Решение № 4807 от 13.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4807 гр. София, 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100508364 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от „Д.З.“ АД, ЕИК *******, срещу разпореждане от 20.06.2024 г., постановено по изпълнително дело № 20248410401668 на ЧСИ Н.М., с което ЧСИ е отказал да намали определеното в полза на взискателя М.И.К., ЕГН ********** адвокатско възнаграждение и размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят намира, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като определеното адвокатско възнаграждение било прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Сочи, че застрахователите са законово задължени да поддържат технически резерви, част от които е финансовият резерв за предстоящи плащания по всяка доброволно или съдебно предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, поради което и вземането по претенцията било гарантирано събираемо и то в кратък срок. Отделно извършените процесуални действия се свеждали само до изпратена покана за доброволно изпълнение и запор на банкови сметки, поради което и адвокатското възнаграждение следвало да се определи по реда 1 на чл.10, т.1 от Наредбата, а не по т.2. Моли се за намаляване на адвокатското възнаграждение, както и намаляване на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

В срок не е постъпил отговор на подадената жалба

В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ЧСИ, с които се излага становище за неоснователност на подадената жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя, становището на ЧСИ и събраните по делото доказателства намира следното:

От представените материали по изпълнително дело № 20248410401668 на ЧСИ Н.М. се установява, че то е образувано по молба на взискателя М.И.К., ЕГН ********** срещу настоящия жалбоподател въз основа на изпълнителен лист № 222, издаден на 28.05.2024 г. по т.д. №

20225300900451/2022 г. на Окръжен съд — Пловдив, Търговско отделение, XVII състав. Със същия в полза на взискателя е присъдена сумата от 70 000 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението. Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от взискателя чрез адвокат А.Б. от САК, като в нея е направено искане да се направи проучване на имуществото на длъжника и да се наложи запор на банковите му сметки.

Придружена е от доказателства за представителната власт на действащия от името на взискателя адвокат, както за уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер от 4872 лв.

На 11.06.2024 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която като дължими наред с останалите вземания по делото са посочени и сумите от 4872 лв. адвокатско възнаграждение и 5938,92 лв. такси по т.26 от ТТРЗЧСИ, както и 48 лв. авансови такси. Длъжникът е възразил срещу размера на тези вземания, като е поискал от ЧСИ да намали адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал.5 ГПК, както и да намали таксата по т.26 ТТРЗЧСИ като съобрази новия намален размер на 2 адвокатското възнаграждение.

С разпореждане от 20.06.2024 г., връчено на длъжника на 25.06.2024 г., ЧСИ е постановил отказ на намали адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал.5 ГПК, съответно е отказал да намали и размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

При така установеното съдът намира, че подадената жалба е допустима и следва да се разгледа по същество

По съществото на подадената жалба съдът намира следното:

При осъществена защита по изпълнително производство минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от НМРАВ в редакцията на нормата, към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие. В посочената разпоредба е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/. Освен това когато, адвокатът е поел задължение и за процесуално представителство и е предприел действия по събиране на вземането, се дължи и допълнително възнаграждение по реда на чл. 10, т.2 НМРАВ, което съставлява ½ от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 НМРАВ. Двата вида адвокатско възнаграждение са самостоятелни по своето основание и ред за определяне на техния размер, което е обусловено от спецификата на всяко конкретно изпълнително производство.

В настоящият случай процесуалният представител на взискателите е осъществил действие по образуване на изпълнително производство като е подал съответна молба, в която е посочил и способите на принудителното изпълнение - налагането на запор на банкови сметки. От приложеното по делото изпълнително дело е видно, че в дадения срок за доброволно плащане след получаване на поканата за доброволно изпълнение „Д.З.“ АД не е заплатило сумите, за които е образувано изпълнителното производство, а само е оспорил размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение, без да заплати реално останалата част от задължението. В разглеждания случай вземанията все още не са събрани чрез изпълнителния способ, посочен от взискателя още с молбата за образуване на делото и след изтичане на срока за доброволно изпълнение, нито са заплатени доброволно. Поради това се налага извод, че поведението на длъжника предполага необходимостта, въпреки, че е застрахователно дружество, което би следвало да разполага със средства, за да 3 заплаща задълженията си, за които е и осъдено, да се предприемат действия не само за образуване на производството, но и за удовлетворяване на паричното вземане. Недобросъвестно е поведението на длъжник, който оспорва размерът на приетото адвокатско възнаграждение и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, но не заплаща в срока за доброволно изпълнение задължението за главница и лихви.

В подобни случаи се налага предприетите от взискателя действия в изпълнителното производство да не се свеждат само до подаването на молба за образуването му, а и до такива, насочени към принудително събиране на дълга, предмет на издадения изпълнителен лист. Затова в тежест на длъжника следва да се възложат разноските, както за образуване на делото, така и за извършване на другите действия с цел удовлетворяване на вземанията.

Минималното възнаграждение съгласно чл. 10, т.2 НМРАВ е 3125 лв., към което следва да се прибави още 200 лв. по чл.10,т.2, или общо 3325 лв., до който размер следва да се намали адвокатското възнаграждение на взискателя. Действително, съдът би могъл да определи и по-нисък размер от минимално възнаграждение по Наредбата, но в случая не са налице основания за това.

При съобразяване на приетото по отношение на размера на адвокатското възнаграждение, възраженията за намаляване на начислената такса по т.26 ТТРЧСИ се явяват основателни, тъй като при изчисляването й следва да се вземе предвид по-малкия размер на същото, определен от настоящия съд.

Предвид това начислената такса следва да се намали от сумата от 5938,92 лв. на сумата от 5877,04 лв.

В рамките на производството по чл. 435 вр. чл. 496 ГПК не се разпределят разноски между страните независимо от изхода на спора.

Воден от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 20.06.2024 г., постановено по изпълнително дело № 20248410401668 на ЧСИ Н.М., с което ЧСИ е отказал да намали определеното в полза на взискателя М.И.К., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение и размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

4

НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал.5 ГПК вр. чл. 10, т.1 и т.2 НМРАВ, определеното в полза на взискателя М.И.К., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение от сумата 4872 лв. на сумата от 3325 лв. и НАМАЛЯВА определената по т.26 ТТРЗЧСИ такса по изпълнителното дело от сумата от 5938,92 лв. на сумата от 5877,04 лв.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5