Решение № 985 от 21.11.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 985 гр. Бургас, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Мила Г. Димова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20242100501176 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на Д. Х. И.

– ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. Илиева, срещу Решение №812/25.04.24г. постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№4144/23г., с което е отхвърлен иска на въззивника против А. А. И., с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.21, ал.4, т.1 от СК за признаване за установено, че ищецът е едноличен собственик на придобития по време на брака с ответницата А. А. И. недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 547 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, заедно с построените в имота сгради, а именно жилищна сградаеднофамилна с идентификатор *** със ЗП – 85 кв.м., брой етажи – два, разположена в поземлен имот с кадастрален идентификатор *** и сграда с идентификатор *** с площ от 19,80 кв.м., брой етажи 1, разположена в поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, предназначение на сградата – постройка на допълващо застрояване, с административен адрес в ***, обективиран в н.а. №175, т.1, рег.№2601, д. №165/2015 г. на нотариус Николай Ников, поради липса на съвместен принос от страна на ответницата А. А. И.. Въззивникът изразява недоволство от решението и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен.

Въззивникът оспорва изложените в отговора на исковата молба твърдения на ответницата, че посочената в нотариалния акт цена е „симулативна“, а действителната цена е 39 000 евро, а разликата е заплатена със средства лични на ответницата и такива, предоставени й от нейните родители и роднини. Заявява, че не е направено 1 възражение за прогласяване на нищожност поради симулация на договора. В нотариалния акт тя е декларирала че посочената продажна цена е действително уговорената, а това обстоятелство се установява и от разпита на свидетелите – продавачи Н. Н. и Г. Д.. В тази връзка оспорва относимостта на представеното обратно писмо, поради това че се отнася за „сключен между страните предварителен договор“, какъвто не е представен. Според въззивника не е подписван предварителен договор със страни посочени в това обратно писмо, а представеният такъв е подписан единствено и само от страна на лицето Н. Н. Н., който договор намира за нищожен.

Въззивникът намира че с доклада по делото е прието за безспорно плащането от страна на майката на ищеца на сумата в размер на 20000 лв. Намира, че оспорване на получаването на сумата в размер на 11480 евро е било формално, тъй като ответницата е представила банково извлечение „История на транзакциите“ по IB AN BG65PIRB80804605342875 с клиент И . А. А дата на откриване на сметката 05.06.2015 г . дата на закриване на сметката 01.07.2015 г. о т което е видно, че на 05.06.2015 г. има подучен входящ превод от Д. С. за сумата в размер на 11000 евро.

Намира за че от представеното нареждане за превод, неоспорено от ответнита е видно основанието на превода - „средства за сключване сделка“.

Въззивникът счита, че твърденията на ответницата, че е вложила в имота средства от личен характер не са относими към спора, предвид това че не е въведено насрещно възражение за участие в подобренията или насрещен иск. Обосновава твърдение, че съдът се е произнесъл по ненаправено от ответника възражение „приемайки, че неучастващият съпруг, претенциите му срещу участвалия съпруг могат да бъдат само облигационни, но не и вещни...“. С позоваване на съдебна практика, въззивникът обосновава твърдение и излага подробни съображения, че решението на БРС е постановено в нарушение на нормите на чл. 153 от ГПК, чл. 12 и чл. 235, ал. 2, чл. 7, чл.8 и чл.9 ГПК, като в тази връзка с определението по чл.146 ГПК неправилно е квалифициран спора и е разпределена доказателствената тежест.

Според въззивника в исковата молба са изложени факти и обстоятелства, относно факта, че продажната цена па имота е изплатена с предоставени парични средства от страна на майката на ищеца и се твърди трансформация на лични средства на ищеца за придобиването процесният и м о т. Наведените твърдения, направени оспорвания о т страна на ответничката, събраният доказателствен материал са във връзка с факта с какви средства е изплатена продажната цена – кой, колко и как е заплатил. Според въззивника „Нито една от страните не спори и не се твърди, че липсва въобще „принос“ о т страна на ответничката за съпружеската имуществена общност като цяло - тъй като тя не се състои единствено и само от този процесен имот“.

С Разпореждане №2921/29.08.24г., като е взел предвид твърденията на ищеца в исковата молба и твърденията, изложени във въззивната жалба, съдията – докладчик е намерил, че претенцията на ищеца е била формулирана при смесване на фактически и правни твърдения за иск по чл.21, ал.4 СК и иск по чл.23 СК. Поради това е оставил исковата молба без движение за уточняване:

- дали твърди, че в придобиването на процесния недвижим имот са вложени средства с изцяло или частично личен за него произход по см. на чл.22 СК, поради което в резултат на трансформация на лично имущество, процесният имот е негова лична собственост – иск с правно основание чл.23 СК. В този случай следва да изложи твърдения какъв е размера на вложената сума от личен характер и какъв е нейния произход;

- или твърди, че ответницата няма финансов, трудов или друг принос в придобиването на процесния недвижим имот, поради което същият е собственост на ищеца – иск с правно основание чл.21, ал.4 СК. В този случай следва да изложи твърдения какъв принос няма ответницата – от паричен характер или друг характер.

С писмена молба – уточнение вх.№16011/13.09.24г., е направено уточнение на иска. Ищецът твърди, че за придобиване на процесния имот са вложени средства с изцяло личен произход, като продажната цена на същия е била 40000 лева. Сумата от 2

42000 лева е била дарена на ищеца Д. Х. И. от майка му Д. С. И.. Сумата е била преведена по сметката на ответницата А. И. на части – 20124 лева – на 05.06.2015г., с основание „средства за сключване на сделка“ и 11480 евро – на 05.06.2015г. с посочено основание „средства за сключване на сделка“. Въззивникът твърди, че договорът за покупко – продажба е сключен от ответницата, т.к. той работи като шофьор международни превози и много често е бил извън територията на България и е бил в невъзможност да се яви лично да подпише нотариалния акт.

В този смисъл и след направеното уточнение на иска, въззивният съд намира за неотносими към предмета на спора твърденията на въззивника, че „при придобиването на процесният имот ответничката няма принос, тъй като имота е закупен две години от сключването на брака. Ответницата е била в майчинство, нямала е доходи, самият ищец е нямал лични средства, той е работил и е получавал трудови възнаграждения, с които е поемал издръжката на семейството си. Майката на ищеца е разполагала със средства и е решила да дари на сина си за закупуването на този имот“.

С позоваване на съдебна практика – т. 2 от ППВС №5 от 31.10.1972, Решение № 60104 от 23.12.2021 г. по гр.д. №1214/2021 г. на Върховен касационен съд, въззивникът извършва подробен анализ на предпоставките за придобиване на имота в условията на пълна или частична трансформация, фактите и обстоятелствата, които подлежат на доказване и изводите, които съдът следва да направи въз основа на тях.

Намира, че съдът е излязъл от рамките на спора, без да обсъди заявените факти и обстоятелства, без да обсъди направените възражения и без да обсъди събраните в хода на съдебното производство доказателства отхвърля иска единствено и само въз основа на цитирани съдебни решения на ВКС, които нямат отношение към процесният казус.

Въззиваемият – ответник А. А. И., чрез представя в срока по чл.263, ал.2 Г П К писмен отговор, с който намира жалбата за неоснователна. Оспорва възраженията на въззивника за неправилна правна квалификация от първоинстанционния съд. Намира че в исковата молба не се съдържа твърдение, че е налице трансформация на лично имущество, основаващо лична собственост на някого от бившите съпрузи, а само изявление, че „средствата за придобиването на имота са дошли от майката на ищеца“, с които следвало да бъде закупен процесния имот.

Намира че не е употребен израз или твърдения за трансформация на лично имущество.

Според въззиваемата, останалите твърдения са за липса на съвместен принос, като се цитират правни норми и практика на Върховния касационен съд, всички в посока съвместен принос и неговата липса. Поради това намира, че първоинстанционният съд правилно е квалифицирал иска както в определението, така и в съдебно заседание на 08.01.24г. и видно от изявленията на процесуалния представител на въззивника, не е направено възражение по възприетата от съда правна квалификация и извършеното от него разпределение на доказателствената тежест.

Според въззиваемата, едва във въззивната жалба въззивникът е оспорил правната квалификация дадена от съда, но не е заявил твърдение, че предоставените парични средства са лично имущество, което се е трансформирало в последствие.

Въззиваемата оспорва евентуално твърдение, че паричните средства предоставени на ответницата представляват дарение в негова полза, което се е трансформирало в друго имущество.

Намира, че от показанията на св. Г. А. Д. – продавач, е оборено твърдението на ищеца, че е отсъствал от Р.България, което е наложило договорът за покупкопродажба на процесния имот да бъде сключен с неговата съпруга. Според показанията на свидетеля ищецът е присъствал на сделката, което опровергава твърдението, че дарението на парични средства от майка му е било лично на него. В тази връзка анализира представения по делото договор за дарение, сключен след сделката и оспорен от ответницата и излага подробни съображения, че преведените по сметките и парични суми не са приети от нея със знанието, че представляват договор за дарение сключен в полза на ищеца, още повече че като основания за превод на паричните суми е посочено покупка на имот.

3

Въззиваемата намира, че договорът й е непротивопоставим. В тази връзка анализира показанията на свидетелите Г. А. Д. и П. и обосновава твърдение, че липсва пречка договорът да бъде сключен единствено с ищеца и майка му да преведе сумата по неговата сметка или директно по сметка на продавачите. Поради това намира, че целта на майката на ищеца всъщност е била да надари двамата съпрузи предоставяйки на ответницата парична сума за закупуване на имот.

При хипотетично приемане тезата на ищеца, въззивницата излага твърдения че по делото е доказано по несъмнен начин, че посочената в нотариалния акт продажна цена е симулативна, а за имота е платено повече, за което свидетелстват представеното делото обратно писмо, оспорване на автентичността на което е било оттеглено, както и предварителния договор, макар да е сключен с единия от продавачите.

Намира, че това се установява и от паричните преводи извършени от личната сметка на ответницата, в общ размер от 39 000 евро, като разликата между посочената в нотариалния акт продажна цена от 40 000 лева до 76 276.20 лева е заплатена по банков път с лични средства на А. И.. В тази връзка намира за доказан личния й финансов принос в закупуване на имота, който освен това се е изразявал и в грижа за децата и домакинството, за което свидетелстват всички разпитани по делото свидетели.

Намира за ирелевантни и неоснователни оплакванията на въззивника, досежно липса на изрично искане за прогласяване на нищожност на клаузата на договора за покупко- продажба поради симулация, както и за липса на произнасяне по твърдяната нищожност на предварителния договор. Намира, че липсва необходимост доказването на симулативност на елемент от сделката задължително да е обвързано с искане за обявяването и за нищожна, т.к. предварителен договор сключен от несобственик не е нищожен, а предмет на делото е окончателния такъв.