, т. 6 вр. с чл. 120, ал. 3 вр. с ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) вр. с чл. 16, ал. 1 от Наредба № 6 от 09.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (Обн. ДВ бр. 97 от 28.11.2000 г., изм. ДВ бр. 24 от 23.03.2004 г.).

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП да не са издадени от компетентни органи поради липсата на надлежното им оправомощаване. Поддържа отговорността му да е ангажирана по отменена материалноправна разпоредба, а именно на чл. 16, ал. 1 от Наредба № 6 от 09.11.2000 г. Взема становище извършването на нарушението да не е доказано по делото, тъй като пробовземането е извършено преди точката на заустване, което да не позволява да се установи дали и след тази точка водното съдържание е извън емисионните норми, а също и дали процесното деяние е довело до промяна в качеството на водите във водоприемника.

1

Твърди още размерът на имуществената санкция да е несправедлив и незаконосъобразно определен. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от юрисконсулт В.Н., която поддържа жалбата.

Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Г.С., който оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Пледира възраженията на жалбоподателя да са неоснователни. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от „ВП Брандс Интернешънъл“ АД, спрямо което юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 20.01.2021 г., установено от приложеното по преписката известие за доставяне на препис от НП, а жалбата е подадена на 26.01.2021 г. чрез административнонаказващия орган (АНО), поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 07.10.2020 г. свид. А.Х. Д. – ***, участвала в извършването на планова проверка на обект „Винарска изба“, находящ се в гр. Съединение, с ползвател жалбоподателя „ВП Брандс Интернешънъл“ АД, съгласно Заповеди № РД-821/2012 г. и № РД-962/2019 г. на министъра на околната среда и водите за мониторинг на качеството на заустваните отпадъчни води.

Проверката била извършена съвместно с представители на Регионална лаборатория – Пловдив към ИАОС София.

Жалбоподателят „ВП Брандс Интернешънъл“ АД като ползвател на обекта зауствал отпадъчни води от два потока – производствени и битовофекални, във водоприемник общински отводнителен канал, който след около 100 метра се вливал в река Потока. В присъствието на служител на дружеството-жалбоподател били взети проби от двата потока отпадъчни води преди заустването им във водоприемника.

В така взетите проби от потока производствени води имало превишаване на допустимите емисионни норми съгласно приложение № 5 към чл. 16, ал. 1 от Наредба № 6/09.11.2000 г. на показателите БПК5 и ХПК. Измерената стойност на показателя БПК5 в заустваната от жалбоподателя отпадъчна вода от потока производствени води била 804+/-101 mg/l при допустима норма от 4 0 mg/l. Измерената стойност на показателя ХПК в същите зауствани от жалбоподателя отпадъчни води /от поток производствени води/ била 1235+/49 mg/l при допустима норма от 250 mg/l.

2

На 02.12.2020 г. свид. Д. съставила акт за установяване на административно нарушение № 78 против „ВП Брандс Интернешънъл“ АД, в присъствието на двама свидетели и на представител на жалбоподателя.

Препис от акта бил връчен на пълномощника на дружеството срещу разписка.

При изследването на взетите проби се установило превишаване на допустимите норми на показателите БПК5 и ХПК и в потока битово-фекални води, зауствани от жалбоподателя. Измерената стойност на показателя БПК5 в този поток била 171+/-21 mg/l, а на показателя ХПК – 330+/-20 mg/l.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът изцяло дава вяра на показанията на свид. А.Х. Д.. От тях се установяват времето и мястото на извършената проверка – на 07.10.2020 г. в о б е к т „Винарска изба“, гр. Съединение, стопанисван от „ВП Брандс Интернешънъл“ АД. Изяснява се, че дружеството е зауствало отпадъчни води - производствени и битово-фекални, в повърхностен воден обект. От свидетелските показания се установява още, че на място е извършено вземане на проби от двата потока отпадъчни води, като свид. Д. изяснява, че пробите са взети преди точката на заустване и че това е направено целенасочено, тъй като чрез проверката се е изследвало качеството на заустваната от обекта отпадъчна вода, а не на повърхностните води. Установява се и че след получаването на резултатите от анализа е констатирано превишаване на допустими показатели на емисионните норми за съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, които били зауствани във водния обект.

Показанията на свид. Д. са изключително подробни, същите са вътрешно непротиворечиви и се ценят като добросъвестно дадени от незаинтересован по делото свидетел. Достоверността на свидетелските показания е и проверена по делото, като те изцяло намират подкрепа в събраните писмени доказателства, които са обективен източник на доказателствена информация.

От Констативен протокол № 000968/07.10.2020 г. се изяснява, че свид. Д. е участвала в извършването на планова проверка на обект „Винарска изба“, находящ се в гр. Съединение, стопанисван от жалбоподателя „ВП Брандс Интернешънъл“ АД, като проверката е извършена на дата 07.10.2020 г.

От протокол за вземане на проби/извадки от води № 754 се установява, че пробата е взета на 07.10.2020 г. в 14:00 часа от място „Винарска изба“, гр.

Съединение, стопанисвана от „ВП Брандс Интернешънъл“ АД, от точка на заустване на производствени води, както и че кодът на извадката от вх.-изх.

Дневник е 4959.20.

От протокол от изпитване № 10-1531 от 15.10.2020 г. се изяснява, че 3 резултатите от изпитването за показатели ХПК и БПК5 (ред № 8 и 9 в таблицата по т. 7) са както следва: ХПК 1235+/- 49 и БПК5 804+/-101 по извадка с код 4959.20 от точка на заустване на производствени води. Изяснява се още, че мерната величина и за двата показателя е mg/l.

От Заповед № РД-154/28.02.2019 г. на министъра на околната среда и водите се установява, че АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, действало в рамките на своята материална и териториална компетентност.

Компетентността на административнонаказващия орган се установява от Заповед № РД-8/10.01.2011 г. на министъра на околната среда и водите и Заповед № РД-164/10.07.2020 г. на директора на РИОСВ – Пловдив.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е на представител на жалбоподателя за запознаване със съдържанието му, след което му е връчен препис срещу разписка. В 6месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен орган. Налице е и съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за липсата на материална компетентност на административнонаказващия орган и на актосъставителя. Съгласно чл. 201, ал. 1 от ЗВ актовете за установяване на нарушенията по чл. 200, ал. 1 с изключение на нарушенията по т. 16 и т. 34 т. 41 се съставят от длъжностни лица, оправомощени от министъра на околната среда и водите или от директорите на басейновите дирекции.

Процесното нарушение е по чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, поради което изискванията към компетентността на актосъставителя се определят по посочената разпоредба на чл. 201, ал. 1 от ЗВ. Актът за установяване на нарушението е съставен от свид. А.Х. Д., която е ***. Съгласно раздел X, т. 2 от Заповед № РД-154/28.02.2019 г. на министъра на околната среда и водите свид. Д. е оправомощена да съставя актове за установяване на административни нарушения по чл. 200, ал. 1 от ЗВ. Предвид така представената заповед съдът приема, че е налице надлежно оправомощаване в полза на актосъставителя, изходящо от компетентен орган – министъра на околната среда и водите.

Досежно компетентността на административнонаказващия орган приложима е разпоредбата на чл. 201, ал.

2 от ЗВ, съгласно която наказателното постановление се издава от министъра на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица или от директорите на басейновите дирекции. Директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите, сред които и директорът на Регионалната инспекция със седалище в гр. Пловдив, са оправомощени да издават наказателни постановления за този вид административни нарушения 4 със Заповед № РД-8/10.01.2011 г. на министъра на околната среда и водите.

Съгласно мотивната част на заповедта оправомощаването е за нарушения по чл. 200 от ЗВ, като е направена привръзка с разпоредбата на чл. 151, ал. 4, т. 2 от ЗВ, постановяваща, че министърът на околната среда и водите чрез регионалните инспекции по околната среда и водите в границите на териториалния им обхват контролира обектите, формиращи отпадъчни води.

За процесното Наказателно постановление № 6/13.01.2021 г. се установява да е издадено от лице, заемащо длъжността директор на дирекция „Превантивна дейност“ в РИОСВ – Пловдив, но към момента на издаване на НП същият е действал в качеството си на изпълняващ правомощията на директор на РИОСВ – Пловдив. Налице е надлежно оправомощаване и за тази дейност, като доказателство по делото представлява Заповед № РД-164/10.07.2020 г. на директора на РИОСВ – Пловдив. Същата е изрично посочена в наказателното постановление при обосноваването на компетентността на конкретното физическо лице, издало постановлението. По тези съображения съдът намира разгледаните възражения за неоснователни.

Несподелимо е и възражението отговорността на жалбоподателя да е ангажирана въз основа на правна норма, която да не поражда действие към момента на извършване на деянието, а именно чл. 16, ал. 1 от Наредба № 6 от 09.11.2000 г. Емисионните норми по показателите БПК5 и ХПК са посочени в т.12.1 „Производство на спирт и алкохолни напитки“ от Приложение № 5 към чл. 16, ал. 1 от Наредбата № 6/09.11.2000 г. Макар наредбата да е отменена, то законодателят е въвел изключение относно нейното приложение, като съгласно § 62, ал. 3 от ЗИДЗВ (Обн. ДВ бр. 58 от 31.07.2015 г.) „до привеждане на наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 7 и 13 в съответствие с този закон се прилагат отменените наредби по чл. 135, ал. 1, т. 10 и 12, доколкото не противоречат на този закон“. Именно по тези съображения приложената от АНО разпоредба от Наредба № 6/09.11.2000 г. запазва действието си и се явява приложим материален закон спрямо процесния случай.