Решение № 12859 от 01.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12859 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110117195 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на В. И. И. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на 19.11.2024г. сключил с ответника „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № ***********, по силата на който получил сумата от 6000лв., в който били посочени фиксиран лихвен процент от 52,00% и ГПР от 66,37%. На същата дата сключил с ответника „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, за което дължал възнаграждение от 3549,91лв.

Ищецът твърди, че процесните договори са нищожни. Изтъква, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като били нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и ГПР не бил коректно посочен, доколкото в него трябвало да се включи и възнаграждението на поръчителя, тъй като бил разход, свързан с него. Посочва, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство се явява задължително условие за получаване на кредита. Твърди, че посочването на грешен ГПР представлява заблуждаваща търговска практика, а и не било посочени точно кои разходи го формират. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство също е нищожен като противоречащ на добрите нрави, тъй като се достига до явна нееквивалентност на престациите, доколкото възнаграждение е почти равно на отпуснатия кредит. Също така, с тези действия се цели заобикаляне на забраната по чл.

19, ал. 4 ЗПК.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че сключеният между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД договор за кредит е нищожен, както и че сключеният между ищеца и „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство е нищожен.

Ответниците са подали отговори на исковата молба в законоустановения срок, с които считат, че договорите отговарят на нужните законови изисквания.

Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.

1

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 19.11.2024г. между ищеца, в качеството на кредитополучател, и първият ответник – „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит № ***********. В договора е посочено, че кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер и при условия, посочени в договора. В самия договор никъде не е посочено какъв е размерът на отпуснатия кредит и конкретните му параметри, но в чл. 5 е уговорено, че кредитополучателят погасява кредита съгласно приложение № 1 – условия на кредита, представляващо неразделна част от договора, тоест за тези параметри същият препраща към погасителния план. В него /л. 93-94/ е предвидено, че общият размер на кредита е 6000лв. Срокът на погасяване е 24 месеца, брой вноски 24, лихвен процент по кредита 52,00%, ГПР 66,37% и общ размер на всички плащания 9862,88лв. В погасителния план подробно са описани размерите и падежите на вноските, както и какъв размер от главницата и възнаградителната лихва се погасява с всяка от тях.

В чл. 12 на раздел III от ОУ е уговорено, че в ако кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението, да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В пар. 17 от ОУ към договора е предвидено, че обезпечение – ще означава (i) банкова гаранция, издадена в полза на „Кредисимо“ от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „Кредисимо“ всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „Кредисимо“ за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната погасителна вноска по договора за кредит/изтичането на последния период на револвиране; или (ii) поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице ("поръчител"), което впоследствие е сключило с „Кредисимо“ договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на същата дата 19.11.2024г. между кредитополучателя /ищеца/ и втория ответник – „Ай тръст“ ЕООД, е сключен договор за предоставяне на поръчителство. В него е посочено, че потребителят е подал заявление за потребителски кредит пред първия ответник, като последният се задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 6000лв. след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на поръчителство. В буква „в“ е предвидено, че поръчителят е получил от „Кредисимо“ АД предложение за сключване на договор за поръчителство по отношение на потребителя. С този договор поръчителят се е задължил да сключи 2 договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД, по силата на който да отговаря за задълженията на потребителя по договора за кредит, срещу което потребителят му дължи възнаграждение. От приложение № 1 към договора /л. 104-106/ се установява, че размерът на възнаграждението по договора за поръчителство е 3549,91лв. за периода на действие на договора за кредит от 24 месеца. Уговорено е възнаграждението да се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по него.

При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:

Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 66,37%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно – застрахователната премия и възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с втория ответник, което възнаграждение се включва в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Възнаграждението в полза на поръчителя представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В случая, в договора за кредит изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен по един от описаните начини, като самият договор за поръчителство е сключен на същата дата, на която е сключен и договорът за кредит, а в договора за поръчителство е 3 посочено, че поръчителят е получил от кредитодателя предложение за сключване на договор за поръчителство и в самия договор са възпроизведени параметрите на договора за кредит. Освен това, кредитодателят „Кредисимо“ АД е едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, което показва, че са свързани дружества. Дружеството – поръчител представлява предварително одобрено и известно на кредитора дружество, с оглед на което същият е запознат с обстоятелствата, при които биват сключвани договорите за поръчителство. Начинът на погасяване на вноските по кредита напълно съвпада с начина на погасяване на вноските по договора за поръчителство – вноски със същите падежи и краен срок на издължаване. Прави впечатление, че кредитополучателят може да погасява сумите по договора за поръчителство чрез плащане в полза на кредитодателя. Отделно от това, другата поставена пред потребителя възможност за обезпечаване на кредита чрез банкова гаранция е почти невъзможна за изпълнение и цели единствено да насочи кредитополучателя към конкретното дружество – гарант, в което дружеството – кредитодател се намира в облигационна връзка и е налице свързаност между тях.

Всички тези обстоятелства навеждат извода, че на кредитодателя му е известно, че потребителят ще трябва да заплати разходи за възнаграждение, свързани с осигуряването на обезпечението от предложеното от кредитора и единствено одобрено от него дружество – гарант. Това възнаграждение безспорно е свързано с договора за кредит, доколкото касае обезпечаването на задълженията по него. Също така, попада в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно, а примерно. В нея изрично е посочено, че в общия размер на разходите по кредита попадат включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.

В случая, предоставянето на обезпечение под една от посочените форми, и най-вече чрез сключването на договор за поръчителство с предложено и одобрено от кредитополучателя дружество, представлява задължително условие, за да обвърже договора за кредит страните и да бъде получена сумата по него. Ето защо, това възнаграждение трябва да бъде включено при определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит, тъй като представлява част от тях.