Решение № 226 от 16.06.2023, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 240/2023
- Вид
- Решение № 226
- Подписан
- 16.06.2023
- В сила
- 10.07.2023
- Състав
- Никола Георгиев Маринов
Цитирани разпоредби
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.179, ал.2, предл.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.58, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.24, ал.1, т.9 · Наказателен кодекс
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.1, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл.80- 81 · Наказателен кодекс
- чл.80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
- чл.80- 81 · Наказателен кодекс
- чл.81, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.243, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1, т.9 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 226 гр. С., 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Христина П. Панайотова като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно наказателно дело № 20232230200240 по описа за 2023 година Производството е по повод жалба на Е. Ч. Ч. с ЕГН ********** против наказателно постановление №19- 0804- 000004/11.01.2019г., издадено от началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., с което на жалбоподатЕ.та за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание на основание чл.185 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева и за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП е наложено наказание на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.
ЖалбоподатЕ.та, редовно и своевременно призована не се явява и не се представлява. По делото е постъпило становище от упълномощен процесуален представител по съществото на делото, с което моли да се отмени наказателното постановление. Претендира направените по делото разноски.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно призован се представлява от административнонаказващия орган- началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., който заявява, че няма как да се търси отговорността на жалбоподатЕ.та, тъй като е изтекла давността.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за 1 установена следната фактическа обстановка:
На 06.10.2018г. около 17,00 часа в района на км.263+ 200 по автомагистрала „Тракия“ в посока гр. С. се движел лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ с рег. №........... Водачът на автомобила се движел с несъобразена скорост, отвлякъл си вниманието и изгубил контрол над управляваното моторно превозно средство, при което се преобърнал извън пътното платно. Настъпило пътно транспортно произшествие с материални щети и пострадали лица. На мястото на произшествието пристигнал медицински и полицейски екипи. Полицейски служител В. В. установил, че водач на МПС е Е. Ч. Ч.. Спътниците й в колата били мъжът, с когото живеела на семейни начала- Франко Франческо, който по време на инцидента бил на предната седалка до шофьора, бащата на жалбоподатЕ.та- Чакър Чакъров, който седял на задната седалка зад пасажерското място и племенницата й- непълнолетната А. Ч., която била на задната седалка зад шофьорското място. Служителят на сектор „Пътна полиция“-С. проверил жалбоподатЕ.та за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство като уредът отчел отрицателен резултат. Пострадалите от пътно транспортното произшествие лица- А. Ч. и Чакър Чакъров били откарани в ЦСМП- С. за оказване на медицинска помощ.
Образувано било досъдебно производство №1112/2017г. по описа на РУ на МВР- С., вх. №3094/2017г., пор. №1108/2017г. на РП- С., затова че на 06.10.2017г. в землището на гр. С., на автомагистрала „Тракия“, км.263+ 200, в посока гр. С., при управление на МПС са нарушени правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на А.С. Ч.- престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, вр. чл.342, ал.1 от НК.
В качеството на обвиняема била привлечена жалбоподатЕ.та Е. Ч. като Районна прокуратура- С. приела че тя е нарушила разпоредбите на чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.21, ал.1 от ЗДвП, чл.58, т.3 от ЗДвП, вследствие на което е последвало преобръщане на горепосочената управлявана от жалбоподатЕ.та кола и по непредпазливост е причинила тежки телесни повреди на непълнолетната А.С. Ч. от с. Г., общ. Б.Д. обл. С.З..
На 03.12.2018г. материалите по делото са предявени на пострадалата непълнолетна А.С. Ч., на законния й представител, баща й С.Ч.Ч. и техния повереник адв. С.Ж. При предявяването С.Ч., в качеството си на законен 2 представител на непълнолетното лице направил изявление делото да бъде прекратено.
РП- С. приела, че с поведението си доколкото Е. Ч. е нарушила правилата за движение по пътищата, то преценка относно евентуална административнонаказателна отговорност следва да бъде направена от съответния административнонаказващ орган.
По досъдебното производство била изготвена и приложена докладна записка, от която било видно, че Е. Ч. няма криминалистични регистрации за деяния по чл.343, ал.1, б. „б“ от НК през последните пет години преди датата на настоящото престъпление.
По досъдебното производство била изготвена и приложена справка УИС при РП- С., от която било видно, че на територията на страната няма други неприключили наказателни производства спрямо Е. Ч..
С оглед на гореизложеното и въз основа на направеното изявление от страна на законния представител на пострадалото непълнолетно лице РП-С. е приела, че са налице предпоставките на чл.24, ал.1, т.9 от НК. Поради това на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.9 и чл.243, ал.2 от НПК РП- С. е постановила постановление от 12.12.2018г., с което прекратила гореописаното досъдебно производство.
Въз основа на Постановление на РП- С. с вх. №3094/2018г. впоследствие началникът на група в сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР- С. издал обжалваното наказателно постановление №19- 0804- 000004 от 11.01.2019г. и на основание чл.185 от ЗДвП й наложил наказание „Глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП й наложил наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
По сигнал на наблюдаващия делото прокурор, с постановление от 16.04.2019г. постановлението, с което РП- С. е прекратила наказателното производство било отменено, а делото върнато за доразследване, с оглед събиране на доказателства за наличието или липсата на осъществено документно престъпление по смисъла на НК.
В тази връзка била проверена автентичността и валидността на свидетелството за управление на МПС с номер ..... и свидетелство за управление на МПС с номер U1Y285238N, издадени на Е. Ч. от италианските 3 власти. Свидетелството за управление на МПС с номер ..... било издадено от властите в гр. С. на Ч. като същото било автентично и валидно в срок от 05.07.2007г. до 07.07.2017г., а свидетелството за управление на МПС с номер U1Y285238N било издадено от властите в гр. С. на Ч. като същото било автентично и валидно в срок от 05.07.2017г. до 30.05.2028г.
Разпитана била към 09.09.2020г. А. Ч., която заявила желание наказателното производство спрямо Е. Ч. да бъде прекратено. С постановление от 28.09.2020г. прокурор от РП- С. е прекратил досъдебното производство, водено срещу Е. Ч. на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.9 от НПК. Представителят на РП- С. приел, че с поведението си доколкото Е. Ч. е нарушила правилата за движение по пътищата, то преценка относно евентуална административнонаказателна отговорност следва да бъде направена от съответния административнонаказващ орган.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна.
Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че жалбоподатЕ.та Ч. е извършила описаното в наказателното постановление нарушение, което от своя страна е довело до ангажиране на нейната административнонаказателна отговорност, тъй като на датата посочена в наказателното постановление 06.10.2018г. около 17,00 часа жалбоподатЕ.та е управлявала лек автомобил марка „Фолксваген Тигуан“ с рег. №.......... в района на км.263+ 200 по автомагистрала „Тракия“ в посока гр. С. като не контролирала моторното превозно средство, което е управлявала и като не е избрала скоростта на движение, при несъобразена скорост и отвличане на внимание губи контрол над лекия автомобил и настъпва пътно транспортно произшествие с материални щети и пострадали лица.
Съдът счита, че е настъпила погасителна давност и жалбоподатЕ.та не следва да носи административнонаказателна отговорност. Видно е, че от извършване на административното нарушение 06.10.2018г. към настоящия момент е изтекла предвидената в чл.80, ал.1, т.5 от НК давност, която е в размер на три години. Съгласно тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г.
4 на ОСНК на ВКС и ОСС на втора колегия на ВАС е прието, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни, а разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност към Наказателния кодекс съгласно разпоредбите на чл.80- 81 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Към настоящия момент абсолютната погасителна давност за извършеното от жалбоподатЕ.та Е. Ч. нарушение е изтекла на 06.04.2023г., поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
С оглед правилата на процеса и при направено искане от оспорващата страна за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение съдът счете, че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева, въз основа на представения договор за правна защита и съдействие. Ето защо ОД на МВР- С. следва да се осъди да заплати на Е. Ч. Ч. сума в размер на 150 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №19- 0804- 000004 от 11.01.2019 г., издадено от началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., с което на Е. Ч. Ч. с ЕГН ********** на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл.20, ал.2 от същия закон като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР- С. да заплати на Е. Ч. Ч. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на 5 страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 6