Решение № 258 от 11.07.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Карлово, 11.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20265320100618 по описа за 2026 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно съединени искове с правно член 26, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът П. Ц. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. К., ул. *** твърди, че на 28.09.2024 г., сключила договор за кредит тип „Кеш на ден“ № 50309834, по силата на който дружество „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД му предоставило в заем сумата от 500.00 лева при фиксирани ЛП от 0.11% на ден и ГПР от 48.40 %. Срокът за погасяване на кредита бил 30 дни от датата на сключване на договора. Общата сума за връщане била договорена в размер на н 516.50 лева.

Съгласно чл. 1 ал.2 от договор за кредит тип „Кеш на ден“ № 50309834 от 28.09.2024 г., ищцата следвало да сключи договор за възлагане на поръчителство с втория ответник – „Кредит гаранция“ ЕООД с цел обезпечаване на договора за кредит. Ищцата сключила договор за поръчителство на същата дата, 28.09.2024 г. Възнаграждението, което следвало да бъде заплатено на поръчителя било в размер на 133.50 лева.

Твърди, че двата договора са нищожни на специалните основания по чл. 22 от ЗПК. Излага подробни правни съобржения за нищожност.

МОЛИ съда да постанови решение, с което

- да прогласи нищожността на договор за кредит тип „Кеш на ден“ № 50309834 от 28.09.2024 г., сключен с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11 и чл. 19 ал.4 ЗПК, а в условията на евентуалност – да прогласи за нищожна клаузата по чл. 1 ал.2 от договора;

- да прогласи нищожността на договор за поръчителство от 28.09.2024 г., сключен с „Кредит Гаранция“ ЕООД на основание чл. 26, ал.1, 1 пр. ІІ ЗЗД, чл. 19 ал.4 ЗПК и чл. 143, ал.1 ЗЗП.

Претендира за разноските по делото.

Ответникът „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК 202376220 със седалище и адрес на управление: град С. п.к. 1309, ***, представлявано от В.Т. и П.Д., оспорва иска като неоснователен. Излага съображения, че договорът за потребителски кредит, респективно – клаузата, съдържаща условие за сключване на договор за поръчителство, не са нищожни. Претендира деловодни разноски.

Ответникът „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК 201281666 със седалище и адрес на управление: град С. п.к.1303, район „В.“, ул. *** оспорва иска като неоснователен. Претендира деловодни разноски.

От събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и се установява от представените писмени доказателства: договор за кредит и договор за поръчителство, че между ищцата и ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД са сключили договор за кредит по силата на който ответникът като кредитор е предоставил на ищеца средства в размер на 500 лева. Ищецът е следвало да върне заетата сума в срок до 30 дни, считано от датата на усвояване на сумата. Страните са уговорили фиксиран лихвен процент по кредита от 0.11% на ден и ГПР 48.40%. В условията на договора са посочени допусканията при формиране на ГПР.

Общата сума за връщане била договорена в размер на 516.50 лева. Посочена е към договора сума, дължима за поръчителство в размер на 133.50 лева и дата на плащане – 27.09.2024 г.

Съгласно чл. 1, ал.2 от договора, кредитополучателя следвало да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на физическо лице, наето на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер, на 1500 лева, неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД банка или поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице. Това се явява условие за одобряване на кредита.

От представения по делото договор за поръчителство от 28.09.2024 г. е видно, че в деня на сключване на договора за кредит, между ищеца и „Кредит Гаранция“ ЕООД е сключен договор за поемане на отговорност от последния пред заемодателя за изпълнение на задълженията на заемополучателя по договор за кредит тип „Кеш на ден“ № 50309834 от 28.09.2024 г. Договорът съдържа и погасителен план с включено възнаграждение за обезпечение, съгласно което, в случай на възползване от услуга за възлагане на поръчителство между клиента и одобрено от кредитодателя дружество, възнаграждението за предоставено обезпечение възлиза в размер на 133.50 лева, при усвоена главница от 500 лева и 30 дневен срок на погасяване на кредита.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани и страните не спорят по фактите.

По основателността на иска на наведените основания:

Предмет на разглеждане искове с правно основание чл. 26 ал.1 пр. ІІІ от ЗЗД и направеното в тази връзка възражение за нищожност на целия 2 договор, като съдържащ неравноправни каузи.

Когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете или репликите не зависи от волята на ищеца.

Каквато и поредност, и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове и реплики са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от найтежкия – противоречие на закона, към по-леките, в конкретния случай – противоречие с добрите нрави. Предвид изложеното, първо следва да бъде разгледано възражението за нищожност на договора за кредит и договора за възлагане на поръчителство, поради противоречието му с чл. 10а ал.1 от ЗПК и чл. 19 ал.4 от ЗПК.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е действителността на клаузата предвиждаща, задължение за предоставяне на поръчителство, както и въведеното заплащане на поръчител с договора за възлагането му.

Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал.1 пр.3-о от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби, какъвто принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения. Основната цел на спазването му е предотвратяване на несправедливото облагодетелстване на една от страните в договорните отношения. В конкретния случай сделката е търговска, но намират приложение общите разпоредби на ЗЗД. Когато е накърнен принципът на добрите нрави, се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на длъжника с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Съдът приема, че процесните договор за кредит и договор за възлагане на поръчителство са недействителни поради противоречие с добрите нрави, доколкото първият съдържа неравноправна клауза в частта относно начина, по който е уговорено поръчителството по договора, а вторият се явява сключен с единствената цел - установяване на допълнително задължение за длъжника. Свободата на договаряне не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни принципи, в т.ч. този на добрите нрави – правоотношенията следва да се сключват при спазване на общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До нарушаване на този принцип се стига, когато икономически по-силната страна упражнява репресия спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки „допълнителни условия“ за сключване на договора, на които придава привидно доброволен характер и привидно право на избор, каквато се установява да е процесната хипотеза. В процесния случай, чрез поставяне на практически неизпълними условия за обезпечаване на договора за заем, чрез поръчителство на едно физическо лице или банкова гаранция, представлява 26.70% от размера на отпусната сума по кредита, длъжникът на практика е задължен да се ползва от опцията за възмездно поръчителство, чрез сключване на договор за поръчителство със свързано с 3 кредитора лице, по силата на който заплаща възнаграждение в размер поголям от възнаграждението (печалбата), което дължи на кредитора по договора за заем. Налице е допълнителното обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, което противоречи на добрите нрави и води до извода за нищожност на двата договора. Следва да се отбележи факта, че и в двата договора е посочен един и същ номер на банкова сметка, по която кредитополучателя или клиента по договора за поръчителство следва да заплаща договорените суми. По този начин, в разрез с нормите на добросъвестността, е установено допълнително възнаграждение в полза на заемодателя. В случая търговецът, който е икономически по-силната страна в правоотношението, се е възползвал от своето правно положение, като е осигурил допълнително възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване на поръчител срещу възнаграждение. Кредитополучателят е икономически послабият субект на правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря условията, при които ответника да му предостави поръчителство. В същото време поръчителят по договора, който е и икономически по- силният субект, разполага и със защитата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД, която му дава възможност да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е платил, както и законна лихва върху платените суми от датата на плащането. Т. е. поетият от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът на уговореното възнаграждение за предоставянето на поръчителство, е абсолютно необоснован и несъответен на този риск. Въпреки че договорът за кредит и договорът за поръчителство формално представляват самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение, без друга възможна алтернатива, чрез сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице – дружество-поръчител, сключването на договора за поръчителство в деня, в който е сключен самият договор за кредит, както и от факта, че дължимите суми по двата договора могат да бъдат заплащани по една и съща банкова сметка.

С оглед така установеното, съдът намира, че договорът противоречи и на императивните разпоредби на чл. 19 ал.2 от ЗПК, доколкото кредитополучателат не може да установи действителният ГПР, и като се включи сумата за поръчителя към задължението, същият многократно би надвишил законоустановения размер. Посоченият в договора размер на ГПР не надвишава максимално предвидения по чл. 19 ал.4 от ЗПК, но не отразява действителния такъв, тъй като не включва един съществен разход по кредита – възнаграждението за поръчителя.

Поради изложеното исковете за прогласяване нищожността на двата оспорени договора следва да се уважат като основателни и доказани.

ОТНОСНО разноските:

С оглед изхода от спора, следва да се осъди всеки от ответниците да заплати на ищцата деловодни разноски за заплатена държавна такса в размер на по 25.56 евро.

От пълномощника на ищеца се претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от ЗАдв.

В производството по делото ищецът е представляван, на основание 4 чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), от адв. Д. В. М. от АК Пловдив. Съдът намира, че при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази практиката на СЕС - решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, което е задължително съгласно чл. 267 ДФЕС.

С посоченото решение СЕС приема, че при противоречие между национална уредба и правото на Съюза националният съд е длъжен да остави без приложение противоречащата национална разпоредба. Прието е, че разпоредби, които придават задължителен характер на минималните размери на адвокатските възнаграждения и не допускат договаряне или присъждане под тези размери, могат да представляват ограничение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, §1 ДФЕС.