Определение № 2541 от 18.09.2026, Административен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2541

Русе, 18.09.2026 г.

Административният съд - Русе - IX състав, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГАЛЕНА ДЯКОВА като разгледа докладваното от съдията Галена Дякова административно дело № 711/2026 г. на Административен съд - Русе, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал.3 от АПК вр.чл.172, ал.6 от ЗДвП.

Основното производство е образувано е по жалба, подадена от И. Г. С. от [населено място], чрез процесуален представител адв.М. В. от АК Русе, срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 26-1882-000097 от 28.08.2026г., издадена от Началник РУ към ОД МВР Русе, Първо РУ Русе – Прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6месеца, на основание чл.171,т.2А, б.“Б“ от ЗДвП, за нарушение по чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП – като водач на МПС – л.а. [Марка], модел „Голф“ с рег.№ [рег. номер] е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство.

В жалбата е направено особено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, като се посочва, че се засягат особено значим интерес на жалбоподателя – право на труд, право на личен живот, право на свободно придвижване, право на образование, реализиране на допълнителни разходи за транспорт. Моли съда да постанови акт, с който да спре допуснатото предварително изпълнение на акта.

Съдът намира, че искането е направено от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, чието предварително изпълнение е допуснато, при образувано съдебно производство по оспорването му и при наличие на правен интерес, поради което е допустимо. Разгледано по същество, то се явява неоснователно.

Разпоредба на чл.172, ал.6 от ЗДвП предвижда, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Специалният закон – ЗДвП, не сочи критериите, при чието наличие спирането би било допустимо, поради което приложима е общата разпоредба на чл.166, ал.4 вр.ал.2 от АПК, според която допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон се спира, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В конкретния случай твърдените вредни последици, които биха настъпили от предварителното изпълнение на акта, се изразяват, според жалбоподателя в засягане право на труд, право на личен живот, право на свободно придвижване, право на образование, реализиране на допълнителни разходи за транспорт. Съдът не споделя тези доводи, които са общи, неконкретизирани и недоказани.

От друга страна, следва да се има предвид, че управлението на МПС след отказ водачът да бъде проверен за употреба на алкохол създава основателни съмнения в неговата изрядност като водач на МПС и в този смисъл е налице евентуална обществана опасност. По тази причина съдът намира, че личният интерес на жалбоподателя да ползва МПС не може да надделее над обществения интерес, свързан с мерките за превенция на пътната безопасност, част от които е прилагането на оспорената мярка. С налагането й жалбоподателят ще бъде лишен от права, макар и временно като собственик на МПС, за който има достатъчно данни, че има вероятност да е управлявал МПС и при проверка е отказал да бъде проверен за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство.

Отказът на водач на МПС да бъде проверен за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство е основание за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2А, б.“Б“ от ЗДвП. С приложената ПАМ, извлечена от чл.22 от ЗАНН и допуснатото от закона нейно предварително изпълнение, се цели да се даде незабавна защита на обществените отношения, застрашени от противоправното поведение на водача като се предотврати възможността той да ползва МПС. Така при отчитане на личния и обществения интерес , законът дава превес на обществения интерес с цел гарантиране на пътната безопастност. В този смисъл е оправдано прилагането на ПАМ като процесната.

Съдът не възприема за основателни доводите на жалбоподателя , че с допуснатото предварително изпълнение на наложената ПАМ ще се създаде значителна или трудно поправима вреда. Действително ще се създадат затруднения и ще се промени обичайния начин на живот на жалбоподателя, но тези затруднения в никакъв случай не са от категорията на невъзможни за преодоляване.

В тежест на лицето, което иска спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ е да докаже наличието на законовите основания за това. В случая това не е постигнато, поради което съдът намира искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение за неоснователно.

Така мотивиран и на основание чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК вр. чл.172, ал.6 от ЗДвП, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Г. С. с [ЕГН] от [населено място] против допуснатото предварително изпълнение на оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № 26-1882-000097 от 28.08.2026г., издадена от Началник РУ към ОД МВР Русе, Първо РУ Русе – Прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6месеца, на основание чл.171,т.2А, б.“Б“ от ЗДвП, като неоснователно.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: