Решение № 3469 от 29.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3469 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

Бетина Б. Бошнакова като разгледа докладваното от Бетина Б. Бошнакова Въззивно гражданско дело № 20231100504338 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „Софийска вода“ АД срещу постановление от 10.03.2023 г. по изпълнително дело № 20238510400329 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, с което е отказано да се уважи възражението на длъжника срещу начислени такси по т. 31 и е приета такса по т. 4 ТТРЗЧСИ за връчване на постановлението.

Жалбоподателят излага твърдения, че сумата по т. 31 ТТР ЗЧСИ е недължима, доколкото за нея не е издаден документ по Закона за счетоводството, като изтъква, че не му е предоставен такъв и след изричното му изискване. Счита, че незаконосъобразно са начислени и разноски в размер на 10, 91 лева за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за превод, тъй като по делото няма приложен нито изпълнителния титул, нито друг документ, доказващ техния размер и заплащане от взискателя. Оспорва и таксата в размер на 12 лв. с ДДС по т. 4 ТТРЗЧСИ за изпращане на съобщение за постановление.

Посочва, че обжалваното постановление е връчено по електронен път на посочен от длъжника електронен адрес, в едно съобщение заедно с други 5 уведомления, като за всяко от уведомленията ЧСИ е начислил отделна такса от 10 лв. (12 лева с ДДС). Твърди, че начисляването на посочената такса изисква съобщението да е изпратено по пощата. Прави искане за отмяна на обжалваното постановление.

Ответниците по жалбата – взискателите „Ф.С.М.“ ЕООД и „Д.А.“ ЕООД, са подали възражение, с което оспорват жалбата като неоснователна. Претендират разноски.

ЧСИ М.П. е изложил на основание чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви, в които изразява становището за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

1

Изпълнително дело № 20238510400329 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба от 31.01.2023 г. на взискателите „Ф.С.М.“ ЕООД и „Д.А.“ ЕООД, към която са приложени изпълнителен лист от 17.09.2021 г., издаден по гр. дело № 8133/2021 г. по описа на СРС, срещу длъжника „Софийска вода“ АД , договор за цесия от 08.04.2022 г., сключен между К.И.Б. в качеството на цедент и „Ф.С.М.“ ЕООД и „Д.А.“ ЕООД в качеството на цесионери, уведомление от К.И.Б. до длъжника „Софийска вода“ АД, разписка № 0200014541654108/16.12.2021 г. от „Изи Пей“ за платена държавна такса в размер на 5 лева за издаване на изпълнителен лист по гр. д. № 8133/2021 г. по описа на СРС, ведно с платена такса за превод в размер на 0, 91 лв., преводно нареждане за кредитен превод от 26.01.2023 г. за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, както и вносна бележка от 26.01.2023 г. за платена такса по сметка на ЧСИ М.П. за образуване на изпълнително дело срещу "Софийска вода" АД в размер на 71,00 лв., ведно с платена такса за банков превод в размер на 5 лева.

Видно от постановлението за разноски с изх. № 8147/31.01.2023 г. по изпълнително дело № 20238510400329 приети за събиране в рамките на изпълнителното производство са следните разноски: по т. 1 - за образуване на изпълнително дело - 24, 00 лв., по т. 3 - за извършване на справка за длъжника и имуществото му - 6,00 лв., по т. 5 - за изготвяне и връчване на съдебния изпълнител или от него служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл.

517, ал. 2 и 3 ГПК - 24,00 лв., по т. 9 - за налагане на запор без извършване на опис, включитено върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК - 18, 00 лв., по т. 26 изпълнение на парично вземане – 68,51 лв., по т. 31 - допълнителни разноски - 24, 00 лв., адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело - 200 лв., държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод - 10, 91 лв.

На 03.02.2023 г. поканата за доброволно изпълнение и постановлението за разноски са връчени по електронната поща на длъжника „Софийска вода“ АД.

На 16.02.2023 г. по електронната поща длъжникът „Софийска вода“ АД е депозирал възражение („отговор на покана за доброволно изпълнение“), в което е направено искане да се посочат такси за какви конкретни действия са включени в сумата от 24, 00 лв., представляваща "допълнителни разноски" по т. 31 от ТТРЗЧСИ, както и да му бъдат предоставени съответните документи за тази сума, издадени по Закона за счетоводството, като при непредставянето на такива е оспорено включването на посочената сума в приетите разноски; оспорена е приетата за събиране сума за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод поради липсата на приложен изпълнителен титул.

На 20.02.2023 г. съдебният изпълнител е издал сметка със задължено лице "Софийска вода" АД, в която е начислена такса по т. 26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане в размер на 56 лева и т. 3 ТТРЗЧСИ за извършване на справка за длъжника и неговото имущество в размер на 5 лева.

С постановление с изх. № 18219/10.03.2023 г. съдебният изпълнител е отказал намаляване на приетите за събиране суми за допълнителни разноски по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лева и за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод в размер на 10, 91 лева, както и е приел за събиране разноски такса в размер на 12 лева на основание т. 4 ТТРЗЧСИ за изпращане на постановлението.

На 16.03.2023 г. постановление с изх. № 18219/10.03.2023 г. е връчено по електронната поща на длъжника „Софийска вода“ АД.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и 2 срещу подлежащ на съдебен контрол акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

Таксите по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни и други действия, като размерът и видът на разноските се определят с тарифа (чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ).

Настоящият съдебен състав намира за основателни доводите на жалбоподателя във връзка с допълнителните разходи по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лева. Според забележка към т. 31 ТТРЗЧСИ допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството. По изпълнителното дело не са приложени доказателства за извършване на тези разноски. Отделно от това, в обжалваното постановление от 10.03.2023 г. не е посочено за кое конкретно действие е начислена тази сума. Следва да се отбележи, че изброените в мотивите на ЧСИ разходи за изготвяне на покани за доброволно изпълнение, придружителни писма, постановления за разноски, уведомления и други, не са сред визираните в т. 31 от ТТРЗЧСИ разходи, а претендираните такива за пощенски и/или куриерски услуги не са доказани с платежен документ по Закона за счетоводството.

На следващо място, СГС намира, че постановлението от 10.03.2023 г. в частта, в която е приета за събиране такса по т. 4 ТТРЗЧСИ в размер на 12,00 лв., също е незаконосъобразно. Съгласно разпоредбата на т. 4 ТТРЗЧСИ за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса от 10 лева. Първо, постановлението на органа по изпълнението, с което той се произнася по възражение срещу приетите разноски, не е сред актовете, за които е предвидено начисляване на такса за неговото изготвяне и връчване. Второ, съобщението за обжалваното постановление за разходите е връчено на длъжника по електронна поща, ведно с постановления по още четири изпълнителни дела. Таксата за връчване по пощата на книжа от ЧСИ е въведена с ТТРЗЧСИ, приета преди измененията в ГПК, които предвиждат възможността за връчване на посочен от страната адрес на електронна поща, поради което не се отнася за действията по връчване на електронната поща. Също така следва да се вземе предвид, че разходи при връчването по електронната поща не се правят.

Частната жалба обаче се явява неоснователна по отношение на разноските за издаване на изпълнителен лист и такси за превод в размер на 10,91 лева. От представените по делото платежни документи (разписка № 0200014541654108/16.12.2021 г. от „Изи Пей“ и вносна бележка от 26.01.2023 г.) се установява по безспорен начин фактът на извършване на тези разходи. Във връзка с доводите на жалбоподателя, че за посочените суми липсва акт от кръга на предвидените в чл. 404 ГПК, т.е. липсва изпълнително основание, въз основа на което да бъде издаден изпълнителен лист за тази сума, следва да се отбележи, че разноските по издаването на изпълнителния лист се включват в разноските по изпълнението и на основание чл. 79, ал. 1 ГПК са за сметка на длъжника. Изпълнителният лист възпроизвежда изпълнителния титул и не може да предвижда друго извън съдебния акт, въз основа на който се издава – арг. от чл. 405, ал. 1 ГПК. Производството по издаване на изпълнителния лист се развива пред съда и предхожда самото изпълнително дело, но изпълнителният лист е абсолютна процесуална предпоставка за започване на изпълнителния процес, защото той овластява изпълнителният орган да започне принудително изпълнение, ако е сезиран с такова искане. От систематичното място на разпоредбите за издаване на изпълнителния лист, които се намират в общите положения за изпълнителното производство, се налага изводът, че разноските за издаване на изпълнителния лист се включват в разноските за 3 изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ГПК и следва да се съберат от съдебния изпълнител извън сумите по изпълнителния лист (Определение № 617/16.12.2013 г. по ч. гр. дело № 6154/2013 г. на ВКС, ГК, І ГО). При тези съображения въззивният съд намира, че не са налице основания за отмяна на постановлението от 10.03.2023 г. в частта относно разходите за държавна такса за издаване на изпълнителния лист в размер на 5 лева, такса за извършване на паричен превод на държавната такса в размер на 0,91 лева и такса за банков превод в размер на 5 лева.

По разноските:

Разноски в настоящото производство не се дължат, доколкото същото е аналогично на производството по чл. 248 ГПК. При последното, съгласно практиката на ВКС не се дължат разноски, тъй като има несамостоятелен характер, а е свързано с исковото производство и дължими са разноските, произтичащи от изхода на делото. Съдебната практика единодушно приема, че в „процеса относно разноските“ страните не си дължат разноски. В това производство (относно дължимостта и размера на разноските) не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което нормата на чл. 81 ГПК е неприложима. Изложеното е валидно и за производството по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, каквото е образуваното пред настоящия съд частно гражданско производство (така определение № 122/14.04.2021 г. по ч. гр. дело № 1269/2020 г. на ВКС, ГК, III ГО, определение № 393/17.09.2018 г. по ч. гр. дело № 2845/2018 г. на ВКС, ГК, IV ГО и др.).

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

О Т М Е Н Я по жалба на „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000 /длъжник по изпълнението/ постановление от 10.03.2023 г. по изпълнително дело № 20238510400329 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие СГС, в частта, в която е оставено без уважение възражение на длъжника от 16.02.2023 г. за намаляване на приетата за събиране такса за допълнителни разходи в размер на 24,00 лв. с ДДС по т. 31 ТТРЗЧСИ, както и в частта, в която съдебният изпълнител е приел за събиране такса в размер на 12,00 лв. с ДДС по т. 4 ТТРЗЧСИ.