Определение № 74 от 12.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 74 гр. Пловдив, 12.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Н. Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Н. Дзивкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300503388 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 278 ГПК.

Подадена е частна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД против Определение №15416/01.12.2025, пост. по гр.д.№14149/2025, ПРС, с което е прекратено производството по делото и е обезсилена заповед №9030/25.10.2024 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№18358/2024, ПРС в частта й по отношение на длъжника Н. М. А., ЕГН **********.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, т.к. съдът погрешно е възприел, че заведените искове са срещу наследник на починал длъжник – „потребител“ на услуги на дружеството. Твърди, че исковата претенция се основава на твърдението, че ответницата е потребител на услугите, поради което отказът от наследство е неотносим. Още повече, че същият е извършен след издаване на заповедта за изпълнение. Моли за отмяна на обжалваното определение.

При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав, констатира, че жалбата е допустима, подадена от легитимирано лице, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в срок е , внесена е дължимата ДТ. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД против Н. А. за признаване за установено в отношенията помежду им, че ответницата дължи сумата 584,41лв., съставляваща неплатено задължение за консумирана питейна вода и отведена канална такава за периода10.09.201809.08.2024г., както и мораторна лихва за периода 31.12.2018-31.08.2024г., които суми представляват 1/3 част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

1

№18358/2024, ПРС.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ответницата А., заедно с още две лица дължат в качеството си на потребители по равно сумата, за която е издадена процесната заповед за изпълнение. Посочено е, че те имат общ наследодател – Д.Ч., която е била собственик на водоснабдения имот, като е починала през 2021г. Приложено е заповедното производство, в което е налице възражение от Н.

А. по чл.414 от ГПК, в което изрично е заявила, че е направила отказ от наследство на наследодателите си М.Ч. и Д.Ч.. Съдът е извършил служебна справка в особената книга към съда за откази от наследство, като е констатирал, че в особената книга на съда под № 753/2025г. е вписан отказ на Н. А. от наследство, останало от покойния наследодател Д.Ч., поч. на 27.09.2021г..При тези данни е приел, че за ответницата липсва пасивна материална легитимация да отговаря по иска, доколкото тя няма качеството наследник на покойната собственица на имота.

Съдът намира тези изводи за правилни. И в заповедното производство, и в исковото по реда на чл.422 от ГПК ищецът твърди, че ответницата Н. А., заедно с още две лица, в качеството си на наследници на Д.Ч. дължат суми за доставена питейна и отведена канална вода. Вярно е, че в исковото производство ищецът е посочил и че това длъжниците са вписани и като титуляри на партидата на имота, но това е станало по силата на наследственото правоприемство. По делото се установява от представеното удостоверение за отказ от наследство, а и този факт не се оспорва от ищеца, че Н. А. е направила отказ от наследството на своята наследодателка Д.Ч.. Това означава, че тя нито приема част от активите на наследството, сред които е и идеална част от собствеността на имота, който е водоснабден, нито става задължена за припадащата й се част от пасивите на наследството – сред които е неплатените консумативи, включително и за вода. Тук е мястото за де отбележи, че без правно значение е факта в кой момент е направен отказът от наследство. За да произведе действие е достатъчно преди това наследникът да не е приел наследството, каквито твърдения и оплаквания няма от страна на ищеца. Ето защо следва да се приеме, че ответницата Н. А. не е пасивно легитимирана да отговаря нито за възникналите до смъртта на наследодателката й задължения, нито за задълженията на имота, след нейната смърт, т.к. тя се е отказала от качеството си на наследник. В този смисъл е неправилно и вписването й като титуляр на партида за вода на имота, т.к. такова качество имат само собствениците или ползвателите на имотите.

Предвид изложеното обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено., а жалбата като неоснователна – да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение №15416/01.12.2025, пост. по гр.д.№14149/2025, ПРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 74 гр. Пловдив, 12.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Н. Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Н. Дзивкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300503388 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 278 ГПК.

Подадена е частна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД против Определение №15416/01.12.2025, пост. по гр.д.№14149/2025, ПРС, с което е прекратено производството по делото и е обезсилена заповед №9030/25.10.2024 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№18358/2024, ПРС в частта й по отношение на длъжника Н. М. А., ЕГН **********.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, т.к. съдът погрешно е възприел, че заведените искове са срещу наследник на починал длъжник – „потребител“ на услуги на дружеството. Твърди, че исковата претенция се основава на твърдението, че ответницата е потребител на услугите, поради което отказът от наследство е неотносим. Още повече, че същият е извършен след издаване на заповедта за изпълнение. Моли за отмяна на обжалваното определение.

При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав, констатира, че жалбата е допустима, подадена от легитимирано лице, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в срок е , внесена е дължимата ДТ. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД против Н. А. за признаване за установено в отношенията помежду им, че ответницата дължи сумата 584,41лв., съставляваща неплатено задължение за консумирана питейна вода и отведена канална такава за периода10.09.201809.08.2024г., както и мораторна лихва за периода 31.12.2018-31.08.2024г., които суми представляват 1/3 част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

1

№18358/2024, ПРС.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ответницата А., заедно с още две лица дължат в качеството си на потребители по равно сумата, за която е издадена процесната заповед за изпълнение. Посочено е, че те имат общ наследодател – Д.Ч., която е била собственик на водоснабдения имот, като е починала през 2021г. Приложено е заповедното производство, в което е налице възражение от Н.

А. по чл.414 от ГПК, в което изрично е заявила, че е направила отказ от наследство на наследодателите си М.Ч. и Д.Ч.. Съдът е извършил служебна справка в особената книга към съда за откази от наследство, като е констатирал, че в особената книга на съда под № 753/2025г. е вписан отказ на Н. А. от наследство, останало от покойния наследодател Д.Ч., поч. на 27.09.2021г..При тези данни е приел, че за ответницата липсва пасивна материална легитимация да отговаря по иска, доколкото тя няма качеството наследник на покойната собственица на имота.

Съдът намира тези изводи за правилни. И в заповедното производство, и в исковото по реда на чл.422 от ГПК ищецът твърди, че ответницата Н. А., заедно с още две лица, в качеството си на наследници на Д.Ч. дължат суми за доставена питейна и отведена канална вода. Вярно е, че в исковото производство ищецът е посочил и че това длъжниците са вписани и като титуляри на партидата на имота, но това е станало по силата на наследственото правоприемство. По делото се установява от представеното удостоверение за отказ от наследство, а и този факт не се оспорва от ищеца, че Н. А. е направила отказ от наследството на своята наследодателка Д.Ч.. Това означава, че тя нито приема част от активите на наследството, сред които е и идеална част от собствеността на имота, който е водоснабден, нито става задължена за припадащата й се част от пасивите на наследството – сред които е неплатените консумативи, включително и за вода. Тук е мястото за де отбележи, че без правно значение е факта в кой момент е направен отказът от наследство. За да произведе действие е достатъчно преди това наследникът да не е приел наследството, каквито твърдения и оплаквания няма от страна на ищеца. Ето защо следва да се приеме, че ответницата Н. А. не е пасивно легитимирана да отговаря нито за възникналите до смъртта на наследодателката й задължения, нито за задълженията на имота, след нейната смърт, т.к. тя се е отказала от качеството си на наследник. В този смисъл е неправилно и вписването й като титуляр на партида за вода на имота, т.к. такова качество имат само собствениците или ползвателите на имотите.

Предвид изложеното обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено., а жалбата като неоснователна – да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение №15416/01.12.2025, пост. по гр.д.№14149/2025, ПРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3