Решение № 356 от 03.09.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. Плевен, 03.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Гражданско дело № 20244400100302 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.432 ал.1 от ТЗ вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „***“ № ***, представлявана от Т.В.М. – Изпълнителен директор и С.А.Г. – Изпълнителен директор чрез пълномощника – юрк. Т. Т.

С. – Л. против А. Е. /А.Е./, роден на ********** г., с адрес: гр. Плевен, ул.

„***“ № 22, вх.Б, ап.1, с която е предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.432 ал.1 от ТЗ вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД с цена на иска общо в размер на 60 818,69 лв., от които: главница в размер на 53 545,53 лв., възнаградителна лихва в размер на 6140,89 лв. и обезщетение за забава в размер на 1132,27 лв.

В исковата молба се твърди, че с Договор за студентски кредит от 28.02.2013 г., сключен между РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД, ЕИК *** и А. Е. (А.Е.) в качеството на кредитополучател, Банката е предоставила на кредитополучателя студентски кредит в размер на 64542,36 лв., с краен срок за издължаване - 20.02.2030 г. Съгласно чл.1.1. от Договора за кредит, кредитът е предоставен за заплащане на 12 бр. такси за обучение на кредитополучателя, всяка в размер на 5378,53 лв. Отпуснатият кредит е 1 усвояван поетапно до пълния размер от 53545,53 лв., съгласно условията на сключения Договор, като окончателният му размер се определя от сумата, усвоена до изтичане на срока по чл. 4.2 от Договора за кредит. Твърди се, че в чл.3.1 от Договора между страните е уговорена възнаградителна /редовна/ лихва, като възнаграждение за ползването на предоставения кредит в размер на фиксирана годишна лихва от 7% за целия срок на кредита. Съгласно чл.4.2 от Договора за кредит, при погасяване на кредита кредитополучателят ползва 84 месеца гратисен период, считано от датата на сключване на Договора до 20.02.2020 г. По време на гратисния период кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихви по кредита, а в съответствие с уговореното в чл.4.4 от Договора за кредит през този период Банката начислява лихва върху усвоената част от кредита, като начислената лихва се капитализира годишно.

Заплащането на тази лихва е отложено до началото на изплащане от кредитополучателя на задълженията на кредитополучателя, съгласно чл.4.8 от Договора за кредит. В чл.3.2 от Договора е уговорено, че при забава в плащане на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи лихва за забава в размер на ОЛП, увеличен с 10 пункта годишно върху забавената сума /вноска или част от вноска/ за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Страните са се уговорили кредитът да бъде изплатен на 120 равни анюитетни, включващи главница и лихви месечни вноски, всяка в размер на 1001,14 лв., дължими на 20-то число от съответния месец, считано от 20.03.2020 г. до 20.02.2030 г. Страните са уговорили, също така, че Банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане от страна на кредитополучателя на три последователни погасителни вноски.

В исковата молба се твърди, че Банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за студентски кредит от 28.02.2013 г., като на кредитополучателя е предоставена уговорената парична сума за възмездно ползване, която е усвоена от него. От страна на кредитора не са нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между страните.

Ищецът заявява, че поради настъпил случай на неизпълнение, а именно неплащане на три последователни погасителни вноски, с настоящата искова молба упражнява правото по чл.6 от Договора вр. чл.432 от ТЗ от името на „Обединена българска банка“ АД да обяви всички неизплатени задължения, 2 произтичащи от Договор за студентски кредит от 28.02.2013 г. за предсрочно изискуеми, считано от датата на получаването на препис от исковата молба от ответника или негов представител.

В исковата молба се твърди, че към настоящия момент не е възможно да се уточни кога предсрочната изискуемост ще произведе своето действие, тъй като тя ще настъпи в хода на съдебното производство, поради което изчислените и описани в исковата молба размери на претендираните редовна /възнаградителна/ лихва и обезщетение за забава са до датата на подаване на исковата молба, като ще бъдат допълнително уточнени, след като предсрочната изискуемост на задълженията породи своето действие с получаването на исковата молба от ответника или негов представител.

Ищецът претендира и присъждане на законна лихва за забава върху претендираното вземане за главница, считано от датата на която предсрочната изискуемост ще произведе действие до окончателното му заплащане. Според ищеца, доколкото възнаградителната лихва е предвидена в Договора, тя съставлява договорно задължение за страната, в чиято тежест е вменена, като възнаградителния характер на тази лихва и санкционния характер на неустойката не препятстват приложимостта на чл.86 от ЗЗД, тъй като задължението за заплащането им е самостоятелно и независимо от задължението за обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът счита, че приложените доказателствата обуславят несъмнения извод, че по силата на сключения Договор за студентски кредит между страните по делото са възникнали валидни облигационни отношения и ако основанието на вземането е доказано, съдът не може да отхвърли иска като недоказан, а е длъжен сам да определи размера /ТР № 129/30.06.1986 г. на ОСГК на ВС/. В този смисъл е и разпоредбата на чл.162 от ГПК, за което са приложени доказателства и са ангажирани доказателствени искания.

Ищецът моли съда, да осъди А. Е. (А.Е.) да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД /в качеството на универсален правоприемник на „КЕЙ БИ СИ БАНК“ ЕАД, ЕИК ***, с предишно наименование „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***) следните суми, дължими по Договор за студентски кредит от 28. 02. 2013 г., а именно: главница в размер на 64542,36 лв.; възнаградителна лихва по чл.3.1 от Договора за кредит в размер на 6140,89 лв. за периода от 20.06.2022 г. до датата на предсрочната 3 изискуемост на задълженията на ответника, произтичащи от предоставения кредит; обезщетение за забава върху просрочените вноски по чл. 3.2 от Договора за кредит в размер на 1132,27 лв. за периода от 20.06.2022 г. до датата на предсрочната изискуемост на задълженията на ответника, произтичащи от предоставения кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предсрочната изискуемост до окончателното изплащане на задълженията. Претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок от постъпил писмен отговор от адв. Т. М. от ПлАК, назначена за особен представител на ответника А. Е. с Определение № 599/22.04.2025 г., постановено по настоящото дело, с оглед редовното му призоваване чрез публикация в ДВ при условията на чл.48 ал.2 от ГПК. В писмения отговор се изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

В писмения отговор се посочва, че съгласно чл.6.2 от процесния Договор, банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане от страна на кредитополучателя на три последователни погасителни вноски, като обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60 ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, вкл. и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Твърди се, че в настоящият случай по делото липсват доказателства, че до ответника е достигнало изявлението на кредитора, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Посочва се, че връчването на исковата молба на назначен от съда особен представител следва да се счита за редовно връчване на волеизявление на кредитора относно предсрочната изискуемост, което да произведе валидно действие.

В случай, че съда приеме, че са налице условията, при които кредитът е обявен за предсрочно изискуем, с писмения отговор се оспорва клаузата на чл.4.4 от Договора за студентски кредит от 28.02.2013 г., като се твърди, че същата е нищожна, като договорена в противоречие със закона. В тази връзка, се посочва, че клаузата е в пълно противоречие с императивната разпоредба на чл.24,ал.1 от т.1 от ЗКСД, поради включване в изискуемата в края на гратисния период главница по кредита и на суми, които не са реално усвоени за учебни такси, а съставляват възнаградителна лихва по кредита за гратисния 4 период. Клаузата е в противоречие и с императивната норма на чл.10, ал.3 от ЗЗД и не поражда действие, тъй като води до забранения от закона анатоцизъм - начисляване на възнаградителни лихви върху възнаградителна лихва за предходен период, капитализирана към главницата. Клаузата е в противоречие с императивните разпоредби на чл.143 т.19 от ЗЗП и е неравноправна, тъй като не позволява на ответника в качеството на кредитополучател да прецени икономическите последици от договора в тази му част към датата на сключването му. Твърди се, че с оглед нищожността на клаузата на чл.4.4 от Договор за студентски кредит от 28.02.2013 г., същата не следва да се взема предвид при изчисляване размера на претендираните вземания за главница и възнаградителна лихва.

Ответникът моли съда, да отхвърли предявеният от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД ЕИК *** иск с правно основание чл.432 ал.1 от ТЗ вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД и цена на иска общо 60 818,69 лева, от които: главница в размер на 53 545,53 лв., възнаградителна лихва в размер на 6140,89 лв. за периода от 20.06.2022 г. до датата на предсрочната изискуемост на задълженията на ответника; обезщетение за забава в размер на 1132,27 лв. за периода от 20.06.2022 г. до датата на предсрочната изискуемост на задълженията, произтичащи от предоставения кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предсрочната изискуемост до окончателното изплащане на задълженията.

В съдебно заседание, ищецът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД не се представлява. В депозирано становище, процесуалният представител – юрк. Е.Г. прави искане за изменение на размера на исковете до размерите, установени в заключението на вещото лице по назначената съдебноикономическа експертиза, като поддържа предявените искове на основанията, посочени в исковата молба и съобразно изменения размер, като моли, същите да бъдат уважени. Претендира направените разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК

Ответникът А. Е., чрез своя особен представител адв. Т. М. оспорва иска и моли, същият да бъде оставен без уважение.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и след като обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

5

Пред Плевенски окръжен съд е депозирана искова молба от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *** против А. Е. /А.Е./, с която е предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.432 ал.1 от ТЗ вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД с цена на иска общо в размер на 60 818,69 лв., от които: главница в размер на 53 545,53 лв., възнаградителна лихва в размер на 6140,89 лв. и обезщетение за забава в размер на 1132,27 лв.

С молба вх. рег. № 3565/24.03.2025 г., ищецът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *** е уточнил, че претендираната главница е в размер на 53545,53 лв., а не както е погрешно посочена на места в исковата молба – 64542,36 лв. Размерът на претендираната възнаградителна лихва е 6140,89 лв., а размерът на претендираното обезщетение за забава – 1132,27 лв., както са посочени в исковата молба. При това положение, общият размер на предявените искове е 60818,69 лв.

С Определение № 479/28.08.2025 г., постановено в открито съдебно заседание е допуснато намаляване на иска за размера на главницата от 53545,53 лв. до размера от 43057,91 лв. /намаляване с 10487,62 лв./.