Решение № 3698 от 08.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3698 гр. София, 08.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. Й.А НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. Й.А НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20211110211104 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 29-0000870 от 21.06.2021г., издадено от ЦСФ. – Главен директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда”, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда (КТ) за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ на „ИВТ ДИВЕЛЪПМЪНТ“ ЕООД (в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ) е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева. то

Наказаното лице обжалва така издаденото Наказателно постановление като твърди, че е неправилно, необосновано, незаконосъобразно, издадено в нарушение на административно – производствените правила и при несъобразяване с материалния закон.

От съдържанието на Наказателното постановление не ставало ясно дали жалбоподателят е санкциониран за това, че е допуснал лице до работа без връчено заверено уведомление в ТД на НАП или без връчени екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. От тук се претендира и за ограничено право на защита на жалбоподателя. Твърди се, че уведомлението било в срок подадено, като приемането на уведомлението в НАП се дължало на причини, стоящи извън поведението на работодателя. На следващо место в жалбата се посочва, че деянието представлява маловажен случай и административно – наказващият орган е следвало да приложи чл.28 от ЗАНН. Изтъква се, че закъснението е в рамките на няколко часа; за деня, в който работникът е постъпил на работа му е изплатено трудовото възнаграждение и са внесени дължимите социални осигуровки; нарушението е извършено за първи път; няма настъпили вредни последици от деянието и същото не се характеризира с висока степен на обществена 1 опасност. Освен това в жалбата се твърди, че административното наказание на „ИВТ ДИВЕЛЪПМЪНТ“ ЕООД е неправилно определено. С оглед липсата на настъпили вредни последици за работника и това, че нарушението е първо по ред, адекватно на нарушителя се явявало административното наказание да е в минимален размер, поради което в тази връзка се иска изменение на Наказателното постановление. С тези аргументи се иска СРС да отмени изцяло обжалваното Наказателно постановление, а в условията на евентуалност – Наказателното постановление да се измени като се намали имуществената санкция до минимума по чл.414, ал.3 от КТ. Жалбоподателят претендира и присъждане на сторените по делото разноски.

Пред СРС – 10 състав в съдебно заседание на 15.02.2022г. жалбоподателят „ИВТ ДИВЕЛЪПМЪНТ“ ЕООД се представлява от адв. Д., който заявява, че поддържа жалбата.

На 10.05.2022г. пред СРС – 10 състав жалбоподателят „ИВТ ДИВЕЛЪПМЪНТ“ ЕООД се представлява от юрк. Х., която иска отмяна на Наказателното постановление и уважаване на жалбата. Твърди, че при издаване на Наказателното постановление и на АУАН са допуснати процесуални нарушения, които драстично нарушавали правото на защита до степен на невъзможност за адекватно упражняване. Актът бил съставен в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН бил съставен в отсъствието на жалбоподателя и без той да бъде канен изрично да се яви за това действие. Според юрк. Х. административно-наказващият орган не е посочил начина на уведомяване, респективно причините, довели до неуведомяване на жалбоподателя за съставяне на АУАН и не е извършил необходимите действия, за да установи, че адресът на лицето е неизвестен. Поради това се иска СРС да отмени процесното Наказателно постановление. В условията на евентуалност се иска изменение на Наказателното постановление като се намали размера на административното наказание до минималния размер по чл.414, ал.3 от КТ. В съдебно заседание на 10.05.2022г. пред СРС – 10 състав юрк. Х. посочва още, че следва да се прави разлика между чл.415в от КТ, чл.28 от ЗАНН и чл.9, ал.2 от НК, тъй като в първия случай имало извършено типично нарушение, но поради отстраняването му и липсата на вредни последици законодателят предвидил привилегирован състав с по-ниско наказание. Привилегированите състави имали аналог в наказателното право, например чл.194, ал.3 от НК и чл.197 от НК. В случая на чл.28 от ЗАНН отново ставало въпрос за извършено нарушение, но поради по-ниската степен на обществена опасност за същото не се налагало наказание и това имало аналог в наказателното право, където за определени деяния, макар и да са престъпления, законодателят е предвидил да не се налагат наказания по НК, а административни такива.

Член 9, ал.2 от НК се отличавал от горните случаи, тъй като регламентирал кога деянието не е престъпление, съответно нарушение, въпреки, че признаците на състава на това престъпление са осъществени. Поради това юрк. Х. счита, че ограничаването за прилагането на чл.415в от КТ за този вид нарушение не ограничава прилагането на чл.28 от ЗАНН, респективно чл.9, ал.2 от НК. Член 415в от КТ съдържал специални правила за маловажност на нарушенията по КТ, но имал конкретно предметен обхват, очертан в ал.2 на този член.

От този предметен обхват били изрично изключени няколко нарушения, сред които и тези 2 по чл.63, ал.2 от КТ. Според процесуалния представител на Дружеството – жалбоподател не било спорно, че за конкретното нарушение не може да се приложи чл.415в от КТ. Пред СРС юрк. Х. се позовава на Тълкувателно решение № 3/10.05.2011г. по тълкувателно дело № 7/2010г. но ОСК на ВАС и твърди, че специалният състав на чл.415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, като тази неприложимост се отнасяла само за нарушенията, включени в предметния обхват на чл.415в от КТ. След като в този обхват не влизали нарушенията по чл.63, ал.2 от КТ за тях на общо основание можело да се приложи чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че специалната разпоредба на чл.415в от КТ дерогира общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, но всяка дерогация следвало да се тълкува стриктно и във връзка с точно определен предметен обхват. Според юрк. Х. по отношение на нарушенията по чл.63, ал.2 от КТ, които са извън обхвата на чл.415в от КТ, член 28 от ЗАНН се прилага. Според процесуалния представител на Дружеството – жалбоподател в обстоятелства, при които е извършено конкретното нарушение, изцяло бил изпълнен критерият за особено ниска степен на обществена опасност, която го определяла като маловажен случай и налагала прилагането на чл.28 от ЗАНН. Налагането на санкция не следвало да се приема като самоцел на закона, тъй като справедливо е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди нарушителят чрез съответния способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. В конкретния случай юрк. Х. счита, че степента на обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, тъй като има сключен трудов договор в деня преди проверката, договорът е бил регистриран в НАП в деня на проверката, нямало данни трудовите и осигурителните права на работника да са били нарушени, нито данни Дружеството да е извършило идентични нарушения на трудовото законодателство, поради което се иска съдът да приеме, че в конкретния случай степента на обществена опасност на извършеното е надценена от административно-наказващия орган, че тя е явно незначителна и налагането на административно наказание особено в размера, определен от административно-наказващия орган, по-скоро би имал негативно, отколкото възпитателно и възпиращо въздействие, каквито са целите на ЗАНН и НК. Относно съдържанието на АУАН юрк. Х. казва, че той е съставен в присъствието на двама свидетели, но в него не се съдържа адрес на свидетелите.

Бил изписан служебен адрес на свидетелите, т.е. адресът, на който се помещава Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София, а в чл.42, ал.1 от ЗАНН изчерпателно били посочени реквизитите на АУАН. По време на съдебните прения пред СРС – 10 състав на 09.09.2022г. жалбоподателят отново се представлява от юрк. Х., която заявява, че поддържа жалбата, депозирана от „ИВТ ДИВЕЛЪПМЪНТ“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 29-000870 от 21.06.2021г. на Главния директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда“, тъй като НП е неправилно и необосновано – по съображения, изложени в жалбата.

Въззиваемата страна Главен директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда“ се представлява пред СРС – 10 състав от юрк. А.. В съдебно заседание на 15.02.2022г. тя заявява, че оспорва жалбата. В съдебно заседание на 10.05.2022г. юрк. А. казва, че жалбата на „ИВТ ДИВЕЛЪПМЪНТ“ ЕООД е неоснователна, тъй като при издаване на процесното 3

Наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на разпоредбите на ЗАНН, Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в предвидения срок, по съдържание отговаря на изискванията на ЗАНН и не съдържа неяснота относно нарушението, което да ограничава правото на защита. Обяснява се, че контролните органи на Инспекцията по труда извършат проверки по спазване на трудовото законодателство въз основа на представената документация от работодателя. В тази връзка при проверката по документи от работодателя е представен трудов договор, сключен между К. К. и „ИВТ ДИВЕЛЪПМЪНТ“ ЕООД, както и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, видно от която е установено, че трудовият договор между лицето и Дружеството е регистриран в ТД на НАП след постъпване на работа на лицето и след момента, в който контролните органи са го заварили в обекта на контрол, както и след попълване на декларация от лицето. Според процесуалния представител на въззиваемата страна по делото е безспорно установено, че жалбоподателят не е изпълнил законовите си задължения по чл.63, ал.3 от КТ да не допуска работника до работа преди да му бъде предоставен екземпляр от трудов договор и заверено от ТД на НАП копие на уведомлението. Отбелязва се, че подаването в срок на уведомление за регистрация на трудов договор не освобождава работодателя от задължението му да не допуска до работа лицето преди предоставянето на заверено копие от уведомлението. С тези аргументи юрк. А. иска от съда да отхвърли жалбата срещу Наказателното постановление като неоснователна и да потвърди НП като правилно и законосъобразно в неговата цялост. Иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Относно възражението на жалбоподателя за прилагане на чл.28 от ЗАНН, юрк. А. пояснява, че КТ се явява специален закон, както по отношение на ЗАНН, така и по отношение на НК, а съгласно чл.415в, ал.2 от КТ не се счита за маловажно нарушението на разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ и именно това обстоятелство е било съобразено от административно-наказващия орган при определяне размера на наложеното наказание. В съдебното заседание на 10.05.2022г. юрк. А. посочва още, че за да бъде квалифицирано едно нарушение като маловажно освен наличието на смекчаващи вината обстоятелства и липса на произтекли вредни последици за работниците и служителите, следва нарушението да бъде отстранено веднага след неговото установяване. В конкретния случай по безспорен начин е установено, че жалбоподателят не е изпълнил задължението по чл.63, ал.2 от КТ като е допуснал до работа К. К. преди да му представи заверено от ТД на НАП копие от уведомлението, което нарушение е неотстранимо по своя характер с оглед на установения в хода на производството факт, че работникът вече е започнал да изпълнява своите трудови задължения. По време на съдебните прения пред СРС – 10 състав на 09.09.2022г. юрк. А. отново посочва, че според нея жалбата е неоснователна, а при издаване на процесното Наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на ЗАНН - НП е издадено от компетентен орган, в предвидения срок, по съдържание отговаря на изискванията на ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, което да ограничава правото на защита. Контролните органи извършват проверка по спазване на трудовото законодателство въз основа на представени документи от работодателя. По безспорен начин се твърди да е установено, че жалбоподателят не е изпълнил законовите си задължения по 4 чл.63, ал.2 от КТ, а подаването в срок на уведомлението за регистрация на трудовия договор не освобождава работодателя от задължението му да не допуска работника преди да му предостави заверено от ТД на НАП копие на уведомлението. Преповтарят се аргументите, че нарушението е неотстранимо по своя характер с оглед на установения в хода на производството факт, че работникът вече е започнал да изпълнява своите трудови задължения, както и че КТ се явява специален закон по отношение на ЗАНН и НК. Според чл.415в, ал.2 от КТ не се счита за маловажно нарушението на разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ и административно - наказващият орган е съобразил тези обстоятелства при определяне размера на наложеното наказание. Пледира се за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за потвърждаване на Наказателното постановление като правилно и законосъобразно.