Решение № 68 от 23.02.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Пловдив, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. К.динова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20225001000718 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260087 от 28.07.2022 г.,постановено по т.д.№56/2020 г. по описа на Окръжен съд-С.З.,е осъден Г.Ф.-гр.С.,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.С.,**** да заплати на С. И. Г. с ЕГН **********,Р.

Б. Т. с ЕГН **********,В. Б. Г. с ЕГН **********,Г. Б. Т. с ЕГН **********,К. Б. Т. с ЕГН **********,всички с адрес с.К.,обл. С.З. и М. Б. Х. с ЕГН ********** с адрес гр.С.З.,****,като правоприемници на починалия Б.

Т. Г.,сумата от 50 000 лв.,представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Б. Т. Г. неимуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на 29.08.2018 г.,ведно със законната лихва от 08.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 1500 лв.,представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Б. Т. Г. имуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на 29.08.2018 г.,ведно със законната лихва от 08.10.2019 г. до окончателното изплащане на 1 задължението.

Със същото решение е отхвърлено като неоснователно искането за законна лихва за периода от 29.08.2018 г. до 07.10.2019 г. върху сумата от 50 000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за законна лихва за периода от 27.09.2018 г. до 07.10.2019 г. върху сумата от 1500 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

Наред с това,с решението от 28.07.2022 г. на ОС-С.З. е осъден ответникът Г.Ф.-гр.С. да заплати на адв. П. Д. Д. с ЕГН ********** сумата от 2075 лв.,представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ,а също така е осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 2 060 лв. за държавна такса,както и сумата от 170,50 лв. за възнаграждение за вещи лица,изплатена от бюджета на съда.

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на Г.Ф.,БУЛСТАТ *********,със седалище и адрес на управление гр.С.,****,подадена чрез пълномощника му адв. С. М.,като с тази жалба решение №260087 от 28.07.2022 г.,постановено по т.д.№56/2020 г. по описа на Окръжен съд-С.З.,се обжалва в осъдителните му части,с които Г.Ф. е осъден да заплати на С. И. Г.,Р. Б. Т.,В. Б. Г.,Г. Б. Т.,К. Б. Т. и М. Б. Х.,като правоприемници на Б. Т. Г.,сумата от 50 000 лв.-застрахователно обезщетение за претърпените от Б. Т. Г. неимуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на 29.08.2018 г.,ведно със законната лихва от 08.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 1500 лв.застрахователно обезщетение за претърпените от Б. Т. Г. имуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на 29.08.2018 г.,ведно със законната лихва от 08.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението,а също така е осъден да заплати сторените разноски.

Жалбоподателят е изразил в жалбата си становище,че обжалваното решение /в атакуваните му осъдителни части/ е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон,както и поради необоснованост.Според жалбоподателя,неправилни и необосновани са изводите на съда,че по делото е било установено реализирането на ПТП от неустановен водач,на неустановено МПС на 29.08.2018 г.Счита,че по делото липсват доказателства за участие на автомобил,както и за съприкосновение 2 между такъв и велосипеда на пострадалия.Заявява,че в обжалваното решение не е обсъждан и няма произнасяне по въпроса за наличието на взаимно изключващи се твърдения на ищеца за механизма на ПТП и че в крайна сметка от мотивите на обжалвания съдебен акт не става ясно кой механизъм на настъпване на ПТП съдът е приел и какво е счел за установено относно фактическите положения.Твърди,че съдът не е посочил и кои от доказателствата възприема и кои отхвърля,както и не е ясно защо приема едните,а отхвърля другите.Според жалбоподателя,от обжалваното решение не става ясно каква точно е преценката на установените факти и приложението на закона към тях.

В жалбата са развити и доводи за обосноваване на твърдението,че с решението си съдът неправилно е игнорирал заключението по изготвената и приета по делото САТЕ,в която е посочено,че не са били установени следи и деформации от контакт с ППС,както и че в материалите по делото няма данни за следи и деформации по велосипеда,които да са получени при процесното ПТП.Развити са и аргументи,че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл.45 от ЗЗД,като при липса на доказателства за осъществяване хипотезата на тази правна норма,съдът е приел точно обратното и е приложил санкцията й.Наред с това излага и доводи,че в случая е налице колизия между нормата на чл.557,ал.1,б.“а“ от КЗ и хипотезата на чл.45,ал.2 от ЗЗД,при наличието на която колизия следва да се приложи нормативният акт от по-висок ранг,какъвто /според жалбоподателя/ е Кодексът за застраховането,а в посочената разпоредба от същия кодекс липсва установена законова презумпция за вина на неустановения водач,управлявал неидентифицирано МПС.Жалбодателят счита,че ищецът е бил длъжен да установи,но не е доказал механизма на ПТП,участието на неустановен водач в инцидента,управлявал неидентифициран автомобил,противоправността на поведението на неустановения водач и вината му за инцидента,както и вредите.Счита,че констативният протокол за ПТП с пострадали лица в частта относно механизма,причините и обстоятелствата за произшествието не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила и че така съставеният документ не може да установи дали въобще е настъпило ПТП и дали вина за него има водач на неидентифицирано МПС.Поддържа още,че в настоящия случай съдът е игнорирал това обстоятелство,както и фактът,че няма данни за находки за 3 настъпило ПТП,нито следи от удар или каквото и да било съприкосновение на автомобил с велосипеда,управляван от ищеца,нито дори следи от движение на МПС в близост до него,нито свидетели-очевидци,нито веществени доказателства,които да потвърждават твърденията на ищеца.

В жалбата са изложени аргументи и за необоснованост на назначената САТЕ относно възприетия с експертизата механизъм на ПТП,като жалбоподателят счита,че вещото лице напълно необосновано е възприело предполагаем механизъм,който не съответства на събрания по делото доказателствен материал.Излага и аргументи за неправилност и необоснованост и на изводите на първата инстанция,че предявените за обезщетяване неимуществени вреди се намират в пряка причинна връзка с твърдяното от ищеца деяние,както и за необосновано отхвърляне на възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице.Счита още,че обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика,съгласно която съдебният акт не може да се основава на предположения и че съдът безкритично е приел недопустимото произнасяне от вещото лице по правни въпроси в автотехническата експертиза.Поддържа също така,че решението на ОС-С.З. е постановено в нарушение на чл.52 ЗЗД и на задължителната практика на ВС-ППВС №4/1968 г.Подробни доводи в тази насока са изложени в жалбата.Такива са изложени и за аргументиране на оплакването за неправилност на решението поради необоснованост.В допълнение,жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и поради обстоятелството,че съдът е присъдил общо обезщетение на всички правоприемници на починалия ищец,без да отчете правилата за наследяване по Закона за наследството и да посочи на кой от правоприемниците каква част от определеното на техния праводател обезщетение присъжда.

Въз основа на горните аргументи,жалбоподателят Г.Ф. моли да бъде отменено обжалваното решение във всичките му осъдителни части и да се отхвърлят изцяло като недоказани и неоснователни предявените искове или да бъде определено обезщетение в много по-нисък размер.При условие на евентуалност моли да се приеме,че с поведението си Б. Т. Г. обективно е допринесъл за травматичните му увреждания,респ. За претендираните с исковата молба имуществени и неимуществени вреди,тъй като е управлявал велосипеда след употреба на алкохол и това се е отразило негативно на 4 реакциите и поведението му като участник в движението.

В законния срок въззиваемите М. Б. Х., С. И. Г.,Р. Б. Т.,В. Б. Г.,Г. Б. Т. и К. Б. Т.-неследници на починалия първоначален ищец Б. Т. Г.,са подали в законния срок писмен отговор на въззивната жалба.Отговорът е подаден чрез общия им пълномощник адв. П. Д. и в него е изразено становище,че обжалваното решение е правилно,законосъобразно и обосновано,а направените възражения и изложените доводи във въззивната жалба са бланкетни и неоснователни.Подробни аргументи за обосноваване на това становище са развити в отговора.Воз основа на тях въззиваемите молят да се потвърди обжалваното решение на ОС-С.З. като правилно и законосъобразно и да бъде осъдена насрещната страна да им заплати всички направени по делото разноски,включително и адвокатско възнаграждение.

От страните не са заявени доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените в жалбата оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима,тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,подадена е от лице,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в атакуваните му части,а наред с това при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че обжалваното решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо в обжалваните му 5 части и в тази връзка-че с тези части първоинстанционният съд се е произнесъл именно по исковете,с които е сезиран по конкретното дело,а самите тези искове счита за допустими.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

Производството по т.д.№56/2020 г. по описа на Окръжен съд-С.З. е образувано по предявени от Б. Т. Г. с ЕГН ********** против Г.Ф.-гр.С. с БУЛСТАТ ********* осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:1/сумата от 50 000 лв.,претендирана като застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,вследствие на пътнотранспортно произшествие,настъпило на 29.08.2018 г. и реализирано от неизвестен водач на неидентифицирано МПС,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от момента на извършване на деянието-29.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението;сумата от 1500 лв.,претендирана като застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца Б. Т. Г. имуществени вреди,в резултат на същото ПТП,настъпило на 29.08.2018 г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от момента на заплащането им-27.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Исковете за заплащане на горните суми са с правна квалификация по чл.557,ал.1,т.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД,а акцесорната несамостоятелна претенция за законни лихви е основана на разпоредбата на чл.86 от ЗЗД.