Определение № 4231 от 19.08.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4231 гр. Варна, 19.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от мл.с. Ралица Светославова Въззивно гражданско дело № 20263100501636 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 39480/19.05.2026 г. по регистратурата на ВРС, депозирана от А. Д. Н., чрез адв. Ж. К., срещу решение № 1670 от 04.05.2026 г., постановено по гр. д. № 2491/2025 г. по описа на ВРС, 50-ти състав, с което е намалено по предявените от Д. Д. Н., ЕГН **********, и И. Д.

Н., ЕГН **********, субективно съединени искове с правно основание чл. 30 ЗН, дарствено разпореждане от 21.11.1997 г., обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 168, том 73, дело № 19607 от 21.11.1997 г., с предмет идеална част от Апартамент № 18 с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект, със Заповед № 18-10907/13.12.2018 г. на Началника на СГКК - Варна, находящ се на шести етаж в жилищна сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот идентификатор ***, с адрес: град Варна ***, със ЗП 74.38 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при граници на апартамента: съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - ***; под обекта - ***, ***; над обекта

- няма, ведно с прилежащото му Избено помещение № 18, с площ 6.31 кв.м., при граници: коридор, изба на ап. 5, изба на ап. 7, коридор, двор, заедно с 3.9454% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място; извършено от общия наследодател на страните Костадинка Д.а Н., починала на 07.05.2021 г., в полза на ответницата А. Д. Н., ЕГН **********, и е възстановена запазената част на Д. Д. Н., ЕГН **********, и И. Д. Н., ЕГН **********, от наследството на Костадинка Д.а Н., ЕГН **********, починала на 07.05.2021 г., в размер на по 1/6 идеална част за всеки от тях от Апартамент № 18 с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект, със Заповед № 18-10907/13.12.2018 г. на Началника на СГКК - Варна, находящ се на шести етаж в жилищна сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот идентификатор

***, с адрес: град Варна ***, със ЗП 74.38 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при граници на апартамента: съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - ***; под обекта ***, ***; над обекта - няма, ведно с прилежащото му 1

Избено помещение № 18, с площ 6.31 кв.м., при граници: коридор, изба на ап. 5, изба на ап.

7, коридор, двор, заедно с 3.9454% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че районният съд не е приложил правилно разпоредбите на чл. 31 и чл. 36 от ЗН, като не е формирал наследствена маса, не е установил нейната стойност, както и стойността на запазените части. Посочва се, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е назначил служебно съдебно-оценителна експертиза, необходима за установяване стойността на наследствената маса и на накърнените запазени части. Вместо това съдът е постановил намаляване на дарението и възстановяване на запазените части, като ги е определил единствено като идеални части от имота, изразени в обикновени дроби, без да определи паричната им равностойност. Въззивникът счита, че по този начин съдът е препятствал правилното приложение на чл. 36 от ЗН, тъй като не е установил паричното изражение на разполагаемата част и на накърнените запазени части. Поради това се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което накърнените запазени части на ищците бъдат определени не само в идеални части, но и в парична стойност, като на основание чл. 36 от ЗН на ответницата бъде признато правото да задържи дарения имот срещу заплащане на паричната им равностойност. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни – Д. Д. Н. и И. Д. Н., чрез адв. Т. Аначкова, с който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Излагат се доводи, че в случая не е необходимо формиране и остойностяване на наследствената маса по чл. 31 от ЗН, тъй като дареното имущество изчерпва цялото наследство, а ответницата не е твърдяла и не е доказала наличието на друго имущество, което да бъде включено в наследствената маса. Поради това се поддържа, че възстановяването на запазените части следва да се извърши чрез намаляване на дарението с определените дробни части, съгласно чл. 29 от ЗН. Твърди се също, че в случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 36 от ЗН, тъй като дареното имущество изчерпва имуществото, останало след смъртта на наследодателя, а освен това ответницата не е направила изрично искане за задържане на имота срещу заплащане на паричната равностойност на накърнените запазени части. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.

По редовността и допустимостта на жалбата:

При извършената служебна проверка по чл. 267, ал. 1 от ГПК съдът намери, че въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима. Същата следва да бъде приета за разглеждане и разгледана по същество.

С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са направени доказателствени искания.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 39480/19.05.2026 г. по регистратурата на ВРС, депозирана от А. Д. Н., чрез адв. Ж. К., срещу решение № 1670 от 2

04.05.2026 г., постановено по гр. д. № 2491/2025 г. по описа на ВРС, 50-ти състав.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1636/2026 г. по описа на ОС-Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.10.2026 г. от 9:30 ч., за която дата и час да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение. На въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба, половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на ВОС. За контакт с Координатора на Центъра към ВОС - Нора Великова: тел. ***, ел. поща: [email protected].

Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет страницата на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3