Определение № 23658 от 29.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 7188/2026
- Вид
- Определение № 23658
- Подписан
- 29.06.2026
- В сила
- 29.06.2026
- Състав
- ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23658 гр. София, 29.06.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20261110107188 по описа за 2026 година
С искова молба с вх. № 85814/18.03.2026 г. ищецът В. А. В. е предявил против „К*“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, с който се иска да бъде обявена нищожността на целия Договор за потребителски кредит № 3258180/27.09.2025 г., сключен между страните - поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона.
Ищецът В. А. В. е предявила против „*“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде обявена нищожността на целия договор за предоставяне на поръчителство от 27.09.2025 г., сключен между страните поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и „К*“ ЕАД е бил сключен договор за потребителски кредит № 3258180/27.09.2025 г.., въз основа на който на ищеца е била предоставена в заем сума в общ размер от 6000 лева, със задължение да я върне на 24 погасителни вноски, с лихвен процент по кредита от 35,63% и ГПР в размер от 42,06%.
Поддържа, че е сключил договор за предоставяне на поръчителство от 27.09.2025 г. с „*“ ЕООД, по силата на който последният е поел задължение да обезпечи пред „К*“ ЕАД задълженията на ищеца по договора за кредит, като съгласно договора за поръчителство било уговорено възнаграждение за поръчителя в размер на 4300,80 лева, което било разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема.
Твърди, че договорът за кредит е нищожен, тъй като посоченият в него ГПР не включва възнаграждението за поръчител в размер на 4300,80 лева, което водело до заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал .4 ЗПК. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисквала в процента на разходите да се посочат взетите предвид допускания, които са послужили за неговото изчисляване, което в случая не е било сторено. Формално е бил посочен ГПР от 1
42,06%, но не ставало ясно как е формиран, като освен това посоченият ГПР не бил действителният такъв, тъй като при изчислението му не е било взето предвид възнаграждението за поръчителя. Поддържа, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява част от общия разход по кредита за потребителя, доколкото касае обезпечаването на задължения по договора за кредит, поради което същото е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Договорът за поръчителство, сключен с „*“ ЕООД, се намирал във взаимна връзка с договора за кредит, поради което недействителността на заема водела до недействителност и на договора за поръчителство. Същият договор нарушавал нормативно предвидения размер на ГПР и заобикалял закона, тъй като възнаграждението по него не е включено в определения ГПР, и води до неравновесие в правата на страните, като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, като освен това възнаграждението по договора за поръчителство съставлявало скрита възнаградителна лихва, която не е оповестена при посочването на ГПР. Сочи, че възнаграждението по договора за поръчителство е изгубило обезпечителната си функция, а било договорено като допълнително оскъпяване на кредита. Поради сочените основания поддържа, че процесните договори са недействителни. Моли исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени разноски.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави се искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „К*“ ЕАД.
Ответникът признава, че между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит № 3258180/27.09.2025 г., по който е била изцяло усвоена главницата, както и че във връзка с него е сключен и договор за поръчителство с „*“ ЕООД. Излага съображения, че договорът е действителен и отговаря на условията на ЗПК. В приложение № 1 ясно и разбираемо били посочени ГПР и общата дължима сума, а в общите условия се съдържали взетите предвид допускания при формиране на ГПР, поради което било спазено условието на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Твърди обаче, че възнаграждението по договора за поръчителство не е разход по пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, който следва да бъде включван в размера на ГПР, поради което това не било сторено, като била взета предвид единствено възнаградителната лихва. Поддържа, че условията към договора предвиждат сключване на договор за поръчителство като възможност, което не съставлявало задължително условие за отпускане на заема, като в тази връзка твърди, че договорът за поръчителство, съставлява отделно облигационно отношение с конкретни параметри, по което ответникът „*“ ЕООД е поел задължение да отговоря солидарно с ищеца за задълженията му по договора за кредит, както и че този договор е сключен след договора за кредит, поради което за спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК включването в ГПР на разходите по договора за предоставяне на поръчителство не е било необходимо, така и било обективно невъзможно това да бъде направено към момента на сключване на договора за кредит. Поддържа, че договорът за 2 поръчителство, сключен между ищеца и „*“ ЕООД, по своя характер представлява договор за поръчка и уговореното между страните по сделката възнаграждение не попада в обхвата на общите разходи по кредита. В допълнение са наведени твърдения, че вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възникват в полза на „*“ ЕООД, а не в полза на заемодателя. Дори и да се приеме, че е недействителен договорът за предоставяне на поръчителство, то това не важи и за основния договор за потребителски кредит. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „*“ ЕООД.
Не оспорва сключването на договор за поръчителство. Ответникът оспорва процесният договор за кредит да е нищожен на посочените основания. Поддържа, че договорът за поръчителство, по който дружеството е страна, е също действителен и отговаря на приложимите изисквания на закона. Излага съображения, че сключеният договор има характеристики на договор за поръчка, по който потребителят следва да заплати възнаграждение за услугата. Възнаграждението е дължимо само за периода на гарантиране и е съобразено с поетия риск. Подчертава, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след договора за кредит, в независима електронна среда, до която "К*" ЕАД няма достъп. Информацията за възнаграждението се предоставя на "К*" ЕАД единствено за улесняване на плащанията от потребителя. Твърди, че обезпечението е възможност, а не задължение за кредитополучателя. Обезпечените и необезпечените кредити не са различни продукти и не са пряко свързани с размера и условията на погасяване. Счита, че възнаграждението за поръчителство не следва да бъде включено в ГПР, тъй като не отговаря на дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (не е задължително условие и не е известно на кредитора към момента на сключване на договора). Поддържа, че свързаността между „*“ ЕООД и „К*“ ЕАД не е основание възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция да се включва при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за паричен кредит, както и сумите, заплатени като възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство не постъпват в патримониума на „К*” ЕАД.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация:
Предявени са против „К*“ ЕАД установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - поради противоречие със закона, под евентуалност на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона относно целия Договор за потребителски кредит № 3258180/27.09.2025 г.; както и установителни искове против „*“ ЕООД с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД - поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави 3 относно целия договор за предоставяне на поръчителство от 27.09.2025 г.
2. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване: Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) че между ищеца и „К*“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 3258180/27.09.2025 г. с твърдяното в исковата молба съдържание, в т.ч. с посочени ГЛП от 35,63% и ГПР от 42,06%; 2) че ищецът е усвоил изцяло главницата по договора за кредит в размер от 6000 лева; 3) че при определяне размера на ГПР ответникът „К*“ ЕАД е взел предвид като разход единствено уговорената между страните възнаградителна лихва, но не и възнаграждението по договора за поръчителство от 27.09.2025 г. в размер на 4300,80 лева; 4) че между ищеца и „*“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 27.09.2025 г., с твърдяното в исковата молба съдържание, по който се дължи възнаграждение за поръчителя в размер на 4300,80 лева.
3. Разпределение на доказателствената тежест:
По предявените против „К*“ ЕАД искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с ответника „К*“ ЕАД с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесните клаузи, определящи размера на ГПР и ГЛП. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, както и че посочените клаузи са равноправни и индивидуално уговорени, че не представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно в случай на включването му не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, че е посочен лихвен процент на ден.
По предявените против „*“ ЕООД искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК и евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за поръчителство за обезпечаване задълженията на ищеца по договор за кредит с ответника „К*“ ЕАД с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесните клаузи, предвиждаща заплащане на възнаграждение за поръчителство, както и клаузите, определящи размера на ГПР и ГЛП. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, както и че посочените клаузи са равноправни и индивидуално уговорени, че не представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР по договора за потребителски кредит, съответно в случай на включването му не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК.
3. По доказателствените искания на страните:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговорите на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за 4 разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на доказателствената им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Разпечатката съдържа 26 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a6819fb9-6007-45c3-93ce-b7442fcd2070