Решение № 20208 от 07.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20208 гр. С., 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20221110127383 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление .Б, представлявано от А., за осъждане на ответниците К. С. С., ЕГН ********** и Г. Д. С., ЕГН **********, двамата с адрес гр. ., при квоти 1/4 за К. С. С. и 3/4 за Г. Д. С. , да заплатят на ищеца следните суми: сумата от 947,97 лв.- главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за имот, находящ се в гр. ., отчитан под абонатен № 302896, сумата от 194,27 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 20.04.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 26.05.2022г. до окончателното плащане на дължимото, както и сумата за дялово разпределение, както следва: 19,25 лв.- главница за периода от 01.04.2019 г. – 30.04.2020 г. и 4,28 лв. обезщетение за забава за периода 31.05.2019 г. до 20.04.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 26.05.2022г. до окончателното плащане на дължимото, като сумите се разпределят както следва:

1. Ответника К. С. С., ЕГН **********, дължи сумата от 236,99 лв.- главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за имот, находящ се в гр. ., отчитан под абонатен № 302896, сумата от 48,56 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 20.04.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 26.05.2022г. до окончателното плащане на дължимото, както и сумата за дялово разпределение, както следва: 4,81 лв.- главница за периода от 01.04.2019 г. – 30.04.2020 г. и 1,07 лв. обезщетение за забава за периода 31.05.2019 г. до 20.04.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 26.05.2022г. до окончателното плащане на дължимото.

2. Ответника Г. Д. С. , ЕГН **********, дължи сумата от 710,97 лв.- главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за имот, находящ се в гр. ., отчитан под абонатен № 302896, 1 сумата от 145,68 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 20.04.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 26.05.2022г. до окончателното плащане на дължимото, както и сумата за дялово разпределение, както следва: 14,43 лв.- главница за периода от 01.04.2019 г. – 30.04.2020 г. и 3,21 лв. обезщетение за забава за периода 31.05.2019 г. до 20.04.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 26.05.2022г. до окончателното плащане на дължимото.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственици на процесния имот.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са одобрени с Решение №ОУ-001/07.01.2008г. на КЕВР и са в сила от 14.01.2008г. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „Техем сървисис” ЕООД, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет.

В срока за отговор, ответника К. С. е депозирал такъв. Излага съображения за неоснователност, поради извършено плащане на задълженията си към ищеца, за което ангажира доказатеслтва.

Ответника Г. С. е депозирала писмен отговор , в срока по чл. 131 ГПК, чрез назначения по делото особен представител. Оспорва предявените искове, като излагат подробни съображения за неоснователност. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните. Моли съда да отхвърли иска.

С определение от 12.10.2023 г. е конституирана като трето лице помагач на страната на ищеца „Т. ООД.

В съдебно заседание ищеца се представлява от юрк. Петракиева, която поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за което представя списък.

Ответника К. С., редовно призован, не се явява и не се представлява от назначения по делото особен представител адв. Николов, който поддържа писмения отговор. Моли съда да отхвърли иска.

Ответника Г. С. се представлява от назначения по делото особен представител адв.

В., който поддържа писмения отговор. Моли съда да отхвърли иска.

Третото лице помагач не изпраща представител.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебносчетоводна и съдебно-технически експертизи.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №76/03.04.1997г. , С. К. С. и Г. Д. С., са приодбили правото на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.“ , ., представляващ ап. ап. 11.

Съгласно справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.09г. по искане 4343/31.05.22г., С. К. С. е починал на 17.08.1998г., като ответниците са наследницисъпруга и син на починалия С. К. С..

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ АД на клиентите в гр. С., се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

2

По делото са представени от проведено на 20.06.2001 г. ОС на ЕС на сграда с адрес гр.С., ж.к. „Д.“ , .,, ведно със списък на етажните собственици, списък на живущите в ж.к.

„Д.“ , ., от които е видно, че последните са решили дяловото разпределение в сградата да бъде извършвано от „Т. ООД и със същото да се сключи договор. Такъв е сключен на 27.07.2001г.- Договор от 27.07.2001 г. между ЕС с адрес гр.С., ж.к. „Д.“ , . и ФДР „Т. ООД .

Представени са доказателства за наличие на договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР – договор от 03.06.2020г.

По делото са приети 2бр. индивидуални справки за отопление и топла вода, представени от „Т. ЕООД за следните периоди: от 01.05.18г. до 30.04.19г. и 01.05.19г. до 30.04.20г. и 2 бр. формуляр за извършен отчет на 03.05.2019г. и 09.06.2020г.

Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е представил съобщение към фактура № 09106610495/31.07.2019г., обща фактура № **********/31.07.2020г., справка за задължения на абонат.

Ответника К. С. е представил фискален бон от 07.12.2022г. за заплатени на ищеца по настоящото дело 404,82 лв., от които 241,81 лв. – г;лавица, 49.64 лв. – лихва, 13,37 лв. – законна лихва и 100 лв.- разноски.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т.

ЕООД. Експертът е установил, че за процесния период ФДР е разпределяла топлоенергия в съответствие с действащите Закон за енергетиката и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Вещото лице дава заключение, че за процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., дължимата сума за изразходвана ТЕ е 920,54 лв.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице посочва, че не е установило данни за плащане на суми от ответника за процесния период. Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По основателността на иска по чл. 150 ЗЕ, съдът намира следното:

От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №76/03.04.1997г., както и от изготвената справка за родствени връзки се установява, че ответниците са наследници на починалия С. С., като доколкото се установява, че процесния недвижим имот е закупен от С. С. и отв. Г. С. в режим на СИО, като след смъртта на починалия, имота е станал съсобствен между ответниците при дялове 3/ 4 ид.ч. за Г. С. и по 1/4 ид. ч. за отв. К. С.. С оглед на това по отношение на тях е налице пасивна материална легитимация по иска съобразно дефиницията на чл. 153 ЗЕ, като собственци на процесния имот.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на КЕВР.

Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. С. и са издадени на основание чл. 150 ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответниците съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно от 3

01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., чието съдържание е установено в Общите условия.

В тази насока съдът анализирайки заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата за изразходвана ТЕ за отопление е 920,54 лв.

Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно техническа и съдебно счетоводна експертизи, като компетентно изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на документи, представени от страните по делото и в същото вещото лице ясно е посочило по какви методики и нормативни актове е работило, като са съобразени всички изменения в нормативната уредба за процесния период. Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа на редовно водените от ищцовото дружество счетоводни книги.

Предвид горното, съдът приема, че през исковия период ищцовото дружество е доставило за имота на ответниците топлинна енергия на стойност 920,54 лв., като съобразно притежаваните от ответниците идеални части, сумата се разпределя, както следва: отв. К. С. дължи сумата от 230,14 лв., а отв. Г. С. дължи сумата от 690,40 лв.

Ответникът К. С. твърди и ангажира доказателства, че е заплатил процесните суми, като представя фискален бон от 07.12.2022г. за заплатена сума в размер на 404,82 лв., от които 241,81 лв. – главица, 49.64 лв. – лихва, 13,37 лв. – законна лихва и 100 лв.- разноски.

Ищеца не оспорва факта на погасяване на исковите суми, ведно със законната лихва, както и част от направените съдебни разноски от 100 лв. Имайки предвид това и обстоятелството, че плащането е извършено от ответника доброволно по сметка на ищеца, следва да се приеме, че искът срещу този ответник е неоснователен, тъй по време на процеса, задължението му е погасено чрез плащане.