Решение № 5461 от 27.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5461 гр. София, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20221110207033 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Б. К. с ЕГН **********, жив. в /адрес/, срещу Наказателно постановление /НП/ № СОА22-РД11-438 от 09.05.2022 г., издадено от Зам.-кмета на Столична община, направление «Транспорт и градска мобилност», с което на жалбоподателя на основание чл.22, ал. 5 и ал.

6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ във вр. с чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 178е от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена „глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно постановление и моли то да бъде отменено. Същият излага доводите си за допуснати съществени процесуални нарушения при ангажиране на административно-наказателната му отговорност, свързани с липса на пълно и точно описание на вмененото му нарушение, както и на обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено. По същество на процесното нарушение се сочи, че не е безспорно установено неговото автроство, а същото се предполага от собствеността на превозното средство. На следващо място жалбоподателят изразява становище, че АУАН и НП са издадени от органи без нужната компетентност. Отделно от това наказващият орган не е обсъдил наличието на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, което също е основание за отмяна на крайния административен акт.

1

Жалбоподателят – редовно призован за съдебно заседание, се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител адв.Катя Г..

Същият поддържа депозираната жалба с изложените в нея доводи и моли за отмяна на процесното НП, като претендира направените от него разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна заместник-кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“- редовно призована за с.з., се представлява се от юрк. Я.П.. Същата оспорва жалбата и настоява наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като моли да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение бл.№ 120435 от 07.04.2022 г. на В. И. Б. на длъжност старши полицай в сектор „Общинска полиция“ при СДВР е установено, че на 07.04.2022 г., около 10.42 часа в гр.

София, ул. “Лидице“ срещу № 18 жалб. С. Б. К. с ЕГН ********** паркирала лек автомобил „Рено Меган“, бежов на цвят, с рег.№ /хххххх/, лична собственост, върху тротоар, с което виновно е нарушила разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП.

В акта е отразено, че същият е съставен на основание чл.40, ал.4 от ЗАНН, въз основа на докладна записка на инспектор Н. М..

Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление /НП/ № СОА 22 - РД11-438 от 09.05.2022 г. на Зам.-кмета на Столична община, направление «Транспорт и градска мобилност», с което на жалб.С. Б.

К. с ЕГН ********** на основание чл.22, ал. 5 и ал. 6 от ЗМСМА във вр. с чл.

53 от ЗАНН и чл. 178е от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите В. И. Б. и Н. М. М., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок за обжалване, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си 2 правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи видно от представените по делото заповеди. Съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при образуване на административно - наказателното производство, представляващи самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление. В разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН са предвидени задължителните реквизити на АУАН и НП.

Според чл. 42, т. 4 и 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, АУАН и НП следва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и законните разпоредби, които са нарушени. Нормите изискват да е налице единство между словесното описание на деянието и правната цифрова квалификация, както и между цифровата квалификация на нарушението, посочена в АУАН, и тази, отразена в НП.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в липса на пълно, точно и ясно описание от фактическа страна на вмененото на жалбоподателя нарушение. И двата процесуални документа не съдържат всички изискуеми елементи от обективната страна на административното нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП, обуславящи неговата съставомерност, което обстоятелство съществено накърнява правото на нарушителя да разбере фактическите рамки на административнонаказателното обвинение. Видно от АУАН и НП на жалбоподателя е вменено извършване на нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба "За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци". В АУАН и НП не е посочено каква е масата на лекия автомобил, управляван от жалбоподателя, дали същият е бил паркиран успоредно на оста на пътя и дали откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци, както и дали на това място принципно не е разрешено паркирането на автомобили на тротоара. Само по себе си посочването, че жалбоподателят е паркирал на тротоар не води до извод за извършване на нарушение, ако не са налице и останалите признаци от обективна страна.

Приложената санкционна норма на чл. 178е от ЗДвП не внася яснота по отношение на вмененото на жалбоподателя деяние, тъй като съгласно нея се наказва с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство... на тротоари в населените места извън разрешените за това места.

Нито в АУАН, нито в НП е посочено, дали мястото, на което е бил паркиран процесният автомобил попада в разрешените или не за това места.

Констатираната неяснота в административното обвинение нарушава изцяло правото на защита на наказаното лице и препятства съда да извърши проверка относно осъществяването на нарушението от фактическа страна. Доколкото в 3

АУАН и НП не е дадено ясно, точно и непротиворечиво описание на вмененото на жалбоподателя нарушение, с което са нарушени изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН /в редакцията на закона към датата на съставяне на АУАН и издаване на НП/, то обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Основателни се явяват и следващите доводи на жалбоподателя, че авторството на описаното в акта и наказателното постановление нарушение не е установено по безспорен начин. От показанията на разпитаните сведетели, както и от приложените по делото писмени доказателства, не се установява лицето, което е осъществило паркирането на МПС на посоченото място. Видно от показанията на свидетеля В. Б., отговорността на жалбоподателя е ангажирана, поради обстоятелството, че последният е лицето, което се е явило на наказателния паркинг, за да освободи принудително преместеното МПС. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административно-наказателната отговорност. В случая санкциониращият орган не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, вкл. авторството на нарушението. Настоящото производство е от административно наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и НП и дали е извършено от него виновно. В съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него наказателното постановление, по никакъв начин не е обосновано защо е прието, че на посочените дата, час и място санкционираното лице е нарушило разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП , за да се счита изпълнено императивното изискване н а чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН . С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, обвинението се явява и недоказано. В санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици и те не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити.

С оглед изхода на делото, съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски, предвид основателността на подадената жалба. От приложения на л. 32 от делото договор за правна защита и съдействие е видно, че между жалбоподателя и а. Борисова Г. от САК е било договорено възнаграждение в размер на 800 лева – в брой за процесуално представителство по делото. Следва да се посочи, че само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят. Поради тази причина в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане – в брой или по банков път. Когато плащането е договорено по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато 4 възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ. В този случай договорът има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и е заплатила адвокатско възнаграждение. В настоящия случай съдът намира, че не е безспорно установено плащането на сумата от 800.00 лв., доколкото същата фигурира като договорена, а не като реално платена в посочения договор за правна защита и съдействие. Ето защо така направеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № СОА22-РД11-438 от 09.05.2022 г., издадено от Зам.-кмета на Столична община, направление «Транспорт и градска мобилност», с което на жалбоподателя С. Б. К. с ЕГН **********, жив. в /адрес/, на основание чл.22, ал. 5 и ал. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ във вр. с чл.

53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 178е от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена „глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.