Решение № 145 от 10.11.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. М., 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Диана Кузманова

Димитрина Николова при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251600600225 по описа за 2025 година Производството е по чл.318 и сл.НПК.

С присъда № 21 на Районен съд-М., постановена на 13.05.2025 година по нчхдело № 796/2024 година по описа на същия съд, подсъдимата Г.

В. Б. е призната за невиновна в това чна 07.06.2024 година, като родител да е осуетила изпълнението на съдебно решение № 351 от 19.08.2022 година по гражданско дело № 2199/2021 година по описа на Районен съд - М. относно упражняването на лични контакти на бащата Р. Б. И., ЕГН ********** с детето М.Р.И., ЕГН **********, като е оправдана по обвинението за престъпление по чл.182, ал.2 от НК; в тежест на частния тъжител е присъдено заплащането на направени в производството разноски.

Присъдата е обжалвана от частния тъжител Р. Б. И. с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост, допуснати нарушения на процесуалните правила; искането е за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова - осъдителна пирсъда.

В открито съдебно заседание на въззивния съд жалбоподателятчастен тъжител и неговият повереник поддържат въззивната жалба; повереникът излага конкретни съображения.

1

Защитникът на подсъдимата моли присъдата да бъде потвърдена, като излага доводи в тази насока.

Въззивният съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда във връзка с оплакванията в жалбата, доводите и становищата на страните и като обсъди доказателствения материал по делото, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, но разгледана по същество същата е неоснователна.

Съображенията на Окръжен съд-М. са следните:

Първоинстанционното производство, завършило с обжалваната присъда, е проведено законосъобразно ; районният съд не е допуснал при разглеждане на делото нарушения на процесуални правила.

Фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата, е установена правилно от първостепенния съд, като при анализиране на доказателствения материал по делото от страна на въззивния съд същата не се променя и е следната:

Подсъдимата Г. В. Б. и частният тъжител Р. Б. И. живеели на съпружески начала, имат дете – М.Р.И., родена на *** година. След раздялата им през 2020 година отношенията им се влошили. М. живеела при майката в гр. Б.. С решение от 02.10.2020г. по гр. д № 953/2020г. по описа на РС - М. е определен режимът на личните отношения на детето М. И.а с родителите. С решение № 351/19.08.2022г. по гр. дело № 2199/2021г. по описа на РС - М. режимът в частта относно режима на лични отношения на бащата - частният тъжител и жалбоподател в насотящото произовдств Р. И. бил изменени е опроделен слединят режим: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя с преспиване при бащата, за рождения ден на бащата за времето от 10:00 ч. на съответния ден до 10:00 ч. на следващия ден през четна година с преспиване, един месец през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, както и за Коледните празници, когато годината е четна/ от 24 до 26 декември и съответно Новогодишните празници, когато годината е нечетна 31.12. - 01.01./, първата половина от пролетната и зимната ваканция на детето, втората половина на Великденските празници, като бащата взема детето от неговото 2 местоживеене на адреса на майката Г. В. Б. в гр. Б., обл. М., ул. „Г.“ № 174 и го връща на същия адрес след срещите. С решение № 62/24.02.2023г. по в.гр. д.

№ 7/2023г. по описа на Окръжен съд - М., решението е изменено в частта относно определения летен режим на лични отношения между Р. Б. И. и детето М. И.а.

На инкириминирата с тъжбата дата - 07.06.2024 година жалбоподателят и свидетелят Д.Я. пристигнали в гр. Б., за да вземат от посочения в съдебното решение адрес детето М. И.а за престой през уикенда при бащата. Бащата Р. И. позвънил по вайбър приложението и изпратил съобщение на майката на детето - подсъдимата Г. В., че в 18 часа ще бъде на адреса, от който трябва да вземе детето, но не успял да се свърже с нея. Когато пристигнали на адреса, не открили никого. Р. И. подал сигнал на телефон 112. Около 18.30-19.00 часа св.

Д.Я. и частният тъжител И. отишли в РУ - М., за да подаде И. жалба срещу подсъдимата за неизпълнение на съдебно решение. Полицейските органи отишли до адреса в гр. Б., ул. „Г.“ № 174, но не открили подсъдимата и детето М., за което уведомили бащата по телефона. Той дал информация на полицаите, че подсъдимата и дъщеря им се намират в магазина, в който работи Г.. След подаване на жалбата в РУ М., жалбоподателят и приятелят му отпътували към гр. С.. Междувременно полицейските служители се свързали с подсъдимата, за да я уведомят за сигнала от тъжителя И.. В. съдействала и осигурила детето М. И.а да пристигне на адреса, от който баща й - тъжителят И. следвало да я вземе.

Около 19-20 часа полицейските служители отново се свързали с тъжителя И., за да го уведомят, че детето М. И. е вече на адреса, от който той в качеството на баща трябва да я вземе за изпълнение на режима на лични отношения. И. и св. Я. пътували за гр. С. и били до около с. Б.. Р. И. отказал да се върне до гр. Б. и не предприел по-нататъшни действия в този ден.

Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин, вкл. и свидетелските показания на Д.Я.. Въззивният съд споделя доводите на районния съд за кредитиране на дадените от подсъдимата обяснения. Отчитайки двойственото им значение , същите не са изолирали от другите гласни доказателства и не противоречат на другия събран доказателствен материал по делото.

Правилно първостепенният съд приел, че не е установено подсъдимата 3 да е извършила деяние, покриващо престъпния състав на чл.182, ал.2 НК.

Контролираният съд е изложил обстойни мотиви досежно всички въпроси: какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение, а оттам и на въпросите има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимата, извършено ли е виновно, поради което и изложените в жалбата възражения в обратен смисъл въззивният съд намира за неоснователни. Настоящият съдебен състав, намира, че оплакванията във въззивната жалба, поддържани и в съдебно заседение са неоснователни.

Същите са в насока, че първостепенният съд не е анализирал в пълнота доказателствения материал по делото. При прочит на мотивите на райнония съд се налага обратен извод – всички събрани доказателства – писмени и гласни са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.

Релевира се от жалбоподателя и неговия повереник, че са налице спорни факти относно съдържанието на проведения разговор между жалбоподателя и подсъдимата, както и относно това, дали наистина детето се е намирало вече на адреса, както В. е заявила. Безспорно установено е, че подсъдимата е позвънила на жалбоподателя около 18:30 – 19:00 часа, когато е бил в РУ-М..

От данните по делото е видно, че отношенията между двамата родители след фактическата им раздяла продължават да се характеризират с напрежение и взаимни обвинения при осъществяване на комуникация. Независимо от съдържанието на проведения разговор между двамата, малко по-късно между 19 и 20 часа, полицейските служители уведомили И., че детето е вече на адреса; подсъдимита е съдействала, като организирала завръщането на детето М. на адреса, от който е следвало да бъде взето по силата на горепосочения съдебен акт. Следователно, жалбоподателят - частен тъжител е имал обективна възможност още на 07.06.2024 година, след обаждането от органите на реда, да се върне на адреса и да вземе дъщеря си за осъществяване на режима на лични отношения през уикенда.

Настоящият съдебен състав, съобразно установената съдебна практика, намира, че от обективна страна, престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК предпоставя да е налице влязло в сила съдебно решение, уреждащо упражняването на родителски права или личните контакти с дете; нужно е още родител ,респ.друг сродник да не изпълни или осуети по какъвто и да 4 било начин и зпълнението на постановените от съда мерки. Неизпълнение ще е налице, когато субектът на престъплението бездейства, т.е. не изпълни конкретните предписания на съда, а осуетяването е налице, когато деецът, с действията си създаде каквито и да било обективни пречки за упражняване на съответното право. От субективна страна, деянието е умишлено.

Правилно районният съд приел, че в конкретния случай режимът на лични отношения е безспорно установен с Решение по гр.дело № 2199/2021 г. на РС – М.. Безспорно установен е и фактът, че от 07.06.2024 г. от 18:00 часа М. И.а е следвало да бъде с баща си до 18:00 часа на 09.06.2024 г. Правилно първостепенният съд приел, че съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК съдът следва да признае подсъдимото лице за виновно единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, когато са установени всички обстоятелства, отнасящи се до повдигнатото обвинение. Само когато всички факти, включени в обвинението, бъдат установени по несъмнен и категоричен начин, съдът следва да постанови осъдителна присъда, която не може да почива на предположения и несигурни изводи относно нито един от елементите на престъпния състав, в това число и по отношение на субективната страна на деянието.

Разпоредбата на чл.182 ал.2 от НК предвижда две алтернативни възможности – неизпълнение или осуетяване на изпълнението на съдебно решение във връзка с личните контакти на родителя. На подсъдимата В . е повдигнато обвинение за осуетяване на съдебно решение. Осуетяването може да се състои в непредаване на детето или във фактическо недопускане на съответния правоимащ да осъществява лични контакти, създаване на пречки за предаване на детето и др.

От субективна страна престъплението се характеризира с пряк умисъл деецът следва да съзнава задълженията, възникнали за него, че упражняването на родителските права или правото на лични контакти с детето са уредени със съдебно решение, да предвижда неговото неизпълнение или осуетяване, като съзнателно иска или допуска това. От събраните по делото гласни и писмени доказателства не се установява виновно поведение под формата на изискуемия пряк умисъл от страна на подсъдимата, доколкото не се доказа причината за неизпълнението на режима на лични отношения , съгласно съдебното решение, да е пряко обвързано с поведението на майката. Установи 5 се по безспорен начин, че макар и със закъснение в порядъка на един-два часа, същата е осигурила детето на адреса, посочен в съдебното решение, откъдето бащата е имал възможност да го вземе. Правилно РС- М. възприел, че опитите на бащата да вземе детето на 07.06.2024 година са останали неуспешни, не защото майката съзнавано не е предавала детето, а защото същата е била на работното си място заедно с М.. Работното й място е на територията на гр. Б. и местоположението му е известно на бащата; майката - подсъдима не е могла да го остави на адреса, посочен в съдебното решение, тъй като детето е следвало да бъде оставена без надзор. Подсъдимата е разбрала едва впоследствие, че тъжителят е бил пред адреса й, за да вземе детето, тъй като не е видяла обажданията чрез приложението „вайбър“. Както бе посочено и по-горе, след като полицейските служители я потърсили, подсъдимата оказала съдействие и осигурила придвижването на детето до адреса, като органите на реда, от своя страна, уведомили бащата.

По настоящото дело е установено, че макар на посочената дата подсъдимата да е допуснала отклонение от режима на свиждане на М. с жалбоподателя, то друго неизпълнение на режима не е констатирано, следователно не е пострадала връзката между него и детето. Закъснението от съдебно определения час е малко и не е препятствало правоимащия баща да осъществи режима на лични отношения с дъщеря си. С оглед последното би могло да се коментира и приложението на чл.9, ал.2 НК, което безспорно бе довело до същия разултат - оправдаване на подсъдимата по повдигнатото й с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл.182, ал.2 от НК.