Решение № 3367 от 17.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3367 гр. Пловдив, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330112021 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от Д. Т. К., против „Дайнърс Клуб България” АД, ЕИК 121230735, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 439 ГПК, а именно: за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата в размер на 948.46 лева - главница, представляваща 1/3 част от непогасен кредитен лимит от 2845.45 лева, дължима по Договор за издаване на ко-брандирана кредитна карта „Дайнърс Клуб - Първа Инвестиционна Банка“, сключен на 05.09.2008 г. между „Дайнърс Клуб България“ АД и Т.Н.К. (**. на ********* г.), дължим съгласно т. 20 от Раздел VІІІ от Общите условия към договора, ведно със законната лихва в размер на 909.30 лева за периода от 20.02.2013 г. – 01.08.2022 г.; 614.55 лева – лихва, представляващи 1/3 от дължимите лихви, съгласно т. 23 от раздел ІХ от Общите условия към договора за издаване на ко-брандирана кредитна карта „Дайнърс Клуб - Първа Инвестиционна Банка“, сключен на 05.09.2008 г., за периода от 11.12.2009 г. – 15.02.2013 г., ведно със законната лихва в размер на 589.17 лева за периода от 20.02.2013 г. – 01.08.2022 г.; 73.32 лева – такси за напомнителни известия, представляващи 1/3 от сумата, дължими съгласно т. 24 от Раздел ІХ от Общите условия към договора, ведно със законната лихва в размер на 70.29 лева – законна лихва за периода от 20.02.2013 г. – 01.08.2022 г.; 207.73 лева– разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 30.01.2015 г., въз основа на Решение № 2564/20.06.2014 г. по гр.д. № 3074/2013 г. по описа на ПРС.

В исковата молба се твърди, че по описа на **** С.Г., рег. № ***, е образувано изп.дело № ***/**** г. срещу Д. Т. К., въз основа на изп. лист, издаден по гр.д. № гр.д. № 3074/2013 г. по описа на ПРС, по който взискател е „Дайнърс Клуб България“ АД. Твърди, 1 че горепосоченото изп. дело е образувано по молба на взискателя от 27.07.2022 г., за събиране на сумите, посочени в изп. лист от 30.01.2015 г..

Твърди, че не дължи сумите по издадения изп. лист от 30.01.2015 г., тъй като вземанията на взискателя по него, са погасени с изтичането на 5 - годишна давност.

По – конкретно сочи, че от влизането на решението по гр.д. № 3074/2013 г. по описа на ПРС в законна сила – от месец юли 2014 г. до 27.07.2022 г. /датата на образуване на изп.дело № ***/**** г. по описа на **** Г./ са изтекли повече от седем години.

Сочи, че дори и за начална дата, от която са станали изискуеми горепосочените вземания, да се приеме – 30.01.2015 г. /дата на издаване на изп.лист/, то същите отново са погасени с изтичане на 5-годишна давност.

Моли се за уважаване на иска и признаване недължимостта на сумите по отношение спрямо Д. Т. К.. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба.

В писмено становище, депозирано преди първо открито съдебно заседание, ответникът изразява становище, че предявения иск е неоснователен. Изразява становище, че изложените твърдения и представените от ищеца доказателства, не се установява факта, че правото на принудително изпълнение върху вземанията е погасено по давност. В тази връзка сочи, че по процесния изпълнителен лист е било образувано предходно образувано изп.д. № ****/***** г. по описа на **** Б.Б., с район на действие – СГС, при която делото е било висящо и с регулярно изисквани и изпълнявани принудителни мерки, същото е било прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия от **** С.Г. и при него е образувано под нов № ***/**** г.

Предвид изложеното, искането е да се отхвърли предявения иск.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Няма спор между страните, а и това се установява от приетия по делото изпълнителен лист, че в полза на ответното дружество „Дайнърс Клуб България“ АД, след Решение № 2564/20.06.2014 г. по гр.д. № 3074/2013 г. по описа на ПРС, е издаден на 30.01.2015 г. изпълнителен лист, срещу ищеца Д. Т. К., Р.Ц.К. и Е.Т.К. – като законни наследници на Т.Н.К. (**. на ********* г.), да заплати, всеки от тях, следните суми: сумата в размер на 948.46 лева - главница, представляваща 1/3 част от непогасен кредитен лимит от 2845.45 лева, дължима по Договор за издаване на ко-брандирана кредитна карта „Дайнърс Клуб Първа Инвестиционна Банка“, сключен на 05.09.2008 г. между „Дайнърс Клуб България“ АД и Т.Н.К. (**. на ********* г.), дължим съгласно т. 20 от Раздел VІІІ от Общите условия към договора, ведно със законната лихва в размер на 909.30 лева за периода от 20.02.2013 г. – 01.08.2022 г.; 614.55 лева – лихва, представляващи 1/3 от дължимите лихви, съгласно т.

23 от раздел ІХ от Общите условия към договора за издаване на ко-брандирана кредитна карта „Дайнърс Клуб - Първа Инвестиционна Банка“, сключен на 05.09.2008 г., за периода от 11.12.2009 г. – 15.02.2013 г., ведно със законната лихва в размер на 589.17 лева за периода от 20.02.2013 г. – 01.08.2022 г.; 73.32 лева – такси за напомнителни известия, представляващи 1/3 от сумата, дължими съгласно т. 24 от Раздел ІХ от Общите условия към договора, ведно със законната лихва в размер на 70.29 лева – законна лихва за периода от 20.02.2013 г. – 01.08.2022 г. и 207.73 лева– разноски.

Страните по делото не спорят, че въз основа на така издадения изпълнителен лист, е образувано изп. дело № ***/**** г. по описа на **** С.Г., с per. № ***, с район на действие Окръжен съд– Пловдив.

На първо място, съдът намира, че в конкретния случай, въпреки липсата на подаден 2 отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК от ответника, последиците от неподаването на писмен отговор не следва да бъдат приравнявани с признание на иска или на фактите по спора. Липсата на отговор по чл. 131 ГПК не лишава ответника от възможност да заяви становище по иска в първото съдебно заседание, нито освобождава съда от задължението да събира доказателства по свой **ин /да назначи вещо лице/, да обсъжда събраните по делото доказателства по искане на противната страна или да съобрази служебно известните му факти, когато те са от значение за решаването на делото. В този смисъл е Решение № 290 от 15.08.2011 г., по гр.д. № 1211/2010 г. по описа на ВКС, ГО, І гр.о. Освен това, едва след доклада по чл. 146 ГПК се считат очертани параметрите на спора. Не следва законът да бъде тълкуван в смисъл, че неподаването на писмен отговор по чл. 131 ГПК преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да отрази становище по представените доказателства, вкл. тяхната относимост. Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок, прави иска основателен, или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК.

Ще следва де се отбележи и обстоятелството, че не може да бъде поставен знак за равенство пред различните хипотези на чл. 133 ГПК, т.е. пропускането на възможността да се направи възражение за придобивна или погасителна давност да се приравни към ограничение за становище по основателността на иска. В този смисъл е и Решение № 67 от 06.07.2010 г. по търг.д. № 898/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о.

Ето защо и съдът намира, че въпреки липсата на подаден в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, съдът следва да обсъди възраженията по съществото на спора, направени от ответника.

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

Съобразно с установените по делото факти и разпоредбата на чл. 439 ГПК, даваща възможност на длъжника по изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, при условие, че възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт, следва да се приеме, че в настоящия случай спорът се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания в период след възникването им до момента на предявяване на иска.

С оглед характера на вземанията за дължими суми по договор за кредит и разпоредбата на чл. 110 и чл. 111 ЗЗД, съдът намира, че се касае за вземания, които се погасяват с изтичане на пет и три годишна давност, съответно за главница, лихва и такси.

Погасителната давност и срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК тече за всеки един от длъжниците поотделно, тъй като прекъсването и спирането на давността срещу един длъжник не произвежда действие спрямо останалите длъжници.

Относно твърденията на ищеца, че вземането му е погасено по давност в рамките на образувания срещу него изпълнителен процес следва да се съобразят задължителните указания, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В същото се прие, че задължителните указания, дадени с ППВС № 3/1980 г. следва да се считат за изгубили сила, предвид новите обществени реалности и промените в 3 процесуалната уредба. По задължителен начин се уреди правилото, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да „действа” (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да „не действа” (да не иска нови изпълнителни способи). Относно прекъсването на давността се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За разлика от изпълнителното дело, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 З****): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Разпечатката съдържа 27 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a6867db1-19e5-4470-8025-d34a6cb1e6cb