Определение № 28188 от 04.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28188 гр. София, 04.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110109220 по описа за 2026 година

Производството е по реда на 140 ГПК.

Образувано е по подадена от „Топлофикация София“ ЕАД искова молба вх. № 2014345/29.07.2020 г., подадена срещу ответника Ю. Х. А., с която, по реда на чл. 422 ГПК са предявени за разглеждане установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да бъде признато за установено спрямо ищеца, че ответникът дължи сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 23414/2019 г. на СРС, 64 с-в., а именно: 1563.54 лева - стойност на незаплатена топлинна енергия /TE/ в топлоснабден имот, находящ в гр. ****, аб. № 127637, за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК /24.04.2019г./ до окончателното изплащане на сумите; 248.63 лева – мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия, дължимо от 14.09.2016 г. до 18.04.2019 г.; 27.88 лева – цена на услуга за дялово разпределение за периода м.03.2016 г.

- м.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК /24.04.2019г./ до окончателното изплащане на сумите, както и 5.71 лева – мораторно обезщетение върху главницата за дялово разпределение, дължимо за периода от 30.04.2016 г. до 18.04.2019 г.

Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него и ответника е съществувало облигационно правоотношение по силата на договор при общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, възникнало по силата на закона – в резултат на притежаваното от него право на собственост върху недвижимия имот. Сочи, че за процесния период е доставил топлинна енергия в гореописания недвижим имот, която не е заплатена.

Моли съдът да признае за установено съществуването на вземанията на кредитора, така както са посочени в издадена заповед за изпълнение.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ю. Х. А., чрез назначения от съда особен представител, подава отговор на исковата молба с доводи за недопустимост и неоснователност на претенциите.

1

Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия, с твърдения, че не е собственик на процесния недвижим имот. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия в имота и законосъобразното извършване на дялово разпределение. Оспорва акцесорните искови претенции, поради липса на главно задължение и липса на изпращане на покана. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията.

С определение № 20183910/10.09.2021 г. по гр.д. № 33928/2020 г. на СРС, 64 с-в, делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като съдът е конституирал трето лице помагач на страната на ищеца – „Нелбо“ АД, произнесъл се е по направените от страните доказателствени искания, като е допуснал изготвянето на СТЕ и събирането на писмени доказателства.

В проведеното по делото на 15.12.2021 г. открито съдебно заседание така допуснатите доказателства са събрани, делото е обявено за решаване, като на 26.08.2022 г. е поставено решение по спора.

При връчване на поставения съдебен акт е констатирана смъртта на ответника в производството, настъпила на 10.10.2021 г., т.е. след насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, но преди провеждането му на 15.12.2021 г. и са конституирани по реда на чл. 227 ГПК като страни наследниците на ответника – С. А. Д., А. В. А. и С. В. А..

С решение № 1879/19.03.2026 г. по в.гр.д. № 1561/2023 г. на СГС така постановеното първоинстанционно решение е обезсилено като недопустимо, делото е върнато за разглеждане от друг състав СРС и е образувано под настоящия № 9220/2026 г. на СРС, 76 с-в.

С уточнителна молба вх. № 154920/15.05.2026 г. ищецът е уточнил претенциите си по отношение на всеки от новоконституираните трима ответници както е посочил, че в качеството си на наследници по закон на починалия ответник, всеки от тях отговаря за 1/3 част от общия размер на задълженията, а именно:

1/ С. А. Д.: 660.43 евро - стойност на незаплатена топлинна енергия /TE/ в топлоснабден имот, находящ в гр. ****, аб. № 127637, за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК /24.04.2019г./ до окончателното изплащане на сумите; 91.96 евро – мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия, дължимо от 14.09.2016 г. до 18.04.2019 г.; 4.38 евро – цена на услуга за дялово разпределение за периода м.03.2016 г. - м.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК /24.04.2019г./ до окончателното изплащане на сумите, както и 0.94 евро – мораторно обезщетение върху главницата за дялово разпределение, дължимо за периода от 30.04.2016 г. до 18.04.2019 г.;

2/ А. В. А. - 660.43 евро - стойност на незаплатена топлинна енергия /TE/ в топлоснабден имот, находящ в гр. ***, аб. № 127637, за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК /24.04.2019г./ до окончателното изплащане на сумите; 91.96 евро – мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия, дължимо от 14.09.2016 г. до 18.04.2019 г.; 4.38 евро – цена на услуга за дялово разпределение за периода м.03.2016 г. - м.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК /24.04.2019г./ до окончателното изплащане на сумите, както и 0.94 евро – мораторно обезщетение върху главницата за дялово разпределение, дължимо за периода от 30.04.2016 г. до 18.04.2019 г.; и

3/ С. В. А. - 660.43 евро - стойност на незаплатена топлинна енергия 2

/TE/ в топлоснабден имот, находящ в гр. ***, аб. № 127637, за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК /24.04.2019г./ до окончателното изплащане на сумите; 91.96 евро – мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия, дължимо от 14.09.2016 г. до 18.04.2019 г.; 4.38 евро – цена на услуга за дялово разпределение за периода м.03.2016 г. - м.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК /24.04.2019г./ до окончателното изплащане на сумите, както и 0.94 евро – мораторно обезщетение върху главницата за дялово разпределение, дължимо за периода от 30.04.2016 г. до 18.04.2019 г.

В предоставения от съда срок, новоконстиурианите ответниците не са изразили становище, поради което съдът намира, че същите поддържат подадения редовно отговор на исковата молба от техния наследодател.

На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между страните се разпределя както следва:

По исковете с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че е съществувало облигационно отношение с техния наследодател, по силата, на което в процесния период е престирал /доставил топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/, като за ответниците, в качеството им на наследници на задълженията на наследодателя им, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното задължение да е срочно/.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

По доказателствените искания:

Произнасянията по доказателствените искания на предходния съдебен състав, разглеждал спора, са били редовни, доколкото ответникът е починал след насрочване на делото за разглеждане в ОСЗ.

С оглед на това, съдът намира, че допуснатите писмени доказателства следва да бъдат отново приети в настоящото производство, а депозираната в срок СТЕ по гр.д. № 33928/2020 г. – изслушана по реда на чл. 200 ГПК повторно.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с указания до страните относно възможността за извънсъдебно уреждане на спора.

Така мотивиран и на основание чл. 140, вр. с 146, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 15.10.2026 г. от 13:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение.

ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част на определението, като им УКАЗВА, че могат да вземат становище по същия най-късно в първото открито съдебно заседание и 3 да предприемат съответните процесуални действия. Указва на страните, че ако не направят доказателствени искания в същия срок, губят възможността да сторят това по-късно, освен при предпоставките на чл. 147 ГПК.

ДОПУСКА събирането на писмени доказателства, представени към исковата молба вх. № 2014345/29.07.2020 г. и към писмо от третото лице – помагач с вх. № 25173533/07.12.2021 г.

ОПРЕДЕЛЯ ДЕПОЗИТ в размер на 60 евро з а призоваване и повторно изслушване по реда на чл. 200 ГПК на вещо лице А. Ж. – изготвил и депозирал СТЕ вх. № 25170353/29.11.2021 г. по спора в производството по гр.д. № 33928/2020 на СРС, 64 с-в., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещо лице А. Ж. след представяне на платежния документ за внесен депозит за защита по реда на чл. 200 ГПК на вече депозираното заключение вх. № 25170353/29.11.2021 г. по спора в производството по гр.д. № 33928/2020 на СРС, 64 с-в.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Указва на страните, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора, при условията на бързина и ефективност, може да бъде използван способът медиация.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4