Решение № 9468 от 20.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9468 гр. С., 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20241110152163 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „А. К.“ АД, ЕИК: *********, срещу С.

Д. Г., ЕГН: **********, осъдителни искове с правно основание чл. 220, ал.1 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 4930,40 лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие, ведно със законната лихва от 03.09.2024. до окончателно изплащане на вземането, както и за сумата от 48,53 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за неспазен срок на предизвестие за периода от 08.08.2024 г. до 03.09.2024 г.

В исковата молба се твърди, че на 28.03.2024 г. между „А. К. ” АД в качеството на работодател и С. Д. Г. в качеството на работник бил сключен трудов договор на основание чл. 71, ал. 1 във връзка с чл. 67, ал. 1, т. 1 Кодекса на труда. На 01.07.2024 г. ищцата депозирала молба с предложение до работодателя трудовият договор между тях да бъде прекратен на основание чл. 325, т. 1 КТ - по взаимно съгласие, а ако работодателят не е съгласен с това предложение, то молбата да се счита за предизвестие за прекратяване на договора по чл. 326 КТ. В молбата С. Д. Г. изрично заявила, че няма да отработи целия срок на предизвестието, който по договора между страните е 90 дни. Изявила е желание трудовият й договор да бъде прекратен считано от 01.08.2024 г. Работодателят „А. К.“ АД, чрез изпълнителния си директор не приел първото предложение на служителката за прекратяване на договора по взаимно съгласие, като поставил резолюция на молбата договорът да бъде прекратен на основание чл. 326, ал. 1 КТ съгласно желанието на работника - с едномесечно предизвестие. На 18.07.2024 г. работодателя „А. К.“ АД издал заповед за прекратяване на трудовия договор с ищцата, считано от 01.08.2024 г. Заповедта била връчена на работника на 31.07.2024 г. видно от подписа му 1 върху нея. След като не бил спазен срока на предизвестие, уговорен в договора между страните, който е 90 дни, за работодателя възникнало вземане на основание чл. 220 ал. 1 КТ за обезщетение за неспазване на остатъка от срока на предизвестието за прекратяване на трудовия договор. На 31.07.2024 г. на ищцата е била връчена покана за доброволно изпълнение, с която покана била уведомена, че дължи на работодателя обезщетение за незпазения срок на предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение по договора за 60 дни, какъвто е неспазения срок на предизвестието. Обезщетението, претендирано от работодателя, било в размер на 4930,40 лева. С поканата бил даден 7 - дневен срок за плащане на претендираното обезщетение, но търсеното обезщетение не било платено. Моли за уважаване на исковете.

Прави доказателствени искания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответницата. Оспорва исковете като неоснователни. Излага, че останала с убеждение, че 90-дневният срок на предизвестие се прилага след изтичане на 6-месечния срок за изпитване. Твърди, че служител от звено „Човешки ресурси“ на работодателя разяснил, че правилото за тримесечното предизвестие влизало в сила след изтичане на срока за изпитване. Моли за отхвърляне на исковете.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: на 28.03.2024 г. между ищеца в качеството на работодател и ответницата в качеството на служител е сключен трудов договор на основание чл. 71, ал. 1, във връзка с чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, че на 01.07.2024 г. от ответницата е депозирано в деловодството на работодателя молба с предложение трудовият договор между тях да бъде прекратен на основание чл. 325, т. 1 КТ - по взаимно съгласие, а ако работодателят не е съгласен с това предложение, то молбата да се счита за предизвестие за прекратяване на договора по чл. 326 КТ, че молбата ответницата изрично заявила, че няма да отработи целия срок на предизвестието, както и че поискала трудовият договор да бъде прекратен, считано от 01.08.2024 г.; работодателят „А. К.“ АД, чрез изпълнителния си директор е приел договорът да бъде прекратен на основание чл. 326, ал. 1 КТ - с предизвестие, а на 18.07.2024 г. работодателят е издал заповед за прекратяване на трудовия договор с работника С. Д. Г., считано от 01.08.2024 г., която била връчена на 31.07.2024 г. На същата дата на ищцата е връчена покана за доброволно изпълнение, с която покана е уведомена, че дължи на работодателя обезщетение в размер на 4930,40 лева за неспазен срок на предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение по договора за 60 дни, както и че в предоставения 7-дневен срок за доброволно изпълнение търсеното обезщетение не е платено и че размерът на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ при неспазен срок на предизвестие от 60 дни възлиза на 4930,40 лв.

2

По делото е представен трудов договор № */**.**.**** г., сключен между страните, за неопределено време със срок за изпитване шест месеца в полза на работодателя, по силата на който ответницата е заемала при ищеца длъжността „старши оперативен счетоводител“ в гр. С., отдел „Финанси и счетоводство“. Съгласно трудовия договор срокът за предизвестие при прекратяване на трудовия договор в еднакъв и за двете страни и е в размер на 90 дни.

По делото е представена молба от 01.07.2024 г. от ответницата до изпълнителния директор на ищцовото дружество, с която моли на основание чл. 325, ал. 1 КТ да бъде прекратен по взаимно съгласие сключения трудов договор от 01.08.2024 г., а в случай на несъгласие – да се счита молбата за предизвестие. В молбата е изрично е отбелязано, че служителката няма да отработи целия срок на предизвестие и желае трудовият договор за бъде прекратен, считано от 01.08.2024 г.

По делото не се спори и видно от представения писмен документ, че ответницата е получила екземпляр от молбата с резолюцията на работодателя на 05.07.2024 г.

Представена е заповед № **/**.**.**** г. за прекратяване на трудовия договор на работодателя, считано от 01.08.2024 г., връчена на ответницата на 31.07.2024 г. В заповедта е посочено, че работникът/служителят дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на 60 дни.

Представена е покана за доброволно изпълнение, връчена на ответницата на 31.07.2024 г.

Представено е документ за платено възнаграждение за м.07.2024 г., от който е видно, че основната заплата на ищцата е 814,96 лв., а възнаграждението за трудов стаж и професионален опит е 171,14 лв.

Представен е документ за платено възнаграждение за м.06.2024 г., от който е видно, че брутното трудово възнаграждение за пълен отработен месец възлиза на 2835,03 лв.

По делото е разпитана свидетелката Н. Л. Б.Д., която установява, че докато е работила в „Човешки ресурси“ при ищеца, е срещала ответницата при назначаването . Не си спомня какви документи е подавала ответницата при напускане, нито какви разговори е водила с нея. Имала служебно задължение да предоставя на служителите трудови договори да си ги четат, а при наличие на специфична информация, винаги ги насочвала към „ТРЗ“ отдела или към юристите. Имала спомен за контакт с ответницата само при интервю и при назначаване.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 220, ал.1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и 3 преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

По така предявения осъдителен иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото сключването на трудов договор с твърдяното съдържание, включително уговорен срок на предизвестие, че същият е прекратен от служителя с предизвестие, че не е спазено отправеното предизвестието /в цялост/, както и размерът на последното получено от ответника брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди прекратяването.

В тежест на ответника е да докаже спазването на предизвестието, респ. плащането на обезщетението. С оглед на изложеното в отговора, в тежест на ответника е да докаже, съществуването на валидно съгласие срокът на предизвестие да бъде различен преди и след изтичане на срока за изпитване.

По делото не е спорно, че страните са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор, с включен срок за изпитване. Трудовият договор с клауза за изпитване е самостоятелен вид трудов договор. Сключва се както когато работодателят иска да се провери годността на работника или служителя да изпълнява съответната работа, така и когато работникът желае да провери дали работата е подходяща за него – чл. 70, ал. 1 КТ. Срок за изпитване може да се уговори, както при договор за неопределено време, така и при всички видове срочни договори. Наличието на клауза за изпитване не прави договора срочен, а дава право на страната, в чиято полза е сключен, да го прекрати с едностранно волеизявление в рамките на срока на изпитване.

Докато тече срокът за изпитване, съществуването на договора е несигурно, защото зависи от волята на страната, в чиято полза е уговорен срока. Само, ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване, трудовият договор се счита за окончателно сключен като срочен или за неопределено време според уговорките на страните/така решение №11/27.01.2015 г. по гр. д.

4911/2014 г. на ВКС, III г.о./. Всеки трудов договор съдържа минимално необходимите реквизити, посочени в чл. 66, т. 1 – т. 8 КТ - място на работа; уговорен годишен отпуск с посочен размер; еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на договора; продължителност на работния ден или седмица. От влизане в сила на трудовия договор на посочената в него дата уговорките между страните ги обвързват така, както е вписано в трудовия договор, включително уговорката относно срока на предизвестието. Липсва законово основание срокът на предизвестието да се прилага след изтичане на изпитателния срок на служителя, което обуславя неоснователност на доводите на ответника.

Прекратяването на трудовото правоотношение от работника или служителя с предизвестие е негово субективно трудово право, което се упражнява с едностранно волеизявление. Прекратяването настъпва определен период от време след отправяне на предизвестието. Не е необходимо то да се 4 приема от работодателя, а е достатъчно да бъде получено от него. В тази връзка издадената заповед № **/**.**.**** г. има само констатиращ характер, но не и правопрекратяващ. До изтичането на срока на предизвестието трудовото правоотношение продължава да съществува със съдържанието, което има при отправянето на предизвестието. Има законова възможност за прекратяване на трудовото правоотношение преди изтичане на срока, уредена в чл.220 КТ. В този случай, вместо да отработи целия срок на предизвестието, работникът или служителят може да заплати на работодателя обезщетение за неспазената част или за целия срок. Размерът на обезщетението е законово определен - брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието /чл. 220, ал. 2 КТ/.

С оглед установеното по делото, че ответницата изрично е отправила волеизявление за неспазване срока на предизвестие, респ. е заявила, че не желае да отработи срока на предизвестието, е следвало да изплати на работодателя обезщетение за неспазен срок на предизвестието като заместваща престация за неотработения срок на предизвестието. Касае се за заместване на първоначално дължимата престация, а именно спазване на срока на предизвестие чрез отработването му, с друга престация, а именно плащане на определената в закона сума. Съгласно чл. 228 КТ базата за определяне размера на обезщетението е полученото БТВ за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение или последното получено от работника или служителя или сумата от 2835,03 лв.