Решение № 1904 от 02.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1904 гр. Пловдив, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20225330117468 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по иск с правна квалификация чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ предявен от А. М. М., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Д.“ № **, ет. * чрез адв. К. А. АК – П., с адрес гр. П., ул. „В.“ № **, ет. * против Прокуратурата на Република България, с адрес в град София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от *** ****, за осъждане на ответника да заплати сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на привличането му, като обвиняем по ДП № ***/2020 по описа на 02 РУ при ОД на МВР – П., което било прекратено на 17.08.2022г. с постановление №****/2020г. на Районна Прокуратура - П., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 27.08.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1300 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, от които 1000 лева представляваща платено адвокатско възнаграждение за оказана защита по наказателното производство и 300 лева, за предприемане на действия за снемане на извършената полицейска регистрация, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 27.08.2022 г. /съобразно уточнителна молба, приложена на л. 26 от делото/ до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 18.12.2020 г. с Постановление №****/2020г. на Районна прокуратура – П., било образувано досъдебно производство по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК затова, че на **** г. в гр. П. се е заканил с ***** на А. Т. М. и това заканване би могло да възбуди основателен *** за осъществяването му, като разследването му било възложено на 02 РУ при ОД на МВР – П.. Повод за образуването на досъдебното 1 производство била подадена на 17.11.2020г. жалба от св. А. Т. М., затова, че на *** г. **** му, А. М. М. му се заканил с ****. Сочи се, че двете семейства обитавали една къща, чиито спорове за собственост през годините довели до различни обтегнати отношения. На **** г. между двамата **** възникнал семеен скандал в който се включили и други близки и роднини на двамата, като в края на скандала А. М. се заканил на **** си. Посочва се, че на 09.02.2022г. спрямо ищеца било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК и му била взета мярка за неотклонение „П.“, а на 17.08.2022г. с Постановление № ****/2020г. на Районна Прокуратура – П., наказателното производство по ДП №***/2020г. по описа на 02 РУ – П. при ОД на МВР – П. било прекратено на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК. поради несъставомерност на деянието. Наказателното преследване срещу А.

М. М. продължило от 18.12.2020г. до 17.08.202 2г. когато влязло в сила постановлението за прекратяване, като се сочи че за посочения период същия претърпял неблагоприятни последици от неимуществен и имуществен характер. Твърди се, че ищецът изпитвал за това време характерните и присъщи неприятни *** и *** изживявания, свързани със *** от постановяване на осъдителна присъда и ограничения в правната сфера, които едно евентуално осъждане би породило. Сочи, че страхът и неприятните очаквания ищецът преживял тежко и поради факта, че никога и под никаква форма не е участвал в наказателен процес, като обвиняем, подсъдим или лице, срещу което се извършва проверка или се води досъдебно производство. Твърди се, че повдигнатото обвинение за извършено престъпление срещу дадено лице и всяко едно наказателно производство по такова обвинение има последици и поражда негативно отношение на обществото спрямо това лице, като сред основните причини за това негативно отношение били моралната укоримост на всяко едно престъпно деяние. Твърди се, че през този период ищецът изпитвал силно *** , **** и *** относно развоя на производството и бъдещето си, че спрямо него може да бъде реализирана наказателна отговорност за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК. Посочва се също, че следа върху емоционалното и психическото му сътояние оставила и извършената му полицейска регистрация в резултат от привличането му в качеството на *** , тъй като бил сниман и му били снети пръстови отпечатъци, което породило у него *** и ****, че е третиран като „*** ****“, като тези действия довели до емоционален срив. Ищецът твърди, че емоционалното и психическо натоварване се отразяват пряко и на здравословното му състояние под формата на **** и липса на ***. Провежданото разследване за закана с *** довело до свиване на приятелския му кръг и проблеми в отношенията с колегите му на работното място. Особено силни притеснения ищецът изпитвал от факта, че се накърнявало доброто му име и авторитет. Всичко това довело до невъзможност да изпълнява служебните си задължения и останал без работа, като свил социалните си контакти и прекарвал повече от времето в дома си. Твърди още, че през този период се разделил с дългогодишната си приятелка, като бъдещите им планове се отложили, тъй като не било ясно какъв ще е изходът от делото.

С оглед гореизложеното съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие н а привличането му, като обвиняем по ДП:

***/2020 по описа на 02 РУ при ОД на МВР – П., което било прекратено на 17.08.2022г. с 2 постановление №***/2020г. на Районна Прокуратура - П., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 17.08.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1300 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, от които 1000 лева представляваща платено адвокатско възнаграждение за оказана защита по наказателното производство и 300 лева, за предприемане на действия за снемане на извършената полицейска регистрация, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 27.08.2022 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Счита същите за процесуално допустими, но неоснователни. Счита, че представените с исковата молба писмени доказателства не установяват по никакъв начин наличието на претърпени неимуществени и имуществени вреди. Твърди, че неоснователна била претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, като се посочва, че независимо от тежестта на обвинението, търпяната мярка за пр. пр. била най-леката възможна, а именно „П.“, а разследването било проведено в кратък и разумен срок – малко повече от 8 месеца. Твърди се, че липсват доказателства от страна на ищеца за причинно-следствена връзка между процесното обвинение и настъпилите негативни последици. Неоснователна била и претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1300 лева, които представляват разходи за адвокатска защита в размер на 1000 лева и 300 лева за предприемане на действия за снемане на извършената полицейска регистрация, като в случай че съдът ги приеме за основателни ги оспорва по размер. Счита претендираното обезщетение за неимуществени вреди за прекомерно и несъответстващо на принципа за справедливост заложен в чл. 52 ЗЗД. Счита също искът за муществени вреди е прекомерен, тъй като обемът на извършените от защитника процесуални действия се изчерпвал с участието му при предявяване на обвинението и предявяване на разследването. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в настоящото производство на основания чл. 78, ал.5 от ГПК, доколкото наказателното производство водено срещу ищеца не се откроявало с голяма фактическа и правна сложност. Моли съда ако уважи частично предявените искове, да бъдат присъдени разноските по съразмерност. С оглед гореизложеното моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от приложената пр. преписка се установява, че на **** г. е образувано досъдебно производство № ****/2020г. по описа на 02 РУП на ОДМВР-П., пр. пр. №****/2020г. по описа на РП-П. за това дали на ****г. в гр. П. ищецът се е заканил с **** на А. Т. М. и това заканване би могло да възбуди основателен *** за осъществяването му- престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК.

С Постановление от **** . на РП-П. ищецът А. М. М. е привлечен в качеството на *** за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК и спрямо него е взета мярка за 3 неотклонение „П.“.

В хода на досъдебното производство са извършени редица процесуални действия, сред които разпит на св., извършване на съдебно-медицинска експертиза, поставяне в очна ставка и събиране на писмени доказателства.

С Постановление на РП-П. от **** г. воденото срещу ищеца наказателно производство е прекратено и взетата спрямо него мярка за неотклонение е отменена.

За установяване на фактическите си твърдения относно претърпените неимуществени вреди ищецът ангажира гласни доказателства посредством показанията на св. Е. М. /обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 12.04.2023г./.

От показанията на същата се установява, че е *** на ищеца и живее заедно с него във фамилната им къща на различни етажи. Той й споделил за повдигнатото обвинение. След инцидента започнали разпити, включително и тя давала показания. Към момента на повдигане на обвинението А. работил, имал и приятелка, но след това изпаднал в много тежко *** състояние и не можел да приеме, че е *** . *** му ДНК, пръстови отпечатъци, снимки и не можел да се *** , че се води криминално ****. Затворил се в жилището си, отказвал всякакви социални контакти, затъмнил завесите и само пушел, дори не искал да се храни. На моменти само мълчал, в други изпадал в *** криза. Заради това състояние загубил работата си, разделил се и с приятелката си. Според св. и към момента *** й не е преодолял травмата от случилото се.

Съдът кредитира показанията на св. М., като цени същите при условията на чл. 172 от ГПК, тъй като същата има непосредствени възприятия относно установените от нея факти, показанията й съставляват първичен източник на доказателства и не са оспорени от страните, като не констатираха противоречия с доказателствената съвкупност по делото, които да налагат самостоятелния им анализ.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.

В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 144 ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, като в последствие наказателното производство е прекратено с постановление на прокуратурата, защото е прието, че деянието не съставлява престъпление.

При това положение е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратурата на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.