Решение № 25 от 27.05.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. П. , 26.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Минка П. Трънджиева

Венцислав С. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Нели И. Въгларова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20215200500304 по описа за 2021 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №260063/19.02.2021г., постановено по гр.д.№1603/2020г. по описа на РС- П. е осъдена „С.К.“ ЕООД, ЕИК 202223630, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Б.М.“ №3, представлявано заедно от управителите С.П.К. и Г.Д.Б., да заплати на Б. А. П., ЕГН ********** от гр.П., ул.“Х.“ №15, Община П., обл.П., на основание чл.128, т.2, във вр. с чл.245, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД, следните суми: 16112,71лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения и сумата от 596,14лв.дължима мораторна лихва за забава, както следва: сумата от 2344,36лв., представляваща трудово възнаграждение за месец юни 2019г., както и мораторна лихва за забава върху размера на възнаграждението за месец юни 2019г., за периода от 30.07.2019г. до 13.07.2020г.- датата на завеждане на исковата молба равняващо се на 227,94лв.; сумата в размер на 2048,86лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2019г. и мораторна лихва за забава върху възнаграждението за месец ноември 2019г., за периода от 30.12.2019г. до 13.07.2020г.- датата на завеждане на исковата молба равняващо се на112,13лв.; сумата в размер на 246,54лв., представляващо неизплатено трудово възнаграждение за месец декември 1

2019г. и мораторната лихва за забава върху размера на възнаграждението за месец декември 2019г., за периода от 30.01.2020г. до 13.07.2020г.- датата на завеждане на исковата молба равняващо се на 11,37лв.; сумата в размер на 2344,36лв, представляващо неизплатено трудово възнаграждение за месец януари 2020г. и мораторната лихва за забава върху възнаграждението за месец януари 2020г., за периода от 29.02.2020г. до 13.07.2020г.- датата на завеждане на исковата молба, равняващо се на 88,57лв.; сумата в размер на 2359,91лв. представляващо неизплатено трудово възнаграждение за месец февруари 2020г. и мораторната лихва за забава върху размера на възнаграждението за месец февруари 2020г., за периода от 30.03.2020г. до 13.07.2020г.- датата на завеждане на исковата молба равняващо се на 69,49лв.; сумата в размер на 2359,91лв. представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец март 2020г. и мораторната лихва за забава върху възнаграждението за месец март 2020г., за периода от 30.04.2020г. до 13.07.2020г.- датата на завеждане на исковата молба равняващо се на 49,17лв.; сумата в размер 2359,91лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец април 2020г. и мораторната лихва за забава върху размера на възнаграждението за месец април 2020г., за периода от 30.05.2020г. до 13.07.2020г.- датата на завеждане на исковата молба, равняващо се на 29,50лв.; сумата в размер на 2048,86лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец май 2020г. и мораторната лихва за забава върху размера на възнаграждението за месец май 2020г., за периода от 30.06.2020г. до 13.07.2020г.- датата на завеждане на искова молба равняващо се на 7,97лв.

Допуснато е предварително изпълнение на решението за присъдени трудови възнаграждения и законните лихви върху тях, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

Осъден е „С.К.“ ЕООД, ЕИК 202223630, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Б.М.“ №3, представлявано заедно от управителите С.П.К. и Г.Д.Б., да заплати на Б. А. П., ЕГН ********** от гр.П., ул.“Х.“ №15, Община П., обл.П. сторените по делото разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 1000лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно уважената част на исковете.

2

Осъден е „С.К.“ ЕООД, ЕИК 202223630, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Б.М.“ №3, представлявано заедно от управителите С.П.К. и Г.Д.Б., да заплати по сметка на РС- П., държавна такса в размер на 694,50лв., както и сумата от 340лв.- изплатено възнаграждение от бюджета на съда на вещото лице по изслушаните съдебни експертизи, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от„С.К.“ ЕООД, ЕИК 202223630, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Б.М.“ №3, представлявано от управителя Г.Д.Б., чрез пълномощника адв.Д..

Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

В тази насока се визира, че за да уважи изцяло исковата претенция за заплащането на положения от ищцата труд, първоинстанционният съд е приел, че по делото ответника не е оборил презумпцията, че ищцата не е полагала добросъвестно труд, като е кредитирал единствено показанията на св.П.- съпруг на ищцата, а не е кредитирал показанията на разпитаните свидетели- Б.И Б. и не е взел предвид представения договор за наем.

Твърди се, че не се спори, че между страните е имало сключено трудово правоотношение, но се посочва, че по делото е изготвена графическа експертиза, според заключението на която подписът на ръководител положен под представения трудов договор и анекс към същия не е на управителя, а именно въз основа на същия този анекс, вещото лице е изготвило заключението за размера на дължимите възнаграждения.

Сочи се, че за да се породи правото на работника по смисъла на чл.128, т.2 от КТ, същият следва реално да е престирал уговорената работа, но в показанията на св.Б. се установява, че ищцата се води само фиктивно на работа, като трудовия договор е сключен заради изискванията на ДАИ по отношение издаването на лиценз за превоз.

Твърди се, че без доказателства за извършена от работника работа през процесния период- трудово възнаграждение не се дължи.

Искането е за отмяна на решението на първоинстанционният съд с постановяване на друго, с което се отхвърлят предявените обективно 3 съединени искове за заплащане на трудово възнаграждение.

Моли се за присъждане на разноските сторени на двете съдебни инстанции.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Б. А. П., чрез пълномощника й адв.В.Ц..

В него се излагат подробни съображения в насока неоснователност възраженията във въззивна жалба.

Искането е същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди решението.

Моли се за присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание, жалбоподателят- „С.К.“ ЕАД, редовно призован, законен представител не се явява. От страна на процесуалния му представител- адв.Д. се поддържа подадената въззивна жалба. Искането е да се отмени изцяло обжалваното решението, като неправилно и незаконосъобразно.

Моли се за присъждане на разноските направени пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата- Б. А. П. се явява лично и с адв.Ц.. От страна на последната се оспорва подадената въззивна жалба. Моли се за постановяване на решение, с което да се потвърди обжалваното първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски направени пред въззивната инстанция

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод на постъпила искова молба с правно основание чл.128, т.2, във вр. с чл.245, ал.2 от КТ, във вр. с чл.86 от ЗЗД, подадена от ищеца Б. А. П., против „С.К.“ ЕООД, представлявано заедно от управителите С.П.К. и Г.Д.Б..

Твърди се в същата, че ищцата П. е заемала длъжността „ръководител- 4 транспорт“ в ответното дружество, с място на работа-Месокомбинат в с.В. обл. П., на основание Трудов договор №3 от 30.09.2013г.

Визира се, че по силата на сключения трудов договор и Допълнително споразумение №8 към него от 02.01.2019г., ищцата получавала основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2880лв., като падежът за плащане на възнаграждението бил до 30-то число на месеца, следващ отработеният месец.

Твърди се, че П. изпратила до ответника Заявление за едностранно прекратяване на трудовия договор без предизвестие на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ поради неплащане на дължимото й трудово възнаграждение, като същото не й била заплатено за периода от месец ноември 2019г. до месец май 2020г. включително, както и за месец юни 2019г.

Сочи се, че изпратеното от работника Заявление на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ било получено от работодателя на 22.05.2020г.

Твърди се, че П. сезирала Инспекция по труда- гр.П., тъй като е счела, че трудовият й договор следвало да се счита за прекратен от 22.05.2020г., на основание чл.327 от КТ, а издадената заповед oт работодателя, с която й се налага дисциплинарно наказание- Заповед №1 от 04.06.2020г., била незаконосъобразна.

Искането е да осъди ответникът „С.К.“ ЕООД да заплати на ищцата полагащите се трудови възнаграждения за посочените месеци в молба вх.

№13289 от 20.07.2020г., както и дължимите мораторни лихви за забава.

В срока по чл.131 от ГПК от страна на ответникът по делото е депозиран писмен отговор. В него се застъпва становище в насока, че подадената от ищеца искова молба е неоснователна. В тази връзка се визира, че работодателят не дължи на ищеца претендираните от последния трудови възнаграждения, тъй като П. не е престирала уговорената работа в процесният времеви период.

Искането е да се отхвърлят предявените искове.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

5

Видно от Трудов договор №3 от 30.09.2013 се установява, че между страните Б. А. П. и „С.К.“ ЕООД е съществувало трудово правоотношение, като първата е заемала длъжността „ръководител- транспорт“ в ответното дружество, с място на работа- Месокомбинат в с. В. обл. П.. Посочено е в същия, че работникът е постъпил на работа на 08.10.2013г.

От Допълнително споразумение №8 от 02.01.2019г. към трудовия договор се установява, че страните са се споразумели за следните изменения на трудовия договор, считано от 01.01.2019г.- основно месечно трудово възнаграждение се променя на 2 880лв., а всички останали клаузи от договора остават непроменени.

Видно от Уведомление от 20.05.2020г , получено от ищцата П. на 21.05.2020г. чрез куриер, работодателят е поискал от ищцата да даде писмено обяснение за „неявяването си на работа, считано от 15.03.2020г.“.

Установява се, че на същата дата на получаване на уведомлението21.05.2020г., П. на свой ред изготвила уведомление да работодателя, с което го уведомила, че за периода от 15.03.2020г. до 21.05.2020г. не е отсъствала от работа / не е имала неявяване на работа/, с място на работа- Месокомбинатс.В. обл.П.. Последното е получено от страна на работодателя на 22.05.2020г.

Не е спорно, че едновременно с изпращане на уведомлението, П. е изпратила и Заявление за едностранно прекратяване на трудовия договор без предизвестие, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, поради неплащане на дължимото й трудово възнаграждение, като в него е посочено, че същото не й е било заплатено за периода от месец ноември 2019г. до месец май 2020г. включително, както и за месец юни 2019г.

Не се спори, че изпратеното от работника Заявление, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КT е получено от работодателя на 22.05.2020г.

Видно от Удостоверение и справка за актуално състояние на трудовите договори, издадени от ТД на НАП- Пловдив, офис П. от 29.05.2020г., се установява, че трудовият й договор е бил прекратен на 22.05.2020г.

От Молба на ищцата до работодателя й от 02.06.2020г. е поискано от първата да й бъде върната заверената трудова книжка, както и да бъде 6 предоставен екземпляр от заповедта за прекратяване на трудовия договор, която молба била получена от работодателя на 03.06.2020г.

Видно от Заповед №01/04.06.2020г. на един от управителите на ответното дружество- С.К. на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ и чл.330,ал.2,т.6 от КТ се установява, че на ищцата П. е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Основание за това наказание е посочено- неявяването й на работното й място от 16.03.2020г. до момента на издаване на процесната заповед, което представлявало нарушение на трудовата дисциплина съгласие чл.187, ал.1, т.1 от КТ. Заповедта е връчена на ищеца на 08.06.2020г.