Определение № 3158 от 23.10.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3158 гр. София, 23.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20238002100685 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 427/23.01.2023 г. (с дата на пощенското клеймо – 20.01.2023 г.), подадена от С. Н. С., Р. Г. С. и Р. В. С., чрез адвокат О. Л., срещу решение № 244 от 14.12.2022 г. по гр. д. № 340/2022 г. на Окръжен съд – Ловеч в частта, с която е отменено решение № 112 от 15.06.2022 г. по гр. д. № 376/2021 г. на Троянския районен съд по претенцията по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като вместо него въззивният съд е постановил друго, с което е признал за установено на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение на С. Н. С., Р.

Г. С. и Р. В. С., че ищците П. Н. С. и С. Н. Г. са собственици с равни права по наследство на 370 кв.м, заключени между червените линии и оцветени в сиво на скица-проект № 1/08.04.2022 г. (л. 350 от гр. д. № 376/2021 г. на РС - Троян) към заключението на съдебнотехническата експертиза, които неправилно са заснети като част от имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], област Л., одобрени със заповед № РД-18113/29.12.2008 г., находящ се в [населено място], местността „Д.“, [община], която скица е неразделна част от въззивното решение.

Окръжен съд – Ловеч е приел за установено следното:

На 20.01.1988 г. е съставен констативен нотариален акт № 5, том I, н. д. № 11/1988 г., с който Н. К. Г.от [населено място] е признат за собственик по силата на давностно владение върху неурегулирано дворно място със селищен характер, извън блоковете на АПК, в строителната част на махала „Б. “, землището на [населено място], Л., около 800 кв.м, при граници: път Троян - Дебнево - С., М. Н. Г. и от две страни АПК - Троян, застроено с двуетажна паянтова жилищна сграда през 1928 г., върху 50 кв.м, разгърната площ 100 кв.м, еднофамилно жилище, плевня и сая. Ищците са наследници на Н. К. (П.) Г., починал на 1

05.12.1994 г. С договор за покупко-продажба от 23.09.1997 г., оформен в нотариален акт № 70, том 4, дело 1206/1997 г. по описа на РС - Троян, С. Н. Г. и П. Н. С. са продали на С. Н.

С., който купува за себе си и в полза на своята внучка Р. В. С., гореописания имот. С решение № 199128/02.10.2002 г. на ОСЗГ - Троян на наследниците на Н. К. П. е възстановена собствеността в стари реални граници на следните имоти: друга селищна територия от 1.118 дка, в местността „Д. “, имот № * по картата на землището, при граници:

№ * - друга селищна територия на неустановен собственик, № * - ливада на М. Н. Г., № * ливада на наследници на П. П. К., № * - ливада на [община], № * - нива на наследници на Н.

К. П. и № * - път III кл. на Министерство на транспорта; нива от 1.800 дка в м. „Д. “, имот № * по картата на землището, при граници: № * - нива на [община], № * - път III кл. на Министерство на транспорта, № * - друга селищна територия на наследници на Н. К. П., № * - ливада на [община] и № * - ливада на наследници на А. М. Н.. Решението е постановено въз основа на заявление вх. № 123Х/18.12.1991 г. от Н. К. П., наследодател на ищците, за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на собствеността върху конкретно посочени имоти в землището на [населено място]. Искането се основава на приложено към заявлението удостоверение № 822/19.12.1991 г. по декларация от 1957 г. При изготвяне на кадастралната карта и кадастралните регистри за района, одобрени със заповед № РД-18-113/29.12.2008 г., поземленият имот е с идентификатор ***, записан като собственост на С. Н. Г. и П. Н. С. в съсобственост при равни дялове. До СГКК - Ловеч е подадено заявление вх. № 0134162-22.01.2020 г. от К. М. за издаване на удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР за ПИ ***, [населено място]. Към заявлението е приложен проект за изменение на процесните имоти, изработен от инж. К. М.. В обяснителната записка е посочено, че се касае за изменение на границата между ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** в [населено място] и нанасяне на три броя съществуващи сгради в ПИ ***, в съответствие с геодезически измервания на съществуващите огради и сгради. Подадено е и заявление вх. № 01-75557-12.02.2020 г. от С. Н. С. за нанасяне на настъпили промени в КК за поземлен имот ***, [населено място], м. „Д. “, ливада с площ от 3481 кв.м, поземлен имот ***, [населено място], м. „Д. “, с площ от 1118 кв.м, стар номер *, както и за издаване на скица-проект за делба на ПИ в неурбанизирана територия. По така подаденото заявление СГКК - Ловеч е издала удостоверение № 25-40012/12.02.2020 г. за приемане на проект за изменение на КККР за обекти ***, *** и ***. С констативен нотариален акт № 50, том II, peг. № 1622, дело № 215/2020 г., съставен на 19.05.2020 г., С. Н. С., Р. Г. С. и Р. В. С. са признати за собственици по давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-113/29.12.2008 г., с трайно предназначение земеделска и начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, при граници и съседи на имота: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № *** и имот № ***, ведно с попадащите в този имот сгради: сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 60 кв.м, на два етажа, жилищна; сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 44 кв.м, на два етажа, селскостопанска сграда, и сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 44 кв.м, на един етаж, селскостопанска. Против изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] по отношение на имот № *** с площ от 1118 2 кв.м е подадено възражение вх. № 02-466/29.05.2020 г. от С. Н. Г. и П. Н. С., в което са заявили правото си на собственост на този имот по реституция, като признават, че част от този имот - 800 кв.м, са продали на С. С. и неговата внучка Р. С.. Изложени са твърдения, че не са уведомявани за промяната на границите, както и за липса на предпоставките за това по смисъла на чл. 52 ЗКИР. С писма изх. № № 24-12895/10.06.2020 г. и 24-12896/10.06.2020 г.

СГКК - Ловеч е уведомила ищците, че на 25.05.2020 г. е подадено заявление от С. Н. С., към което е приложен нотариален акт № 78, том IV, дело № 741, вх. peг. 1016/19.05.2020 г.

Против изменението С. Г. и П. С. са подали ново възражение вх. № 02-579/22.06.2020 г. до СГКК - Ловеч. Във връзка с подаденото възражение, на 29.06.2020 г. е съставен протокол за извършено контролно замерване на съществуващите на терен огради, трайно материализиращи границите на недвижим имот с проектен индентификатор ***, като е констатирана разлика в площта от 29 кв.м между проектната площ на имота и контролните измервания. На 12.11.2020 г. до СГКК - Ловеч е подадено заявление с вх. № 01-532029 за издаване удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на КККР за ПИ ***, [населено място], към него е приложен проект за изменение на КК, удостоверение за наследници на Н. К. Г., пълномощно, решение № 19128/02.10.2002 г. на ОСЗГ - Троян. С уведомление изх. № 24-30563/07.12.2020 г. заявителят е уведомен от СГКК - Ловеч, че производството по заявлението ще се процедира след приключване на производството по заявление вх. № 01-208089/26.05.2020 г., по което по повод жалба на С. Г. и П. С. се води преписка в РУ - Троян. На 02.02.2021 г. е съставен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № *, том I, peг. № 214, дело № 17/2021 г. по описа на нотариус М. Г., с който С. Н. Г. и П. Н. С. са признати за собственици на ПИ № *** по КККР на [населено място], м. „Д. “, с площ от 1118 кв.м, въз основа на решение № 19128/02.10.2002 г. на ОСЗ и скица от 28.05.2020 г.

Въззивният съд е възпроизвел показанията на разпитаните по делото свидетели:

Свидетелката Г. И., дъщеря на една от ищците и племенница на другата, излага, че в имота живеели баба й и дядо й, като след тяхната смърт леля й и майка й решили да го продадат, тъй като не можели да го стопанисват, два пъти го разбивали. Твърди, че продали само 800 кв.м, заедно с постройките, тъй като останалата част била внесена в ТКЗС. Едва през 2002 г. им го възстановили с решение на поземлената комисия на името на дядо й. При изработването на кадастралната карта през 2008 г. целият имот автоматично бил записан на дядо им до 2021 г. Имотът, който продали, се простирал до съществуващ каменен зид, който го ограждал, останалата част от имота им била възстановена през 2002 г. и го ползвали като градина, включително и от тяхна братовчедка. До този имот имали и друг имот. Посочва, че баща й позволил на ответниците да ползват герана, който се намира в тяхната част. През 2009 г. бащата на свидетелката и съпруг на ищцата П. Н., установил, че каменният зид е съборен и поискал обяснения от С., който му отговорил, че зидът е паднал вследствие на снеговалежите. Свидетелката твърди, че от този момент станали подозрителни и започнали често да посещават имота. За промяната в кадастъра разбрала, след като през 2020 г. решила да пусне уведомление за скица-проект за отделяне на техния имот (процесната част), като самостоятелен имот. И. посочва, че от 2009 до 2020 г. не са имали проблеми. Ответниците 3 ползвали само герана, който ползвали и други съседи, тъй като в местността нямало вода.

Можело всеки да влезе, тъй като вратичката била завързана с тел. Свидетелката С. К., съседка на имота, сочи, че след като починали родителите на ищците, те решили да продадат имота със селскостопанските постройки до дувара. След това си работели мястото между дувара и телта. П. С. дала имота на нейна първа братовчедка и съпруга й да работят спорното място. Твърди, че преди 7-8 години се установило, че дуварът е съборен. Заявява, че всичко си е така, както е било по времето на дядо Н. и жена му, които живеели в къщата, продадена на С.. Едва през 2020 г., по време на пандемията, видяла, че били наслагани червени и сини точки на къщата й. След като се поинтересувала, разбрала, че С.

(ответникът) идвал да прави скица за продажба. Свидетелят И. Л. твърди, че знае къде е имотът на С., но не знае какви са границите. Посочва, че имотът е ограден е дувар и си спомня, че ответниците са ползвали водата от герана, но не знае къде се намира той - в двора или извън него. В двора имало постройки, които преди били на „чичо К.“, а след това се ползвали от С. и Р.. Свидетелят М. М. заявява, че познава ответниците, както и че живеят от 1999 - 2000 г. в имота. Били посадили отпред покрай оградата лешници, които били доста големи. Посочва, че самият имот има ограда, отпред има стар дувар, откъм страната на улицата, от север на юг граничи с мястото на ищците около 3 дка, след това има ограда до навес и след това са зидовете на постройките. Знае, че има геран в имота някъде до входа, те го ползвали, тъй като махалата не била водоснабдена и всеки си имал геран. Дворът изглеждал както го помни - дуварът отпред, геранът. Чувал е, че има спор за мястото, тъй като част от къщата не попадала в мястото, което някога купили.

Въззивният съд е обсъдил и заключението от назначената от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, съгласно което площта на имот с идентификатор *** е 1084 кв.м, като на комбинирана скица вещото лице е показало измерените на място огради и кладенец, както и претендираната от ищците граница (каменен дувар), и границата по ЕТК (едромащабна топографска карта) в мащаб 1:5000 от 1960 г. Претендираният от ищците имот е с площ от 370 кв.м. Площта на имот *** по КККР на [населено място] е 1118 кв.м.

Експертът е посочил, че с нотариален акт № 70/23.09.1997 г. ответниците са закупили имот извън регулация, находящ се в м. „Б. “ в [населено място], който има селищен характер, представляващ дворно място от 800 кв.м, с граници: шосе Троян – С., М. Н. Г. и от две страни земеделска земя, ведно с построените в него едноетажна полумасивна жилищна сграда, плевня, сая и други стопански постройки. Излага, че описаната в нотариалния акт скица не съществува по делото, поради което не може да определи границите на имота от изток и юг, тъй като представляват земеделски земи. По съществуващата ЕТК закупеният имот се намира в северната част на имот ***. На скиците е отразено и местоположението на кладенеца. Експертът е установил, че вътре в границите на имот 62 съществуват останки от стар дувар, който е отразен на скицата, показал е и границата на застроения имот по ЕТК от 1960 г. Имотът, описан в т. 1 на решението на ОСЗ, по КВС е 142014, който по КККР е ***.