Решение № 3211 от 06.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3211 гр. София, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20231110205200 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С електронен фиш серия К № 5969829 издаден от СДВР на А. Х. А., с ЕГН **********, е наложено наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева на осн. чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение по чл. чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност.

Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което чрез процесуалния си представител- адвокат Х., в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се сочи, че обжалванията електронен фиш не отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 ЗДвП, като не съдържа всички предвидени там реквизити, като се твърди, че не са посочени дата на издаване, както и не се съдържа указания относно срока и реда за обжалването му. Оспорват се изправността на техническото средство, както и факта на управление на МПС с посочения в същата скорост.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, не изпраща представител, като в нарочна молба се иска разглеждане на делото и се излагат съображения по същество в подкрепа на искането за отмяна на електронния фиш. В допълнение към изложеното в жалбата, се твърди недоказаност на обективните елементи на нарушението, в частност на мястото на позициониране на АТСС и отстоянието на същото от пътния знак въвеждащ ограничението в скоростта. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание въззиваемата страна, СДВР, редовно призовани, не изпращат представител. По делото са депозирани писмени бележки, в които се излагат общи съображения за материална и процесуална законосъобразност на атакувания електронен фиш, като се акцентира върху обществената опасност на нарушенията на ограниченията в скоростта на движение. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и 1 извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят А. Х. А., ЕГН ******, с постоянен адрес гр.**********, ул."*****" №6А, правоспособен водач на МПС.

На 08.04.2022г. в 09:47 часа в гр.София, по бул. „Цариградско шосе“, лек автомобил марка *********, собственост на жалбоподателя А. Х., се движел в посока от ул.“Павел Красов“ към бул.“Околовръстен път“. По същото време на бул. „Цариградско шосе“ в района на № 200, където с пътен знак В26 била указана максимална скорост на движение от 50 км/ч, от патрул на ОПП-СДВР бил осъществяван контрол за спазване скоростта на движение чрез автоматизирано техническо средство модел CORDON M2, с номер на устройството MD1192. Системата била въведена в експлоатация от служител на ОППСДВР, а измерването било извършено в периода от 09.15 до 11.30 часа на 08.04.2022г., съгласно приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта.Видно от същият последното е работело в стационарен режим, с посока на движение "приближаващ", като е било поставено на разстояние 300 метра от пътния знак.

При преминаване на посочения автомобил в района на контрол, била отчетена скорост на движение от 79 км/ч, след отчитане на допустимото отклонението от 3 км/ч, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч, в рамките на населените места, въведена и с нарочен пътен знак В26. Скоростта на движение била установена с посоченото по-горе техническо средство чрез изготвяне на фотоснимка, отразяваща, дата, точен час, адрес и географски координати, както и скорост и самото превозно средство, в частност регистрационния номер на същото.

Въз основа на тези данни на основание 189, ал.5, вр. чл.188, ал.1 ЗДвП на жалбоподателя А. в качеството му на собственик на превозното средство с рег. № ****** бил издаден атакувания Електронен фиш серия К № ******.

Освен това жалбоподателят А. А. е наказван по административен ред за същото деяние- нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, а именно с Електронен фиш серия К, № 4509067, издаден от СДВР, връчен на 08.11.2021г., и влязъл в сила на 01.12.2022г., като глобата по същия е заплатена от жалбоподател, съгласно отбелязванията в АИС-АНД и Справка картон на водача.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства – Електронен фиш серия К № ******, Електронен фиш серия К, № 4509067, справка за регистрация и собственост на МПС, Заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 08.04.2022г., Протокол от проверка № 05-СГ-ИСИС/15.03.2022г., Удостоверение за одобрен тип техническо средство и справка от електронния регистър на БИМ за вписан тип средство за измерване, Ежедневна форма на отчет, справка от АИС-АНД, Справка картон на водача за жалбоподателя А. Х. А., Справка от СО, дирекция „Управление и анализ на трафика“ относно организацията на движението и поставените пътни знаци на бул.“Цариградско шосе“, с приложено към същата схема, веществени доказателствени средства –фотоснимка, изготвени с техническо средство, заснемащо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, дигитална снимка на техническото средство и пътния знак.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

2

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок, предвид допълнително представените доказателства за датата на изпращане, с оглед, на което е допустима, като разгледана по същество, налага изменение на атакувания санкционен акт по изложените по-долу съображения.

На първо място, съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения свързани със съдържанието на оспорения от санкционираното лице електронен фиш. Той е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа всички задължителни реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а именно: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Съдът не споделя изложените в жалбата оплаквания за непълнота в съдържанието на ЕФ, като макар и схематично описанието на нарушението съдържа всички обстоятелства от значение за отговорността- място, време, изпълнително деяние и неговите обективни характеристики, включително данните за скоростта и техническото средство, с което е установена, като обемът на информацията в пълна степен позволява на нарушителя да разбере административното обвинение. Тук е мястото да се отбележи, че в съдържанието на ЕФ, еднозначно е посочена приетата за установена стойност на движение, срещу който именно факт се защитава жалбоподателя, а при съпоставка с наличните по делото доказателства е видно, че отразената стойност е след приспадане на толеранса от 3 км/ч.

Предвид на това от една страна административното обвинение е недвусмислено и правото на защита гарантирано, а от друга са спазени правилата за определяне на наказуемата скорост.

Съгласно легалната дефиниция на §6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронния фиш е "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.", т.е. същият се генерира автоматично, въз основа на данните от АТСС, а не представлява изявление на конкретно физическо лице, поради което именно не съдържа издател, предвид, на което за законосъобразността на същия е ирелевантно кое е лицето, боравило с информационната система или неговата длъжност, а всички изложени в жалбата възражения в тази връзка, в частност за нищожност на ЕФ се явяват несъстоятелни. Следва да се изтъкне, че уточнението на чл.189, ал.4 ЗДвП, относно отсъствието на контролен орган и нарушител, касае именно процеса по генериране на самия електронен фиш, а не на установяване на нарушението, доколкото абсурдно е да се твърди, че което и да е нарушение е извършено в отсъствието на нарушителя, като видно от текста на нормата именно процесът по издаване на ЕФ не включва участие на нарушителя или контролен орган. (изрично в този смисъл Решение № 3845 от 10.06.2022г. по адм.д. 2762/2022г., Решение № 3840 от 10.06.2022г. по адм.д. № 275682022г. по описа на АССГ)

Най-сетне макар да не съдържа дата на издаване, то от една страна същата е отразена в АИС -АНД- 08.04.2022г., а от друга страна при съпоставяне на датите на нарушението08.04.2022г., датата на връчване на ЕФ, отразена в нарочна разписка 04 .03.2023г. и на депозиране на жалбата, то въпросът за сроковете по чл.34 ЗАНН или давността, въобще не се поставя. Тук е мястото да се посочи, че макар в ЕФ да не са изрично посочени срока и органа, пред който може да бъде атакуван същия, в което отношение безспорно съдържанието на същия подлежи на критика, то факта на настоящото производство, показва, 3 че това не е довело до ограничаване правото на защита нарушителя и не е препятствало реализирането на същото.

С оглед на изложеното не могат да бъдат споделени оплакванията за процесуална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, свързани с неговото съдържание.

На следващо място правилно е определен субекта на отговорността, като видно от приложената справка за регистрация и собственост МПС с рег. № ******, е собственост именно на жалбоподателя А. А., поради което и при спазване на правилото на чл.189, ал.5, вр чл.188, ал.1 ЗДвП, електронния фиш е издаде именно срещу него. Същият е надлежно връчен на санкционираното лице, респективно не е ограничено правото на защита, нито пък възможността по чл.189, ал.5, изр.2 ЗДвП да посочи друго лице като водач на автомобила.

От друга страна, доколкото съгласно изричната разпоредба на чл.188, ал.1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, то на същият следва да са известни лицата, които са управлявали МПС на конкретна дата, а от друга страна липсва нормативно изискване записите изготвяни от АТСС, използвани за контрол на трафика да позволяват лицева идентификация на водача на ППС. Следва да се посочи, че нито ЗДвП, нито пък ЗАНН предвиждат ведно със санкционния акт на нарушителя да се връчват каквито и да е други документи, нито пък участие на нарушителя в процедурата по генериране на електронния фиш, поради което ограничение в правото на защита на жалбоподателя в тази връзка не се констатира.

На следващо място съдът намира, че избрания за реализиране на отговорността на жалбоподателя процесуален ред, а именно чрез издаване на Електронен фиш, а не на АУАН и НП по правило се явява законосъобразен и съответен на нормативната уредба, актуална към момента на деянието. Нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП, предвижда че “при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.