Решение № 3274 от 27.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3274 гр. София, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20251110204963 по описа за 2025 година намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от Ж. Г. П., с ЕГН **********, чрез адв. Ч. В. от САК, срещу Наказателно постановление № 25-4332-002495 от 19.02.2025 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което са му наложени следните административни наказания: 1. На основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и 2. На основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 буква „В“ от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят, който обжалва същото със съображения, че изложеното в обстоятелствената част на АУАН и НП не отговаря на действителната фактическа обстановка, като оспорва изцяло възприетата от наказващия орган. Относно нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДВП твърди, че липсвало подробно описание на извършеното нарушение, което ограничавало правото на защита на жалбоподателя, като релевира нарушение на чл. 42, ал. 2 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Добавя също, че в АУАН не са изложени твърдения за причинени имуществени или неимуществени вреди и се позовава на определението за ПТП в ЗДвП. Счита, че НП следва да бъде отменено в тази му част. Относно вмененото нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „в“ от ЗДвП сочи, че в АУАН 1 и НП не е посочено, че са причинени имуществени вреди и какви са те, а това обстоятелство било елемент от състава на нарушението, като по този начин била допусната неяснота в обвинението, изразяваща се в липса на пълно описание на нарушението. Това обуславяло отмяна на обжалваното НП и в тази му част. Допълнително сочи, че АУАН е издаден в нарушение на чл. 40 от ЗАНН и два месеца по-късно, считано от датата на деянието, като не са присъствали свидетелите, а на нарушителят бил връчен предварително съставен АУАН. Сочи, че очевидецът на ПТП не е присъствал при съставяне на АУАН. Счита, че е следвало АУАН да бъде съставен в присъствието на двама свидетели и като не е сторил това наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение. Моли за отмяна на обжалваното НП в цялост. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. В., който поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните правила. Навежда, че направените констатации не отговаряли на действителната фактическа обстановка, което се установявало от разпита на свидетелите, като релевира разминавания между сведенията, дадени пред органите на МВР и показанията, дадени в хода на съдебното следствие.

ВъззИ.емата страна – началник група в СДВР, отдел „ПП“ – СДВР – редовно призована, се представлява в съдебно заседание от юрк. С.М.. В хода на съдебните прения моли съда да остави жалбата без уважение. Сочи, че жалбоподателят е напуснал мястото на ПТП, а вината му се доказвала от събраните от АНО доказателства и показанията на свидетеля-очевидец.

Счита, че дори и при констатирано наличие на разминавания в изложеното от св. И. П. непосредствено след ПТП и при проведения в хода на съдебното следствие разпит това не следвало да обуслови незаконосъобразност на НП.

Счита, че нарушението е безспорно доказано. Релевира към депозирани писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в случай на уважаване на жалбата – възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В депозирано писмено становище моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като сочи, че фактическата обстановка е описана детайлно и така жалбоподателят можел да организира надлежно защитата си, а наложеното наказание е правилно определено. Счита, че не са допуснати процесуални нарушения при издаването на обжалваното НП. Навежда, че събраните в хода на административнонаказателното производство и в хода на съдебното производство доказателства безспорно сочели, че е налице доказано по безспорен начин административно нарушение, както и че нарушителят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в АУАН и НП. Допълва, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в 2 тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.12.2024 г., около 15:10 ч., в гр. София, при преминаване през кръстовището на бул. „Александър Пушкин“ и бул. „Цар Борис III“ между лек автомобил „,,***''“ с рег. № ,,***'', собственост на дружеството „,,***''“ ЕООД, управляван от жалбоподателя Ж. П. и лек автомобил „,,***''“ с рег. № ,,***'', управляван от свидетеля И. П., възникнало съприкосновение.

Двамата водачи отбили управляваните от тях автомобили, като провели разговор, след което жалбоподателят П. привел автомобила си в движение и се отдалечил от мястото, а свидетелката И. П. сигнализирала органите на реда за случилото се.

Мястото на произшествието било посетено от Б.М. и М.Т. – и двамата на длъжност мл. автоконтрольор в ОПП-СДВР.

В същия ден свидетелят И. П. попълнила сведение, в което описала възприетите от нея обстоятелства около развилата се ситуация. Били съставени скица на ПТП и протокол за ПТП № 2024-1022-20009-1, в който били отразени щетите по автомобила, управляван от свидетелката П. от М.Т. – мл. автоконтрольор в ОПП-СДВР, а на 02.01.2025 г. Б.М. изготвил докладна записка по случая.

До „,,***''“ ЕООД била изпратена призовка за явяване за справка във връзка с извършване на проверка по преписка № ТР808/24 по описа на 01 сектор на ОПП-СДВР за нарушение на ЗДвП, като жалбоподателят следвало да се яви на 05.02.2025 г. в 10:00 ч. в сградата на ОПП-СДВР. Така на 05.02.2025 г. жалбоподателят се явил и депозирал декларация, в която е изложил своите възприятия относно развилата се фактическа обстановка.

В същия ден свидетелят А. С. – мл. автоконтрольор в ОПП-СДВР, в присъствието на свидетеля Й.К. (свидетел при съставяне на АУАН), съставил против жалбоподателя Ж. П. АУАН Серия АД № 703682 за констатирани нарушения по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „В“ от ЗДвП. В АУАН било изложено следното описание на обстоятелствата, а именно: „гр.

София, по бул. „Александър Пушкин“, кръстовището с бул. „Цар Борис III“, като водач на л. а. „,,***''“ с рег. № ,,***'', собственост на фирма „,,***''“ ЕООД с ЕИК: 207029565, поради маневра, свързана с отклонение в ляво по пътното платно не пропуска и реализира ПТП в л. а. „,,***''“ с рег. № ,,***'', след което не остава на местопроизшествието и не уведомява органите на МВР по територия. АУАН на основание чл. 40, ал. 1/чл.43, ал. 1 от ЗАНН. Данни от И.

Ю. П.. Преписка с вх. № ТР-808/24 година“. В АУАН, в графата „от нарушението имуществени вреди са претърпели“ е изписано следното: „МПС 2 пр. ПТП № Z20009-1/24, СВ 3607ТВ, чл. 42, ал. 1, т. 9 ЗАНН.

Въз основа на АУАН, на 19.02.2025 г. било издадено обжалваното наказателно постановление.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: показанията на свидетелите А. С. и И. П., 3 сведение от И. П., декларация от Ж. П., скица на ПТП, протокол за ПТП № 2024-1022-20009-1 от 30.12.2024 г., докладна записка, призовка, справкакартон на водача, заповед № 513з-9628/13.09.2024 г., Заповед № 8121к12547/12.09.2024 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.

Съдът кредитира показанията на свидетеля А. С., тъй като намира, че същият имаше съхранен спомен за фактите, които изложи пред настоящия състав. Показанията му са обективни и последователни, като от същите се установяват обстоятелствата, отнасящи се до съставянето и връчването на АУАН, както и въз основа на какви данни е достигнал до извода, обуславящ съставянето на АУАН.

От анализа на показанията на свидетеля И. П. съдът установи времето и мястото на събитието, обстоятелствата, развили се след съприкосновението между двата автомобила, щетите по управлявания от нея автомобил, както и сигнализирането за случилото се на органите на МВР. Относно механизма на деянието съдът не се довери на показанията на свидетелката П. доколкото същите звучат нелогични. От показанията съдът установи единствено, че двата автомобила са се намирали в различни пътни ленти. За да не кредитира показанията относно механизма съдът съобрази тяхната нелогичност, и поконкретно свидетелят П. сочи, следното: „Другият автомобил по време на ПТП-то се намираше зад мен, имам предвид отдясно на мен, но зад мен, защото зад мен нямаше коли и вече удара се получи от дясната ми страна на предната броня“. От изложеното от свидетелката съдът не успя да установи несъмнено механизма. Нещо повече, показанията освен недостатъчно описателни, се разминават и с изложеното от нея в депозираните след ПТП сведения, депозираната от жалбоподателя декларация, както и от отразеното в скицата за ПТП и изложената в АУАН и НП фактическа обстановка.

От представените по делото заповед № 513з-9628/13.09.2024 г., Заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г., и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. се установяват надлежно компетентността на актосъставителя и на наказващия орган.

Съдът анализира внимателно сведението от И. П., декларацията от жалбоподателя П., скица на ПТП, протокол за ПТП № 2024-1022-20009-1 от 30.12.2024 г. и докладна записка. От тези доказателства съдът изведе обстоятелството, че органите на МВР са били уведомени за събитието, посетили са произшествието, съставили са необходимите документи, констатирали щетите по управлявания от свидетеля П. лек автомобил, като са снели сведение от П., а впоследствие такова било снето от жалбоподателя, под формата на декларация. Съдът не кредитира тези доказателства в частта, отнасяща се до механизма на деянието доколкото на първо място полицейските служители не са възприели същия пряко, а са взели предвид единствено описанието, дадено от свидетеля И. П.. Очевидно е и, че при съставяне на АУАН не са били съобразени и обстоятелствата, изложени от жалбоподателя в депозираната от него декларация. Като допълнителен аргумент съдът приема и горепосоченото обстоятелство, че показанията на 4 свидетеля П., дадени в хода на съдебното следствие относно механизма на съприкосновението между автомобилите, са нелогични и не кореспондират с изложеното от нея в сведението, попълнено непосредствено след случката. По този начин механизмът на съприкосновението е останал неизяснен в хода на административнонаказателното производство, но същият не беше категорично установен и в хода на съдебното следствие.

От представената по делото призовка се установява, че същата е била изпратена до дружеството „,,***''“ ЕООД. От справката-картон на водача се установяват нарушенията, за които са му налагани административни наказания.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок - чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна:

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.