Определение № 115 от 06.03.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 115 гр. Разград, 06.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20263300500062 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.418 ал.5 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Ти Би Ай Банк“ЕАД, представляван от изп.директори В.Гълъбов и А.Димитров, подадена чрез пълномощник, срещу разпореждане № 344/2.02.2026г., постановено по ч.гр.д. № 148/2026г. на РС Разград, с което частично е отхвърлено подаденото заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжника С. К. Т. за заплащане на следните суми, претендирани като дължими по договор за потребителски кредит № ********** от 25.04.2024г.: неплатена главница, представляваща разлика над уважения размер от 622,56 евро до претендирания размер от 1345,21 евро, ведно със законна лихва, считано от 21.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва 343,25 евро, за периода от 25.12.2025 г. до 25.12.2026 г., мораторна лихва 357,04 евро, за периода от 25.12.2024 г. до 08.01.2026 г. В жалбата са изложени твърдения относно материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт във връзка с неправилно тълкуване на договорните клаузи за застраховка и на правилата за определяне и прилагане на ГПР. Моли съда да отмени разпореждането в отхвърлителната част, като постанови издаването на заповед за незабавно изпълнение за всички отхвърлени от заповедния съд суми.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

От фактическа страна се установява следното: производството по ч.гр.д. № 148/2026 г. на Районен съд Разград е образувано по заявление на „Ти Би Ай Банк“ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника С. К. Т. за сумите: главница 1 345,21 евро, ведно със законна лихва считано от 21.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва 343,25 евро, за периода от 1

25.12.2025 г. до 25.12.2026 г., мораторна лихва 357,04 евро, за периода от 25.12.2024 г. до 08.01.2026 г., претендирани като неплатени задължения по договор за потребителски кредит № ********** от 25.04.2024г Към заявлението са приложени извлечение от счетоводни книги, договорът за потребителски кредит, заявление-декларация за установяване на договорни отношения, декларация и информация за застрахователна програма, сертификат за застрахователни програми с приложени общи условия за застраховката.

Във връзка с извършената дължима на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие на искането със закона или с добрите нрави и неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, и дадени указания на заявителя, в тридневен срок е представена уточнителна молба от заявителя, че за погасяване на задълженията по договора за потребителски кредит длъжникът е заплатил сума в общ размер 911,30 евро/1782,37 лв.

Районният съд е издал заповед за изпълнение за главница в размер 622,56 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 21.01.2026г. до окончателното й изплащане, като е съобразил и приспаднал извършеното частично плащане за погасяване на задължението. Тези въпроси не попадат в предмета на въззивното обжалване.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е оставил без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК за претендираната главница над уважения размер до размера 1345,21 евро, както и за договорните и законните лихви за забава върху главницата по кредита. Първостепенният съд е посочил, че застраховката е сключена още със сключването на договора, като цената е включена в цената на месечната вноска по кредита и представлява разход по последния, който е следвало да бъде включен в ГПР, а липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на член 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание член 22 ЗПК, поради което първостепенният съд е присъдил само непогасената част от главницата, съгл. чл.23 ЗПК.

Във връзка с очертания предмет на въззивно обжалване и твърденията в частната въззивна жалба, от правна страна въззивният съд намира следното: Съгласно чл.411 ал.2 т.2 и 3 ГПК заповед за изпълнение не се издава, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Цитираните разпоредби на закона са императивни, задължават заповедния съд да провери за наличието на посочените в тях хипотези и ако установи нарушения, да отхвърли подаденото заявление.

Сключеният договор между длъжника и "Ти Би Ай Банк“ЕАД представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл.9 ал.1 от Закона за потребителския кредит, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК. От представените писмени доказателства е видно, че кредитополучателят е присъединен към застрахователна програма, по която банката е посочена в качеството си на застрахователен агент/посредник и в същото време в представената декларация кредитополучателят е дал съгласието си застрахователното плащане при настъпване на застрахователно събитие да бъде извършено на „Ти Би Ай 2

Банк“ЕАД. Застрахователи са „Кардиф Животозастраховане Клон България“ и "Кардиф Общо Застраховане Клон България" АД.

При така направените уточнения и с оглед заявените доводи от жалбоподателя, следва да се вземе предвид, че в нормата на чл. 10а ал. 1 ЗПК на кредитора е дадена възможност да събира такси и комисионни от потребителя само за допълнителни услуги по договора за кредит. В §1 т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи за допълнителни услуги, свързани с кредита, в т.ч. и застрахователните премии, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.

В чл.19 от договора сключването на застраховка не е била уговорена като задължително условие за получаване на кредита.

Остава въпросът какво е основанието, на което застрахователната сума е включена в договора за потребителски кредит. Застрахователната премия е включена като част от главницата по договора, в т.ч. и в погасителния план на кредита като част от главницата, и върху нея се начисляват лихви. Така на практика сумата на застраховката е представена като разход по кредита. Съвкупността от горните факти и обстоятелства, наред с констатацията, че застраховката е посочена в определянето на общия размер на кредита, а в същото време е налице текстът на чл.19 от договора, мотивират настоящия съд да приеме, че целта е заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, която изисква ГПР да не надхвърля пет пъти размера на законната лихва. Разходът за застраховка следва да се включи при формиране на годишния процент на разходите, а невключването му води до липсата на яснота относно действителния размер на ГПР. Налице е нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на осн. чл.22 ЗПК, което пък влече последиците на чл.23 с.з.

Обобщавайки изложеното, въззивният съд споделя изводите на районния съд, че главницата над присъдения размер, както и сумите за договорна и законна лихва за забава върху главницата по кредита не се дължат на заявителя, съгл. чл.23 ЗПК. Подадената частна жалба против разпореждането следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „Ти Би Ай Банк“ЕАД, представляван от изп.директори В.Гълъбов и А.Димитров, подадена чрез пълномощник, срещу разпореждане № 344/2.02.2026г., постановено по ч.гр.д. № 148/2026г. на РС Разград, с което частично е отхвърлено подаденото заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжника С. К. Т. за заплащане на следните суми, претендирани като дължими по договор за потребителски кредит № ********** от 25.04.2024г.: главница, представляваща разлика над уважения размер от 622,56 евро до претендирания размер от 1345,21 евро, ведно със законна лихва, считано от 21.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва 343,25 евро, за периода от 25.12.2025 г. до 25.12.2026 г., и мораторна лихва 357,04 евро, за периода от 25.12.2024 г. до 08.01.2026 г.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4