Решение № 85 от 26.06.2026, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Балчик, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. Д. при участието на секретаря ГАЛЯ КР. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. Д. Гражданско дело № 20253210100785 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Мелифера“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу Н. А. П., ЕГН **********, с адрес:

***, положителен установителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 899.87 евро, равняваща се на 1760 лв., платена по банкова сметка на ответницата с *** и получена от последната, както следва: 260 лв. - на 24.06.2024 г., 500 лв.

- на 17.07.2024 г., 500 лв. - на 26.08.2024 г. и 500 лв. - на 20.09.2024 г., като дадена на неосъществено основание - изработване на трудово възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 22.07.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2348/2025 г. по описа на Районен съд - Враца.

Приет за съвместно разглеждане е и предявен от Н. А. П., ЕГН **********, с адрес:

***, срещу „Мелифера“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2698.25 евро (след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща, обезщетение за незаконно задържане на трудовата й книжка в периода от 04.03.2025 г. до 31.05.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба - 13.01.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 211, ал. 1 ГПК.

П о твърдения в исковата молба, на 17.05.2024 г. между страните бил сключен трудов договор, по силата на който ответницата била назначена на длъжността „Търговски 1 агент“ с брутно месечно възнаграждение от 1920 лв., равняващо се на 1516.70 лв. нето, платимо до 25-то число на месеца, следващ отработения месец. Сочи се, че трудовото правоотношение било прекратено на 04.03.2025 г. след отправено едномесечно предизвестие от страна на служителя. Излага се, че извън редовните плащания на работната заплата работодателят извършил четири парични превода към служителя в периода юни - септември 2024 г. на обща стойност 1760 лв., от които 260 лв. - платени на 24.06.2024 г., 500 лв. платени на 17.07.2024 г., 500 лв. - платени на 26.08.2024 г. и 500 лв. - платени на 20.09.2024 г. Поддържа се, че тези суми са били предоставени по молба на служителя като аванси за лични и семейни нужди, но не са били удържани от месечните възнаграждения по реда на чл. 272, ал. 1, т. 1 от КТ, тъй като служителят е изтъквал финансови затруднения. Твърди се, че поради липсата на своевременни удръжки тези суми са били „преоформени“ като служебни аванси, за които обаче не са представени разходооправдателни документи. Излага се, че след прекратяване на договора ищецът е направил опит да задържи последната заплата на служителя за месец февруари 2025 г., за да прихване дължимите аванси, но ответницата Н. П. подала сигнал до Дирекция „Инспекция по труда“ - С., която след проверка е дала задължително предписание за изплащане на възнаграждението в пълен размер. Ищецът твърди, че е изпълнил предписанието на 22.06.2025 г., с което възможността за удръжки по КТ е била окончателно пропусната. С уточняваща молба ищецът излага, че авансите са платени с оглед на бъдещо основание изработване на трудово възнаграждение или комисионни, което обаче не се е осъществило поради прекратяването на договора. Сочи, че вземането е станало изискуемо на 04.03.2025 г. - датата на прекратяване на трудовия договор, тъй като тогава е станало ясно, че служителят няма да полага повече труд по това правоотношение и съответно няма да „изработи“ получените суми. Твърди, че въпреки многократните покани, ответницата не е възстановила недължимо получените средства, поради което се снабдили със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесната сума.

Излага, че длъжникът е оспорил вземанията по заповедта чрез възражение, с което обосновава и правния си интерес от предявените установителната претенция. По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявения установителен иск и претендира присъждането на разноски, сторени в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователно на предявения иск. Поддържа, че получените суми не са аванси, а част от договореното реално нетно възнаграждение в размер на 2000 лв. Позовава се на разпоредбата на чл. 271, ал. 1 КТ, според която работникът не е длъжен да връща суми за трудово възнаграждение и обезщетения, които е получил добросъвестно. Освен това се изтъква, че предявяването на иск по ЗЗД е недопустим опит за заобикаляне на трудовоправната защита, предоставена на работника. По изложените аргументи по същество моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски, в това число и адвокатско възнаграждение. Предявява несрещен иск за осъждане на ищеца да й заплати сумата от 2698.25 евро (след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка в периода от 2

04.03.2025 г. до 31.05.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба - 13.01.2026 г. до окончателното изплащане на задължението. Излага, че след прекратяване на трудовия договор работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 350, ал. 1 от КТ незабавно да върне трудовата книжка на служителя. Вместо това, книжката е била задържана до 09.06.2025 г. и е върната едва след активната намеса на Дирекция „Инспекция по труда“ - С.. Поддържа, че поради липсата на трудова книжка е била лишена от възможността да си намери друга работа в този период, което съставлява вреда, подлежаща на обезщетяване.

В срока по чл. 211, ал. 2 във вр. чл. 131 ГПК „Мелифера“ АД, чрез адв. А. Р., депозира отговор на насрещния иск, с който оспорва същия като неоснователен. Сочи, че трудовата книжка на Н. П. никога не е била задържана, тъй като същата не се е намирала в офиса на фирмата към датата на прекратяване на правоотношението. Поддържа, че след прекратяване на договора служителката не е отговаряла на обаждания и не е представила книжката си за оформяне. На 10.05.2025 г. дружеството било изпратило официална покана до адреса на П., с която я приканило да предостави документа лично или по куриер. Изтъква, че липсва противоправно поведение и виновно задържане, а оттам и основание за обезщетение по чл.

226, ал. 2 от КТ. Посочва, че допълнителното споразумение към договора е предвиждало 5% комисионна от реализирани продажби, като именно от тези бъдещи суми е трябвало да се удържат авансите. Твърди, че ищцата по насрещния иск не е реализирала нито една продажба за целия период на работа, поради което комисионни не са били начислени и авансите са останали без основание за прихващане. По изложените аргументи по същество моли за отхвърляне на насрещния иск и присъждане на разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск и претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответницата поддържа отговора и насрещния иск и претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С изготвения доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е прието обстоятелството, че между страните е сключен трудов договор № 23/17.05.2024 г., по силата на който ответницата Н. А. П. е заемала длъжността „Търговски агент“ при ищцовото дружество „Мелифера“ АД. Това обстоятелство се потвърждава и от представения трудов договор (л. 19). От съдържанието на договора се изяснява още, че страните са уговорили брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 1920 лв., равняваща се на 1516 лв. нето, осемчасов работен ден и падеж за изплащане на заплатата до 25-то число на следващия месец.

Приобщено е и уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ от 17.05.2024 г. (л. 36), изпратено от „Мелифера“ АД до съответната териториална дирекция на НАП, от което е видно, че 3 трудовият договор с Н. А. П. е регистриран.

Видно от имейл кореспонденция от 14.05.2024 г., водена между „Мелифера“ АД и Н.

А. П. (л. 60), работодателят е предложил нето заплата от 1500 лв. и се е съгласил в първите три месеца да превежда допълнително по 500 лв. „аванс“, за да се допълни възнаграждението до 2000 лв. нето, при условие, че тези суми ще бъдат удържани впоследствие от „първите комисионни“ (в размер на 5% от донесените приходи), а не директно от основната заплата. От работодателя е поставено изискване служителката да предостави трудовата си книжка на счетоводителя на дружеството за изчисляване на трудовия стаж.

Безспорно по делото е, че „Мелифера“ АД е издало Заповед № 18/08.03.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на Н. А. П. на основание чл. 326, ал. 1 КТ (л.

37), която й е връчена на 23.08.2019 г. (л. 13).

Видно от Справка за прието уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ от 10.03.2025 г. (л. 35), работодателят е декларирал прекратяването на трудовия договор пред НАП в рамките на законоустановения 7-дневен срок.

Страните не спорят още, а се доказва и от приложените платежни нареждания от 23.06.2024 г., 17.07.2024 г., 26.08.2024 г. и 20.09.2024 г. (л. 15-18), в които като основание за плащане е вписано „аванс“, че от банковата сметка на „Мелифера“ АД в „ОББ“ АД по сметката на Н. П. е извършен превод на сума в общ размер 1760 лв., от които 260 лв. преведени на 24.06.2024 г., 500 лв. - на 17.07.2024 г., 500 лв. - на 26.08.2024 г. и 500 лв. - на 20.09.2024 г.

Ангажирано от ищцовото дружество е и извлечение от счетоводен софтуер за начислени трудови възнаграждения на Н. А. П. (л. 14), в което са отразени дължимите суми за заплати, начислените данъци и осигуровки за сметка на служителя за всеки календарен месец от месец май 2024 г. до месец февруари 2025 г.

Приобщени към доказателствения материал по делото са и платежни нареждания за изплатени трудови възнаграждения от 16.06.2024 г., 17.07.2024 г., 15.08.2024 г., 17.09.2024 г., 21.10.2024 г., 15.11.2024 г., 19.12.2024 г., 17.01.2025 г., 19.02.2025 г. и 22.06.2025 г. (л. 22-31), от които се установява изплатени на Н. А. П. суми за заплати, вкл. нетния размер от 1516.70 лв. за пълните месеци, като последното плащане за м. февруари 2025 г. е извършено на 22.06.2025 г.

От представения Протокол за извършена проверка № ПР2518393 от 12.06.2025 г. на Инспекцията по труда – С. (л. 20-21) се изяснява, че е констатираното нарушение за неизплатена заплата за м. февруари 2025 г. и даденото задължително предписание за изплащането й в срок до 23.06.2025 г.

От приобщеното писмо изх. № 25057747 от 11.06.2025 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ - С. (л. 61-62) се установява, че в рамките на трудовото правоотношение служителката Н. П. не е реализирала нито една ситуация, довела до приход от продажба на стоки. Поради тази причина контролният орган констатира, че за нея не е възникнало право 4 на комисионно възнаграждение. Инспекцията по труда не е констатирала трудовата книжка да се намира физически в трудовото досие на служителката или да е била задържана от работодателя към момента на започване на проверката (08.05.2025 г.), което е видно от изчерпателния списък на документите, заварени в досието на П..

От Протокол за предаване на куриерска пратка от 12.06.2025 г. (л. 63) се изяснява, че на 12.06.2025 г. Н. П. е получила пратка с № ***, изпратена от „Мелифера“ АД от С. на 09.06.2025 г.

От представената писмена покана (л. 81) с пощенски плик и обратна разписка от 10.05.2025 г. (л. 82) се установява, че работодателят е изпратил официално писмо до адреса на Н. П. с искане последната да изпрати или донесе трудовата си книжка в офиса в гр. С. за оформяне.