Решение № 531 от 13.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. София, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211000502829 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД срещу решение № 263306/ 21.05.2021г. на СГС, ГО, 6 състав, постановено по гр.д.

№ 7616/12г., с което срещу него е уважен иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 100 000лв. до размер от 150 000лв.

Жалбоподателят твърди, че в атакуваната от него част първоинстанционното решение е необосновано по отношение на присъдените размери на главница и лихви. Не са представени доказателства, които да обосноват значително по размер обезщетение, което е и прекомерно с оглед на датата на настъпване на произшествието 05.08.2011г.

Гласните доказателства не съдържат удостоверяване на обстоятелства, които да обосноват паричния еквивалент на присъденото обезщетение, нито изпълняват целта на закона. В случая, независимо, че ищецът и починалата, са свързани с родствена връзка, не са събрани доказателства за действителното естество и трайно съдържание, за конкретния, индивидуален и строго личен характер на поддържаните по между им отношения. От мотивите на съдебния акт не става ясно кои факти от значение за спорното 1 право и поради кои връзки между тях, са обусловили определянето на размера за обезвреда. По делото е изготвена съдебно- психологическа експертиза, събрани са гласни доказателства. Съдът е приел, че загубата на майката представлява психотравмиращо, стресово събитие, свързано със силна душевна болка. Но не е обсъдено, че към момента на произшествието, ищецът е живяла в гр. *** с баба си и дядо си, че няма промени в съня и храненето, че се е адаптирала добре, че има добра среда, развила се е като отлична ученичка и в момента следва в НБУ. Вещото лице – психолог е направил извод, че катастрофата и изживяната с нея загуба е преживяна. При определяне на размера на обезщетението не е съобразена икономическата конюктура в страната към момента на настъпване на ПТП. Към него минималната работна заплата за страната е била 240 лв. Счита, че искът за законната лихва е неоснователен, тъй като ищецът не е посочила банкова сметка. Ответникът изпада в забава след като е уведомен и се представят всички необходими документи, включително и банкова сметка. Не представянето на такава се счита за забава на кредитора според чл.380, ал.3 от КЗ. Претенцията за лихви е погасена по давност на основание чл.111 от ЗЗД.

Затова моли въззивният съд да отмени решението на СГС в атакуваната от него част и да отхвърли предявените искове над сумата от 100 000 лв. до уважения размер от 150 000лв. Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор Л.Т. и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита я за неоснователна.

Решението на СГС е правилно и законосъобразно.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба ищецът Л.Т. твърди, че е законен наследник на П. Б. Т.. Тя е починала на 05.08.2011г. при ПТП. На тази дата в гр. София, около 01.00ч. лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ***, управляван от Л. Р. С., се движи по бул. „България“ в посока от бул. „Акад. Иван Гешов“ към бул. „Г. Делчев“. В района на автобусна спирка „пл. Ручей“ № 1306 участва в ПТП с попътно движещия се лек автомобил „БМВ 323 CI“ с рег. № ***, управляван от Б. В. А.. И двата автомобила са напуснали пътното платно 2 вдясно и блъснали намиращите се на тротоара пешеходци, един от които е П.

Т., починала в линейката на път за УМБАЛСМ „Пирогов“. Образувано е наказателно производство. И двете МПС, участвали в произшествието, са имали валидна застраховка

„Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Ищецът изключително тежко е преживяла смъртта на майка си, когато е била на 13 години. Преживяла е емоционален шок, който няма да забрави и болката ще я съпътства винаги. Тази загуба ще я лиши занапред от майчина ласка и подкрепа, каквато не би могла да получи от никой друг.

Затова ищецът моли съда да осъди ответника ЗК „Лев Инс“ АД да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000лв., в едно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното му изплащане.

Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е направил искане за спиране на делото на основание чл.229, ал.1 ,т.4 от ГПК до приключване на наказателното производство. Оспорил е иска по основание и размер. Оспорва твърдението, че починалата се е намира на тротоара непосредствено преди ПТП. Оспорил е Констативния протокол № К 719/05.08.2011г. в частта, относно причините и обстоятелствата за пътния инцидент. Счита, че в тази част той е частен документ. Направил е възражение за съпричиняване от страна на пострадалата П. Т., изразяващо се в това, че тя се е намирала на неопределено място. Сочи, че тя е имала възможност да забележи приближаващите се автомобили, да съобрази тяхната скорост на движение и да предотврати удара. Оспорва смъртта й да е в пряка връзка с пътното произшествие. Счита, че искът е завишен по размер и не отговаря на действително претърпените вреди. Оспорва твърденията за претърпени от ищеца неимуществени вреди- болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет. Оспорва искането за присъждане на лихва от деня на инцидента, тъй като не е подавана претенция за изплащане на обезщетени преди подаване на исковата молба, както и уведомление за настъпило събитие по чл.8 от НЗЗ/отм/ нито от водача, нито от увреденото лице. С молба от 01.09.2020г. ответникът е направил възражение за погасяване на иска по давност, както и на този за присъждане на лихва за забава от датата на настъпване на произшествието.

Безспорно е, че на 05.08.2011г. е настъпило описаното в исковата 3 молба произшествие. За него е съставен констативен протокол № К719/05.08.2011г. и протокол за оглед на местопроизшествието от същата дата.

Не се спори, че при инцидента е настъпила смъртта на П. Б. Т..

Ищецът Л.Т. е неин законен наследник като нейна дъщеря – удостоверение за наследници № 2987/29.08.2011г., удостоверение за раждане от 17.03.1999г.

Не се оспорва, че с влязла в сила присъда на 17.07.2020г. по нохд № 2857/10.01.2017г. на СГС, НК е признат за виновен за пътното произшествие, станало на 05.08.2011г., Б. В. А. като водач на лек автомобил „БМВ 323 CI“ с рег. № *** и при него по непредпазливост е причинил смъртта на П. Т..

Не се спори, че за лек автомобил „БМВ 323 CI“ с рег. № *** има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. В тази връзка са представени справка от Гаранционен фонд и застрахователна полица, от които се установява, че тя е била валидна за периода 18.02.2011г. до 17.02.2012г. Това обстоятелство е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване.

Допуснатата автотехническа експертиза е посочила механизма на произшествието, мястото на катастрофата, причината за настъпването й, предотвратимостта на удара. Вещото лице е установило, че пешеходецът П.

Т. се е движела по десния тротоар попътно на лек автомобил БМВ. Според експертизата, скоростта на лек автомобил „Ауди“ преди и към момента на удара е била 92 км/ч. Скоростта на движение на лек автомобил БМВ е била 86 км./ч. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

Съдът възприема заключението като компетентно, обективно и безпристрастно, основаващо се на науката и опита на експерта.

От заключението на медицинската експертиза се установява, че смъртта на П. Т. е настъпила от тежка съчетана травма, която е във връзка с ПТП. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна.

Съдът възприема заключението като компетентно и обосновано.

В хода на съдебното дирене е допусната психологическа експертиза. Тя е дала заключение след диагностична среща на вещото лице с ищеца на 13.01.22г. Преживяната смърт на майката представлява психотравмиращо, стресогенно събитие от висок порядък, което е оказало негативно отражение в психическото, физическото и социално развитие на ищеца. Възникнали са 4 негативни емоционални преживявания- силна душевна болка, чувство на тъга. Към момента на изследването първоначалния емоционален шок, емоционалната истерия, подтиснатото настроение, плачливост, емоционална отдръпнатост и дистанцираност са намалели и отшумели с времето, както към момента на изследването са отшумели напълно. С изключение на изразеното чувство за значима загуба, частична изолираност и раздразнителност. Към настоящия момент не се установява актуална психотична или невротична симптоматика. Засилила се е самоизолацията от обкръжението, която не е по отношение на поведенчески прояви, а по отношение на споделяне и себеразкритие. Тези психологически прояви към момента не са изразени в степен да нарушават функционирането й в социалната и личната сфера. Катастрофата и загубата са преживени от ищеца. Към настоящия момент са преминати етапите на траурна реакция и е постигнато функционално интегриране на събитието от ищеца.

Съдът възприема заключението като компетентно, обективно и безпристрастно, основаващо се на науката.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Д. е дядо на ищеца. Той е изявил желание да свидетелства и заявява, че починалата П. Т. е негова единствена дъщеря. Внучката му живее с него и съпругата му в гр. ***, кв. „ ***“. Л. е живяла само с майка си на квартира в кв. „***“. Същият ден в 8.30ч. Л.Т. е разбрала за случилото се от полицията. Смъртта на майка й й се е отразила много зле. Променила се е напълно. Към датата на депозиране на показанията ищецът е била ученичка в 7ми клас. Ищецът вече е започнала да се връща към нормалния живот.

Свидетелят и съпругата му избягват да говорят за инцидента.

В съдебното заседание на 26.01.2021г. е депозирала свидетелски показания А. Д., баба на ищеца. Тя е заявила, че майката на Л. й е дъщеря.

До десетгодишната възраст на внучката са били заедно с баща й. Когато е била на 12 години родителите й са се разделили и тя е заживяла с майка си .

Ищецът е била привързана към майка си, имали са силна връзка. Свидетелят и съпругът й са живеели в гр. *** и Л. всяко лято е идвала при тях. Когато е починала дъщеря й свидетелят и съпругът й са се преместили в гр. *** и вече 10 години живеят в града. Дядото на ищеца е починал и свидетелят и ищеца живеят заедно. През годините двамата са се грижели за нея. Двете с 5

Л. говорят за майка й. В началото тя е била много спокойна, но после са разбрали, че се е затворила в себе си. Била е много общително дете, но е станала мълчалива, не е била весела. В дома им постоянно идват съученички на ищеца.

Свидетелят С. е очевидец на ПТП. Пътувал от бул. „Акад. Гешов“ по бул. „България“ посока към бул. „Г. Делчев“. На светофара на бул. „Акад.

Гешов“ е спрял на червен сигнал и след това е тръгнал по бул. „България“.

Бил е в средната лента. Тогава е забелязал, че има автомобил след него, който е предприел изпреварване и след завоя срещу бензиностанция „Шел“ на бул.

„България“ свидетелят е настъпил бус – лентата, защото този автомобил го е изпреварвал. В следващи момент е видял фаровете на автомобила и е натиснал спирачките. Той е бил изключително близо и С. е натиснал спирачките, колата му се е извъртяла, тъй като е възникнал удар. Скоростта му на движение е била около 70 км/ч. и при натискане на спирачката колата му се е завъртяла. След това си е отворил очите и е видял какво се е случило.

Видял е само искри от автомобила, тъй като явно със задницата му е минавал през кошче и то я е одирало. Отново си е затворил очите, защото си е мислел, че колата ще се счупи и ще се нарани. Не е отпуснал спирачката докато колата не е спряла. След това си е отворил очите и е разбрал, че е жив. След това е излязъл от колата, огледал се е . Погледнал е момчето, отишъл е до него и му е казал да излиза. При самия удар и преди това погледа и вниманието му е било насочено в движението по пътя, който е бил много мокър поради обилен валеж по време и преди това. За пешеходците е разбрал след катастрофата. Те са се намирали в близост до колата на момчето.